Решение № 829 от 08.07.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2527/2026
- Вид
- Решение № 829
- Подписан
- 08.07.2026
- В сила
- 05.08.2026
- Състав
- Пламен Димитров Караниколов
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178ж, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.58, т.4 · Закон за движението по пътищата
- § 6 т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 829 гр. Варна, 08.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. И.а като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20263110202527 по описа за 2026 година Образувано е по жалба на Н. Д. А., ЕГН **********, с адрес: обл. *, против НП № * издадено от *, с което на основание чл. 178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „ГЛОБА“, в размер на 511.29 евро (1000лева) и лишаване да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на Наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно. Излагат се твърдения, че нарушението е извършено при наличието на крайна необходимост и са изложени съображения в този смисъл.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки, като по същество пледира за неоснователност на жалбата, а процесното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния закон.
Моли същото да бъде потвърдено, като такова. Моли за присъждане на ю.к. възнаграждение.
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.03.2026г, около 09:30ч. в град Варна, по автомагистрала „Черно море“ на 2км от с. Приселци, посока гр. Варна, Н. А. управлявала л.а. *, като се движила в лентата за принудително спиране. Нарушението било констатирано, чрез получен сигнал в * от гражданин, който заснел видеоклип на автомобили, които преминават в аварийната лента, поради случило се ПТП, възпрепятстващо движението.
В последствие полицейски инспектор от 04 РУ Варна В. И. Д. ангажирал отговорността на жалбоподателя за допуснато нарушение, като съставил на Н.
А. АУАН №* за съответното нарушения по ЗДвП. АУАН бил подписан от А.. В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН са постъпили писмени възражения. Било съставено атакуваното НП № *.
АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на Н. А., административно наказание „Глоба" в размер на 511.29 евро (1000лева) на основание чл. 178ж, ал.1, пр.1 от от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани В. И. Д.– полицейски инспектор, при 04 РУ-Варна и актосъставител на процесното НП, както и св. Б. Е. Ч.. В показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си и потвърждават констатациите отразени в акта. Съдът изцяло кредитира техните показания, като логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и безпристрастни, дадени от лица, които няма личен интерес от изхода на делото.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св. Д. и св. Ч., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН, Декларация по чл.188 от ЗДвП, справка-извлечение за нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заповед на министъра на вътрешните работи и др.. Съдът кредитира разказа на разпитаните свидетели, тъй като същият е в синхрон със свеждащото се от писмените доказателства сочи факти и обстоятелства, очертаващи предмета на производството – време, място, вид на моторно превозно средство, лицето управлявало същото както и липсата, респективно представяне на документи при проверката.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му 2 задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страналице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от узнаване за издаденото НП . Съгласно приложената по делото заповед №*г АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушенията. В акта и впоследствие издаденото въз основа на него НП е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършването им, както и на обстоятелствата при които са извършени.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Към момента на деянието жалбоподателя е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на § 6 т. 25 от ДР на ЗДвП , съгласно която "водач" е лице, което управлява ППС или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Понятието "управление" на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая на жалбоподателя е съставен АУАН, при което той не е възразил, като е попълнил декларация, че именно те е управлявал превозното средство. Безспорно е налице управление по смисъла на закона и правилно е бил определен субектът на административнонаказателна отговорност.
Съгласно чл. 58, т. 3 от ЗДвП "При движение по АМ на водача е забранено да се движи, или да спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на ППС, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в ППС". Според санкционната норма на чл. 178ж ал. 1 предложение първо от ЗДвП: "Наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и глоба от 1000 лева водач, който се движи в лентата за принудително спиране по АМ, без да са налице изключенията на чл. 58, т. 3 от ЗДвП". От 3 систематичното тълкуване на посочените норми е видно, че според редакцията на закона към момента на деянието– управлението на МПС в лентата за "принудително спиране" не е съставомерно и наказуемо, само ако се дължи на повреда на ППС и/или на здравословни проблеми на водача или пътниците в ПС. Тежестта на доказване е изключително върху жалбоподателя.
В подкрепа на възраженията си, че поведението му попада в една от хипотезите, преодоляващи забраната на посочения законов текст, не са събрани доказателства в процесния случай жалбоподателят да е провел успешно доказване в тази насока. По делото е представен амбулаторен лист, обхващащ периода 14.10.2025г. , който не касае датата на извършеното нарушение. Съдът намира твърденията на жалбоподателката, че е управлявала автомобила в аварийната лента, тъй като съпругът й не се е чувствал добре и се е налагал незабавен транспорт към болнично заведение за несъстоятелни, като същите представляват по-скоро защитна теза. Няма представени доказателства и не са ангажирани такива по делото в този смисъл, поради което настоящия състав намира тези твърдения и за недоказани.
Предвид така изложеното в случая от събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като причината за движението на управлявания от него лек автомобил в лентата за принудително спиране не попада в изключенията, предвидено в разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Оттук следва, че деянието на жалбоподателя е съставомерно и НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.
С оглед крайния изход на делото (жалбата е изцяло отхвърлена - НП е потвърдено) направеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намери за основателно. Счете, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати такова на въззиваемата страна на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
4
И като съобрази, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП както и това, че за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 66,77евро до 97,15 евро (130лв. до 190лв), а в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично в нито едно в съдебно заседание като единствено е представил писмени бележки, съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 66,77евро.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № * издадено от *, с което на Н. Д. А., ЕГН ********** с адрес * е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 511.29 евро (1000лева) и лишаване да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. Д. А., ЕГН **********, да заплати на * сумата от 66,77 евро представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Варна област в 14 - дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5