Решение № 344 от 16.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. В. 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20213110109411 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от П. В. П., ЕГН **********, адрес: град В. ул. „П.Р.в“, бл.18, вх.А, ет.6, ап.59 срещу „ДЗИ – О.З.“ АД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: град С., район С., ул. „Г.Б.“ № 3 иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2 лева, представляваща частичен иск от целия в размер на 5956 лева, представляващо претендирано обезщетение по застрахователна полица №

************************** г. по автомобилна застраховка „Каско“ със срок на действие от 16.04.2019 г. до 15.04.2020 г. за настъпило на 17.01.2020 г. застрахователно събитие, в резултат на което са причинени имуществени вреди на собствения на ищеца л.а. БМВ **** рег. № *********, изразяващи се в увреждане на гума предна лява и амортисьор заден ляв ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Притежава в собственост л.а. БМВ **** рег. № *********. На 12.04.2019 г. сключил застрахователен договор „Каско“+, клауза „Пълно Каско“ с ответника относно горепосочения автомобил, за което е издадена застрахователна полица № 440119031017829.

Последният е със срок на валидност 16.04.2019 г. до 15.04.2020 г. На 17.01.2020 г. управлявал собствения си автомобил в град В. Д.Т., ул. „П.“, когато преминал през обърната основа на преграден жалон на платното с левите гуми, в резултат на което предна лява гума била увредена, а заден амортисьор – омаслен. Автомобилът е приключил движение. На 21.01.2020 г. е уведомен ответника като е регистрирана щета № ************************ г., в което като увредени детайли са посочени гума предна лява и амортисьор заден ляв.

Застрахователят отказал изплащане на застрахователно обезщетение с мотива, че 1 обстоятелствата декларирани при завеждане на претенцията не съответстват на установените факти и механизъм. Твърди, че стойността на обезщетението за обезвреда на настъпилите увреждания, възлиза на 5956 лева. Искането е за уважаването на искова претенция и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявената искова претенция, с който заявява, че предявеният иск е неоснователен. Оспорва механизма на настъпване на щетите и причинно – следствената връзка между твърдените вреди и ПТП, както и техния размер. Заявява, че увредените части не са оригинални, поради това не следва да носи отговорност за възстановяване на оригинални части. Счита, че увреждането на амортисьора е настъпило в следствие на естествено стареене и дефектация от експлоатацията през годините. Твърди, че застрахованият не е изпълнил своите задължения да пази и ползва процесното МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние и да спазва техническите и законовите правила за неговата експлоатация. Ищецът не е взел мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Ищецът е допринесъл за настъпване на ПТП като е преминал през обърната основа на преграден жалон. Твърди, че не дължи застрахователно обезщетение в пълен размер на щети на автомобилни гуми, в следствие на които същите са негодни за по-нататъшна експлоатация, оценката се извършва с овехтяване, в зависимост от степента на износване на същите към датата на събитието.

Счита, че приложение следва да намери и чл.14.3 от ОУ към застрахователния договор.

Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

С оглед приетите по делото доказателства и относимите правни разпоредби, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация с чл. 405 КЗ, при който в доказателствена тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка „Каско”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със застрахователя и е изпълнил задължението си по договора за уведомяване.

Съдът приема за доказани следнити факти, които са обявени за безспорни с изготвения доклад по делото, а именно че е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“, сключен между собственика на л.а. БМВ с рег. № ******** /настоящ ищец/ и ответника, валиден към датата на застрахователното събитие; че на 17.01.2020 г. ищецът е управлявал собствения си автомобил БМВ с рег. № ******** в град В. Д.Т., ул. П..

От полица № ************************** г. е видно, че е налице сключена застраховка „Каско“ между П. В. П. и „ДЗИ О.З.“, ЕИК 121718407 относно лек автомобил 2

„БМВ“ с рег. № ********* с покритие „Пълно каско“. От същата е видно, че ищецът е изправна страна по застрахователното правоотношение като е заплатил дължимата застрахователна премия, който факт не се оспорва от ответника.

Установява се по делото, че пред застрахователя е депозирано уведомление за щета от 21.01.2020 г. за настъпило на 17.01.2020 г. застрахователно събитие, настъпило в град В.

Д.Т., ул. „П.“ като заявил, че преминал пред преобърната основа на преграден жалон на платното с левите гуми и на таблото излязла индикация за левия фар, като се оказва, че същият сочи само на ляво като предната лява гума е увредена, а заден ляв амортисьор е омаслен.

Прието като писмено доказателство е опис на щетите по претенция № ************************ г., издадено от ЗАД „ДЗИ О.З.“ от 21.01.2020 г., от което се установява, че по процесния автомобил са налице следните щети – гума предна лява и амортисьор заден ляв. От анализа на това писмено доказателство следва, че увредения детайл, който подлежи на обезщетяване в резултат на настъпилото застрахователно събитие от 17.01.2021 г. е предна лява гума и амортисьор заден ляв, в какъвто смисъл е и отправеното от страна на ищеца искане с обективирания до съда петитум на депозираната искова молба.

Като писмено доказателство е прието уведомление от 03.02.2020 г. от ЗАД „ДЗИ Общо застраховате“, от което е видно, че е отказано изплащане на застрахователно обезщетение за увредените детайли.

От приетата по делото САТЕ, която съдът цени като компетентно изготвена се установява, че управляваният от П.П. лек автомобил – БМВ с рег. № ********* се е движил в град В. Д.Т., по ул. „П.“ като на платното за движение е създадена временна организация на движението като трафика и в двете посоки се е движил в едно платно за движение и лентите за движение са били разделени с преградни светлоотразителни жалони. Посочва, че лекият автомобил е преминал с левите гуми през несигнализирана и необозначена обърната основа на преграден жалон, намираща се на пътното платно като се получават разкъсвания в страничните слоеве на борда на автомобилната гума и при изкачването върху предмета се получават увреждания по амортисьор заден ляв. При съпоставяне механизма на ПТП и установените увреждания е налице причинно следствена връзка и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Средната пазарна стойност за отремортиране на автомобила е в размер на 2031.76 лева. Вещото лице посочва, че е възможно увреждането на амортисьор заден ляв да се получи вследствие на нормална употреба и износване във времето, но обичайно това няма да е съпроводено с теч на хидравличната течност извън корпуса му и то в количество стигащо до под основата на пружината. В конкретния случай хидравличната течност е прясна, което означава, че теча е настъпил при еднократно събитие, а не в дълъг период от време, какъвто би бил при нормалното износване на детайла. Вещото лице е посочило, че скоростта на автомобила в момента на произшествието е 50 км/ч. Общата стойност на отремонтиране на процесния л.а. с нови алтернативни части е в размер на 1991.74 лева. Общатата стойност необходима за 3 възстановяване на автомобила по средни цени за оригинални части е 2031.76 лева, а за алтернативни части – 2824.57 лева. Общата стойност необходима за възстановяване на автомобила по средно пазарни цени за труд към датата на събитието като се използват цени в три сервиза със сертификат и три сервиза без сертификат е 2031.76 лева.

От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства и обявените за безспорни между страните факти се установява, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за застраховка “Каско”, клауза „Пълно каско“ от 12.04.2019 г., с предмет собствения на ищеца лек автомобил БМВ с рег. № ********* и период на застрахователно покритие от 16.04.2019 г. до 15.04.2020 г. По същия ищецът е изправна страна, тъй като застрахователната премия е заплатена, който факт не се оспорва от ответника. Доказва се, че на 17.01.2020 г. е констатирано настъпило застрахователно събитие. Срокът на действие на договора за застраховка покрива настъпилото застрахователно събитие. От заключението на назначената в настоящото производство САТЕ, което съдът цени като компетентно изготвено. Съдът не споделя твърденията на ответника, че заключението на изготвената експертизата не следва да се цени. Същото е прието без възражения от страните в производството, не е оспорено от страна на ответника и е компетентно изготвено като е отговорило в цялост на поставените въпроси, поради което съдът изцяло го кредитира и следва да основе изводите си въз основа на същото. От заключението по назначената САТЕ се установява, че настъпилите увреждания по процесния автомобил са получени като управляваният от П.П. лек автомобил – БМВ с рег. № ********* се е движил в град В. Д.Т., по ул. „П.“ като на платното за движение е създадена временна организация на движението като трафика и в двете посоки се е движил в едно платно за движение и лентите за движение са били разделени с преградни светлоотразителни жалони като лекият автомобил е преминал с левите гуми през несигнализирана и необозначена обърната основа на преграден жалон, намираща се на пътното платно като по този начин се получават разкъсвания в страничните слоеве на борда на автомобилната гума лява и при изкачването върху предмета се получават увреждания по амортисьор заден ляв. От гореизложеното следва изводът, че в резултат на събитието ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди по вид както и че същите се намират в причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и в частност заключение по САТЕ и на писменото доказателство - опис на щетите по претенция № ************************ г., издадено от ЗАД „ДЗИ О.З.“ следва, че увредените детайли, който подлежа на обезщетяване в резултат на настъпилото застрахователно събитие от 17.01.2020 г. е гума предна лява и амортисьор заден ляв.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число 4 всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими и след приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.