Решение № 144 от 21.07.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 249/2022
- Вид
- Решение № 144
- Подписан
- 21.07.2023
- Състав
- Магдалина Стефанова Иванова, Велина Емануилова Антонова, Михаела Христова Буюклиева
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 5 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 34 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 37в, ал. 4 или 12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 37в ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 248а ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 2 и ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 2 и ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 107, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 121, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 ал. 1 т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334 т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 75а ал. 1 т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 144 гр. П., 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
Магдалина Ст. Иванова
Михаела Хр. Буюклиева
Членове:
Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600249 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимия Н. Н. Д. срещу присъда № 15 от 14.03.2022 г. на П.ския окръжен съд, наказателно отделение, постановена по НОХД № 1785/2020 г. по описа на същия съд, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК в периода 15.06.2015 г. до 23.06.2015 г.
За така извършеното престъпление му е било наложено наказание при условията на чл. 54 НК от две години лишаване от свобода, като е бил признат за невинен и оправдан за това да е получил сумата над 41 326,58 лева до 62 569,14 лева.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК първият съд е определил едно общо най-тежко наказание измежду наказанието, наложено по процесното дело и наказанието по НОХД № 2154/2016 г., на ОС-П., а именно лишаване от свобода в размер на две години.
На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на така наложеното общо най-тежко наказание от две години с изпитателен срок от четири години, след влизане на присъдата в законна сила.
Първият съд се е произнесъл и по предявените за съвместно разглеждане граждански искове в наказателното производство като ги е уважил частично до размера, до който подсъдимият е бил признат за виновен по обвинението, като до пълните претендирани размери ги е отхвърлил като неоснователни и недоказани. Присъдил е и законната лихва от датата на непозволеното увреждане до пълното изплащане на присъдените суми.
Със съдебния акт в тежест на подсъдимия са били възложени и разноските по делото.
Присъдата се обжалва от подсъдимия в осъдителната й част, чрез жалба, депозирана лично 1 от него, като се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Постъпили са и допълнения към същата, в които се излагат съображения във връзка с доводите за необоснованост на съдебния акт. Сочи се, че събраният доказателствен материал е неправилно тълкуван, поради което е довел до материална незаконосъобразност на присъдата. Прави се оплакване, че в хода на съдебното следствие пред втората по ред първа инстанция не са били задълбочено анализирани събраните доказателства, които оборват обвинителната теза и са в защита на Д..
Предлага се на въззивната инстанция да отмени присъдата на втората първа инстанция, като оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитата пледира, че подсъдимият не е осъществил съставомерното поведение, тъй като e извършил всички декларирани обработки на почвата, за които е подал документите за субсидии. Защитата релевира доводи, че вмененото на подсъдимия деяние не е било осъществено нито от обективна, нито от субективна страна. Излагат се и аргументи, че показанията на заинтересовани лица, включително и свид. И. Г. К. , с когото преимуществено са презастъпванията в инкриминирания период, са били възприети безкритично от страна на първия съд, като няма логика в тезата на обвинението съдени парцели да се обработват от подсъдимия, а междинният такъв – не и обратно. От въззивния съд се иска оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение.
В хода на съдебните прения, представителят на държавното обвинение намира, че е безспорно установено извършването на деянието от обективна страна, тъй като престъплението по чл. 248а ал. 3 НК е довършено с представянето на неверните сведения.
Подсъдимият е имал задължение да посочи в заявлението за подпомагане данни за идентификация на земеделските парцели, за които кандидатства за подпомагане, сред които са и начина на ползването им, представляващ вида на засятата култура, основанието за ползването на парцела, както и на какво основание се владее декларираната земеделска земя. Въз основа на Наредба № 5/2009 г. подс. Д. е бил длъжен да опише земеделските земи, които ползва за текущата стопанска година, а към датата на заявяването им, площите следвало да бъдат в добро земеделско състояние. За съставомерността от субективна страна е достатъчно подсъдимият да съзнава, че представя неверни сведения, като преследва предвидената в закона цел. Представителят на държавното обвинение пледира, че с оглед на събраните по делото доказателства, първият съд правилно е приел, че Д. е осъществил от субективна и от обективна страна състава на престъплението по чл. 248 ал. 5 вр. ал. 3 във вр. с ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и въз основа на това е определил наказание, с което в пълнота ще бъдат изпълнени целите на индивидуалната и на генералната превенция.
Подсъдимият, в предоставената му последна дума, моли въззивния съд да бъде оправдан по обвинението.
П.ският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:
За да постанови присъдата си, П. окръжен съд е приел като несъмнена следната фактическа обстановка, която изцяло се възприема и от настоящия съд:
Подсъдимият Н. Н. Д. бил ** на „Е. С. ” ООД гр. И. Г. с ЕГН **********. Търговско дружество с ЕИК **** било вписано в търговския регистър на ** г. със седалище и адрес на управление в И. Г., район И, ул. „С.“ № **, ет. * И. Г. * Дружеството имало предмет на дейността производство, изкупуване, преработка и продажба на селскостопанска продукция в страната и чужбина, растениевъдство, търговия със селскостопанска продукция, аграрни машини и препарати, производство на хранителни и промишлени стоки и търговия с тях, 2 отглеждане на подправки, етеричномаслени и лечебни растения и продажбата им в необработен или преработен вид, производство на продукти от етеричномаслени и лечебни растения, отглеждане на семкови и костилкови плодове или основно земеделски дейности.
Капиталът от 5000 лв. бил разпределен между съдружниците - подс. Н. Н. Д. - 4900 лв. и И.
Г. Д.а - 100 лв. Дружеството се управлявало и представлявало от подс. Н. Н. Д.. Търговецът обработвал собствени земеделски земи, засети с овошки и рози, в района на с. И. Г., община К., обл. И. Г. Освен тях през периода от 2007 г. до 2012 г. „Е. С. “ ООД обработвало и земеделски земи в землището на с. И. Г., обл. И. Г. въз основа на договор за наем на недвижими имоти и движими вещи от 22.01.2007 г., сключен за осем години, между ЗК „П.“, като наемодател и „Е. С. “ ООД като наемател. При създаването на кооперацията в П., собствениците на голяма част от земите в землището на селото ги предоставили за ползване на кооперацията. В последствие тя ги отдала под наем на „Е. С. “ ООД. При сключването на договора за наем, на „Е. С. “ ООД била предоставена възможност да сключва договори за аренда лично със собствениците на имотите. Така през 2009 г., подс. Н. Д. сключил договори за аренда от името на „Е. С. “ ООД с голяма част от собствениците на земеделски земи в землището на с. П.. Обработваните от дружеството земи били по-голямата част от обработваемите площи в землището на П., като в тях били отглеждани овошки - ябълки, сливи, вишни и различни селскостопански култури - предимно пшеница и слънчоглед, имало и насаждения от рози и лавандула. В първите години от дейността си по обработване на наетите и арендувани земеделски площи „Е. С. “ ООД с управител Н. Д. коректно изплащало рента на собствениците на земите и наем на кооперацията. През 2011 г. спряло да заплаща уговорената рента и дължимия наем на наетите сгради и инвентар на кооперацията. Ето защо, на 27.11.2011 г. се провело общо събрание на „Земеделска кооперация-П.“, на което се взело решение договорните отношения с „Е. С. “ ООД да бъдат прекратени, поради неплащане на дължимите месечни наеми за повече от три месеца за сградите и инвентара, а също и поради неплащане на рента на собствениците на земеделските земи, както и същите да се предоставят за обработване на друг земеделски производител - свид. И. Г. К. , управител на „Р. А. “ ООД, гр. П.. Дружеството „Е. С. “ ООД било уведомено за решението, чрез изпратена нотариална покана до управителя му – подс.
Н. Д.. На 27.05.2012 г. бил сключен договор за аренда между кооперацията и свид. И. Г. К. , в лично качество (т. 5, л. 1-108 от досъд. пр.). Последният започнал да обработва земите на кооперацията в землището на с. П., считано от 2012 г., като такова било положението не само към инкриминирания момент, но и след това към момента на провеждане на съдебното следствие пред втората първа инстанция. След представяне на земите на И. Г. К. от кооперацията, „Е. С. “ ООД престанало да обработва площите, предоставени му по силата на договора за наем с нея. Свид. К. също имал право да сключи директно договори със собствениците на земеделските земи, които ги били дали за обработване на кооперацията в с. П., поради което през 2014 г. и 2015 г . „Р. А. “ ООД, гр. П. сключило договори за наем на земеделска земя със собствениците на имоти в землището на с. П. (т. 5, л. 109- л. 218; т. 8 л.
1 - л. 188; т. 9 л. 1 -260 ; т. 10 л.1 -л. 154; т. 11 л. 1 -л.15; т. 12 л.1 - л.163; т. 13 л. 1- л. 259; т.
14 л. 1 - л. 224 ; т. 15 л. 1 - л. 292; т. 16 л. 1 - л. 167; т. 17 л. 1 - л. 181; т. 18 л. 1 - л. 141 от досъд. пр.). Така дружеството на К. обработвало арендуваните от кооперацията, а също и взетите под наем директно от нейните членове, земеделски земи в землището на с. П..
Договорите били нотариално заверени, но не били вписани, тъй като се оказало, че в арендните договори с „Е. С. “ ООД, фигурирал срок по-дълъг от този, който собствениците помнели да са договорили, а именно 15 години. Недоволен от решението на кооперацията, през 2013 г. подсъдимият в качеството си на ** на „Е. С. “ ООД гр. П., завел дело в ОС-П. на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 6 ал. 1 от Закон за арендата. С решение № ** г. по т. д. № ** г. по описа на ПОС, ЗК „П.“ била осъдена да изпълни поетите от нея задължения по сключения с „Е. С. “ ООД договор и да осигури на „Е. С. “ ООД безпрепятствено ползване на земеделските земи (л. 5-7 т. 19 от досъд. пр.). Във връзка с възникналите 3 спорове, кой да обработва земеделските земи в землището на с. П., подсъдимият сезирал О.
Д. „З.“ „З.“ гр. П. като представил договорите си за аренда и наем. Със Заповед № **/01.10.2014 г. на О. Д. „З.“ „З.“ - П. на основание чл. 37в ал. 4 от ЗСПЗЗ и във връзка с чл.
75а ал. 1 т. 1 от ППЗСПЗЗ било извършено разпределение на земеделските земи в землището на с. П. за стопанската 2014/2015 г. като на „Е. С. “ ООД били предоставени за ползване подробно описаните в заповедта имоти с обща площ от 1737.249 дка (т. 24 л. 7 от досъд. пр.). На 11.11.2014 г. подсъдимият Д. изпратил нотариална покана до свид. К., в която посочил, че е установил, че последният е подготвил негови масиви за засаждане и го е приканил да спре засаждането. След това - на 13.11.2014 г. подал жалби до **, в които посочил, че свид. К. обработва земите в землището на с. П. без право, тъй като представляваното от него дружество има сключени договори за аренда, вписани в служба по вписванията, имали проблеми през 2014 г. поради което той подал молба до ** за служебно разпределение на имотите. Заповедта за разпределение била обжалвана от „Р. А. “ ООД пред РС-П.. Образувано било гражданско дело с административен характер № **/2014 г., по което било постановено определение № 3056/16.03.2015 г., с което жалбата била оставена без разглеждане. Определението било обжалвано пред АС-П., като с определение № 1148/11.05.2015 г. по административно дело № 1071/2015 г., определението на РС-П. било потвърдено. Междувременно наемателят „Р. А. “ ООД подготвил земеделски площи в землището на с. П. за засяване, засял ги с житни култури (пшеница, ечемик и др.) и слънчоглед, а след като продукцията била прибрана, дружеството-арендатор изпълнило коректно и задължението си за заплащане на рента на собствениците на земите. Така през стопанската 2015 г. дружеството обработило, засяло и прибрало реколтата от обработваемите земи в землището на с. П.. През 2015 г. „Р. А. “ ООД, с УРН ***, чрез управителя си - свид. К., подало общо заявление за получаване на подпомагане на единица площ за обработваните от дружеството 195 бр. парцели в землището на с. П. с обща площ от 161.77 ха, в което били описани начина на ползване на всеки един парцел и вида на засятата в него култура. През 2015 г. за голяма част от заявените и реално обработвани от „Р. А. “ ООД имоти, заявление за подпомагане подал и подсъдимият Д., от името на дружеството „Е. С. “ ООД, макар то да не било обработвало реално площите, както през тази стопанска година, така и през предходната стопанска година – 2014 г. Дружеството „Е. С. “ ООД гр. П. било регистрирано в И. с. за а. и к. (И.) с УРН *** и подавало заявления за подпомагане по схеми и кампании за единно плащане на площ (СЕПП) за ползване и обработване на земеделска земя. Бенефициентът „Е. С. “ ООД, представлявано от управителя - подс. Д. кандидатствало пред О. Д. „З.“ на Д. Ф. „З.“гр. П., чрез О.С. „З“., гр. П., за получаване на подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за компания 2015 г. за ползване и обработване на земеделска земя в землището на с. П.. Подсъдимият Д. представил старите договори за наем и аренда, сключени с кооперацията и нейните членове, които вече били регистрирани в електронните масиви на ОД-П. на ДФ-З., чрез ОСЗ-К., като декларирал, че обработва реално площите през стопанската 2015 година, макар да не ги бил обработвал през тази и през предходната стопанска година и не бил изпълнявал задълженията си към собствениците по тях. Условията и реда за подаване на заявления за подпомагане за 2015 г. били регламентирани в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания издадена от Министъра на З.то и горите на основание чл. 32, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители. В разпоредбите на чл. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата били уредени условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по схема за единно плащане на площ (СЕПП), схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) и схема за преразпределително плащане (СПП).