Решение № 698 от 20.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 698 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Г.

Радина К. Калева при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно административно наказателно дело № 20251100603546 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

С решение № 732 от 12.02.2024 г., постановено по н. а. х. д. № 11068/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 1-ви състав, обвиняемият Д. Р. Г. е признат за виновен в това, че на 20.02.2021 г., около 18,15 ч. в аварийно (служебно) помещение на ресторант „Порто Малтезе“, находящ се на адрес гр. София, бул. „Черни връх“ № 100, търговски център „Парадайз“, ниво +3, чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето на А.П.В., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на долна устна, контузия и разкъсно-контузна рана на горна устна вляво, контузия на втори и трети зъби горе вляво и отчупен фрагмент на линвалната повърхност на короната на трети горен ляв зъб, които наранявания реализират медико-биологичния признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – на обществено място, при липса на личен мотив във взаимоотношенията им, без да е предизвикан от пострадалия, с демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

1

На основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на обвиняемия са възложени направените по делото разноски, като същият е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 388,20 лева и по сметка на Софийски районен съд сумата от 350 лева, както и 10 лева за служебно издаване на два броя изпълнителен лист.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от адв. Д. Т. в качеството му на упълномощен защитник на обвиняемия Г., в която са изложени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Според жалбоподателя деянието е несъставомерно по правната квалификация, по която е признат за виновен обвиняемият, поради наличието на личен мотив. Намира за установено, че телесната повреда е нанесена на пострадалия в отговор на негово грубо и нецензурно поведение, което е имал към непълнолетната дъщеря на обвиняемия и нейните приятели, включително и обиди към самия него. Сочи, че при наличието на личен мотив, не може да се приеме, че телесната повреда е нанесена единствено с цел да се покаже явно неуважение към обществото и да се демонстрира пренебрежение към обществения ред. Ето защо моли за отмяна на обжалваното решение и признаване на обвиняемия за невиновен, а в условията на евентуалност – преквалифициране на деянието като такова по чл.

130, ал. 1 НК и прекратяване на производството поради липса на тъжба.

В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства. В разпоредително заседание на 23.06.2025 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и на свидетели, нито изслушване на вещи лица.

В хода на съдебните прения в производството пред въззивната инстанция защитникът на Г. – адв. Т. поддържа подадената жалба и становището си, застъпено с нея, че деянието е несъставомерно по правната квалификация, по която е признат за виновен Г.. Намира, че в случая е налице личен мотив за нанасяне на телесната повреда и по-конкретно – грубото и вулгарно отношение на пострадалия към дъщерята на подсъдимия и другите непълнолетни лица, които са били там. Сочи, че тези действия и реплики на пострадалия не са били обсъдени в мотивите на първоинстанционното решение. Набляга и на обстоятелството, че деянието е извършено в едно странично, служебно помещение, където не може да се говори за извършване на хулиганство. Ето защо в заключение отправя молба до настоящата инстанция обвиняемият да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

Представителят на Софийска градска прокуратура моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, намира за установено следното:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по внесено постановление по чл. 375 НПК, с което е направено предложение от Софийска районна прокуратура за освобождаване на обвиняемия Д. Р. Г. от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.чл.

2

130, ал. 1 НК – за това, че на 20.02.2021 г. в служебно помещение на ресторант „Порто Малтезе“, находящ се в гр. София, търговски център „Парадайз“, по хулигански подбуди причинил на А.П.В. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез обясненията на обвиняемия Д. Г.; показанията на свидетелите А.П.В., В.Л., В.Б., М.В., А.М., Н.Б., Г.С., С.М., К.Ш., К.М., С.К., И.И., М.А., А. Г.а, И.Т. и М.Х.; заключенията на назначените по делото експертизи – съдебно-медицинска, техническа и съдебно-психиатрична; както и от останалите писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, приобщени по надлежния ред.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав прие за установена фактическа обстановка, идентична с възприетата от решаващия съд.

Обвиняемият Д. Р. Г. е роден на **** г. в гр. София. Същият е българин, с българско гражданство, живущ в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. ****, женен, с едно малолетно дете, със средно образование, работещ, неосъждан.

Към 20.02.2021 г. свидетелят А.П.В. работил като управител в ресторант „Порто Малтезе“, находящ се в гр. София, бул. „Черни връх“ № 100 в търговски център „Парадайз“. На процесната дата В. бил на работа. Поради обявената противоепидемична обстановка в страната, ресторантът бил затворен за консумация, като заведението единствено предлагало храна за вкъщи, а консумацията на храни и напитки на територията на търговския център била забранена.

Около 18,00 часа свидетелят В. видял, че в служебно помещение на ресторанта, находящо се на ниво +3 в търговския център, където, видял, че на столове, взети от ресторанта, седят две момичета и едно момче – свидетелите А. Г.а, И.Т. и М.А.. В. им направил забележка, че са взели столове от заведението без разрешение и са седнали в служебното помещение, като им обяснил, че трябва да си тръгват, тъй като съгласно разписанията на РЗИ, е забранено събирането на хора на обществени места. Тогава между четиримата възникнал скандал, като свидетелят А. започнал да бута и дърпа В., а свидетелките Т. и Г.а го дърпали за ръцете, в резултат на което В. и А. паднали на земята. В този момент се намесили свидетелите Л. и В., които ги разтървали, като свидетелката Г.а се отдалечила и позвънила на баща си – обвиняемият Д. Г., обяснила му къде се намира и му разказала, че непознат за нея мъж ги гони от заведението и е имало конфликт между последния и свидетеля А..

Обвиняемият веднага тръгнал към служебните помещения на ресторанта. След като стигнал там, започнал да крещи и да псува, заканвал се, че ще се бие с всички в заведението, търсил кой точно е В., като крещял че ще го размаже, запали и пребие, като нанесъл удар с юмрук в стената на коридора. През това време пред него бил застанал свидетелят В., който се опитвал да го успокои, а обвиняемият през него се опитвал да нанесе удар на В., тъй като разбрал, че това е мъжът, гонил дъщеря му. В един момент обвиняемият успял да нанесе удар с юмрук в лицето на свидетеля В., докато В. продължавал да стои между двамата, опитвайки се да ги разтърве. Тогава В.

3 тръгнал към вътрешната част на заведението и подал сигнал на тел. 112, а обвиняемият Г. продължил да се заканва и да крещи. Малко след като свидетелят В. подал сигнал на тел. 112, на място пристигнали полицейски служители от 04 РУ-СДВР и екип на ЦСМП. Свидетелят А. В. бил откаран в УМБАЛСМ „Пирогов“ за оказване на медицинска помощ.

Вследствие на нанесения удар В. е получил контузия на долна устна, контузия и разкъсно-контузна рана на горна устна вляво, контузия на втори и трети зъби горе вляво и отчупен фрагмент на лингвалната повърхност на короната на трети горен ляв зъб.

Тази фактическа обстановка обосновано е изведена след извършен пълен и точен анализ на събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че районният съд не е допуснал процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствената съвкупност.

Подложил е на внимателен и задълбочен анализ всички събрани по делото доказателства, като е подложил на отделно обсъждане и оценка събраните противоречиви гласни доказателства. Действително от показанията на свидетелите А., Г.а и Т. се установява, че между тях и В. са били отправяни обидни изрази в конфликта, възникнал по повод това, че същите са се хранили в служебното помещение на ресторанта. Въпросните обидни изрази не са обсъдени задълбочено от първоинстанционния съдебен състав, което обаче не е било и необходимо, доколкото не биха допринесли с нещо относно главния предмет на доказване в настоящото производство.

От друга страна с категоричност е доказано по делото, че обвиняемият е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на свидетеля В., като от изготвената по делото СМЕ се установява, че В. е получил получил контузия на долна устна, контузия и разкъсно-контузна рана на горна устна вляво, контузия на втори и трети зъби горе вляво и отчупен фрагмент на лингвалната повърхност на короната на трети горен ляв зъб, които наранявания реализират медико-биологичния признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Първоинстанционният съд е изложил обосновани съображения защо кредитира показанията на разпитаните свидетели по групи, които се възприемат от въззивния съд и не следва да се преповтарят. Поради липсата на доказателства, внасящи съмнение в установената правнорелевантна за предмета на делото фактология, по-подробен анализ на доказателствения материал не се налага, още повече, че и няма оспорване на фактическите обстоятелства от страна на защитата.

В съответствие с установените факти по делото, правилно, обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че обвиняемият Д. Г. с гореописаните действия е извършил деяние, което осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

От обективна страна обвиняемият Г. на 20.02.2021 г., около 18,15 часа, в служебно помещение на ресторант „Порто Малтезе“, находящ се в търговски център „Парадайз“ в гр. София, чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето на А.

В. му е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на долна устна, контузия и разкъсно-контузна рана на горна устна вляво, контузия на втори и трети зъби горе вляво и отчупен фрагмент на лингвалната повърхност 4 на короната на трети горен ляв зъб, което му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Възражението на защитника на обвиняемия, с което се оспорва правната квалификация на деянието, като се твърди, че причинената от него на пострадалия В. телесна повреда не е по хулигански подбуди, въззивният съд намира за неоснователно. По това възражение се е произнесъл в мотивите на обжалвания акт и първоинстанционният съд, след като е съобразил практиката на ВКС кога едно деяние е извършено по хулигански подбуди и е дал правилна оценка на съставомерните факти, подвеждайки извършеното от обвиняемия Г. под квалифицирания състав на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.