Решение № 17214 от 24.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17214 гр. София, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110126198 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от С. М. М., ЕГН ********** срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 следните отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК за недължимост на следните суми: за сума в размер от размер от 2022,13 лева, от които 1265,84 лева главница за периода от 12.03.2012г. до 11.10.2018г. и лихва в размер на 756,29 лева за периода от 12.04.2012г. до 14.07.2021г., поради погасяването им по давност за сума в размер от 1707,14 лева, от които 1247,89 лева- главница за периода от 12.10.2018г. до 13.07.2021г. и лихва в размер на 459,25 лева за периода от 25.12.2018г. до 13.07.2021г. - като недължима поради липса на облигационно правоотношение.

Излага съображения, че вземанията на ответника се погасяват с тригодишна давност, като с погасяване на главното вземане се погасявали и произтичащите от него допълнителни вземания, независимо че давността за тях не била изтекла. Твърди, че не е потребител на услугата водоснабдяване и не дължи посочените суми по основание и размер. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от 1 ответника, с който се оспорват предявените искове. Изложени са твърдения, че предявеният иск е недопустим за горницата над сумата от 2781,93 лева до пълния предявен размер от 3729,27 лева поради липса на правен интерес от водене по отношение на сумата от 947,35 лева, тъй като по партида с кл. № 1005458060 с титуляр С. М. дружеството били начислили сума за ВиК услуги за периода от 01.02.2012г. до 14.09.2021г. в размер на 2781,93 лева. Твърди, че от контролен лист № 0269971 от 13.08.2021г. се установявало, че на посочената дата в процесния имот в присъствието на ищеца била извършена проверка на средствата за търговско измерване, монтирани в апартамента. В хода на проверката ищецът бил заявил, че е собственик на имота, което било описано в документа, но партидата все още се водела на предходните собственици и негови наследодатели- Лалка и Марко М.и. Проверени били водомерите, монтирани в имота, за които било посочено, че са много стари, а спирателните кранове били затворени, но С. М. не разрешил да бъдат отворени, за да се установи дали работят. Били дадени предписания, обективирани в приложения контролен лист, според които в срок до 13.09.2021г. новият собственик трябвало да представи документи за собственост на имота, за да бъде регистриран като титуляр на партидата.

Поради което поддържа, че ищецът е потребител на ВиК услуги за имота.

Твърди, че служебно е закрита партидата на предходните собственици и служебно била открита партида с нов кл. № 1005458060 на С. М. в качеството му на наследник, респ. на настоящ собственик на апартамента. Сочи, че непогасените суми по партидата били префактурирани на името на ищеца с две фактури за суми в общ размер на 2781,93 лева, издадени на 08.10.2021г., от който момент вземането по тях било изискуемо по отношение на ищеца.

Поддържа, че неоснователно било и възражението, че сумите били погасени по давност. Твърди, че на 31.10.2021г. били издадени две фактури със следните номера[1]0108856739 и 0108856805. Поддържа, че след изтичане на 30-дневен срок за плащане на начислените суми, посочен във фактурите, считано от датата им на издаване, съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, вземането на ответното дружество станало изискуемо по отношение на ищеца. От този момент бил започнал да тече и давностният срок. Счита, че ищецът дължи процесната сума, тъй като от една страна е потребител на ВиК услуги, доставяни до него, а от друга- сумата не била погасена по давност. Искането към съда е да отхвърли предявения иск, а за горницата над 2781,93 лева да 2 прекрати производството като недопустимо. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

По предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да установи, че ищецът дължи процесните вземания в качеството на потребител на ВиК услуги, че между тях е било налице действащо облигационно правоотношение по силата на което е осъществило реално доставки на ВиК услуги в процесния период до обекта на ищеца и техният размер.

Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които 3 общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.

В конкретния случай по делото е приета справка от Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-Слатина“, в която е посочено, че за периода от 21.05.1998г. до 20.03.2023г. в информационната система на ОПСлатина за собственик на А* находящ се в гр. София, ж.к. Г.М., ул. А.Н.О. №*, бл. *** е декларирано лицето С. М. М..

Приет е и Контролен лист № 0269971 от 13.08.2021г. за извършена проверка в процесния имот, в който е посочено че титуляр на обекта е Лалка и Марко М.и. Проверката е извършена в присъствието на С. М. и контролният лист е подписан от нето- л. 34 от делото. В контролния лист е посочено, че С.

М. е заявил, че е собственик и че жилището е необитаемо.

При така събрания доказателствен материал съдът намира, че С. М. е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която е посочил, че собственик на процесния апартамент, което представлява признание за декларираните в нея обстоятелства. Действително, подадената декларация не съставлява титул за собственост, но това не я лишава от доказателствена стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и направените от тях оспорвания. В конкретния случай приетата декларация не е оспорена от ищеца, респ. не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или разколебаят извънсъдебното признание на ищеца, направено пред данъчната администрация относно принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот. Още повече, в настоящия случай посоченото в декларацията кореспондира с контролния лист, в който е посочено, че именно ищецът е заявил, че е собственик на имота. Приетият контролен лист е подписан от ищеца и също не е оспорен в настоящото производство.

Така при съобразяване на цитираните норми и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че ищецът има качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004г., тъй като е установено по делото, че притежава право на собственост върху процесния имот. Поради изложеното отрицателните установителни искове за сума в размер от 1707,14 лева, от 4 които 1247,89 лева- главница за периода от 12.10.2018г. до 13.07.2021г. и лихва в размер на 459,25 лева за периода от 25.12.2018г. до 13.07.2021г. - като недължима поради липса на облигационно правоотношение следва да се отхвърлят като неоснователни.

От приетата ССчЕ се установява, че за процесния период на фактуриране 12.03.2012г.- 13.07.2021г. с период на потребление 01.02.2012г.- 13.07.2021г. услугите за клиентски № 1003030617 са закрити и е създаден нов кл. № 1005458060. Били издадени 2 фактури- дебитно извествие № 108856739/08.10.2021г. за периода от 1.2.2012г.- 31.1.2015г. на обща стойност 537,25 лева и фактура № 108856805/08.10.2021г. за периода 3.2.2015г.

14.09.2021г. на обща стойност 2244,68 лева. Експертът е посочил, че за процесния период на фактуриране 12.03.2012г.- 13.07.2021г. услугите за кл. № 1003030617 са закрити и е открит нов кл. № 1005458060 с начален период на таксуване 01.02.2012г. От заключението се установява, че общо начислената сума за периода от 12.03.2012г. до 13.07.2021г. е в размер от 2709,55 лева.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл вземанията на водоснабдителното дружество съдържа всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа. В частност задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставените ВиК услуги са възникнали като срочни – според чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на "Софийска вода" АД, одобрени от КЕВР с Решение № 0У-2 от 13.07.2016г., потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях 5

ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, а съгласно чл. 33, ал.

1 от същите Общи условия, ВиК операторът издава ежемесечни фактури.

Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи посочения период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. Също така, съгласно чл.

3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. Според установената от ВКС съдебна практика по приложението на чл. 116, б. "б" ЗЗД погасителната давност се счита прекъсната с предявяването на иск от носителя на спорното вземане – кредитора, чрез осъдителен иск (в това число и насрещен осъдителен иск) или респ. чрез предявяване на притезанието в заповедно производство.