Решение № 185 от 17.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Б., 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело № 20241200900243 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „В.“ ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Бл., ул. „К.

О.“ №, ет., представлявано от В. Б- управител, чрез адв. Н. Г. против „М“ ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Бл, ул. „З“ №, представлявано от М.

Д., А С. и Т. К., с която е предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 73440 лв., представляваща неустойка, равна на двойния размер на месечната цена за периода от месец февруари 2024 г. до месец октомври 2024 г., дължима на основание чл. 13 от договор за наем от 11.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответното дружество е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за наем на недвижими имоти от 11.11.2022 г. Сочи се, че съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, наемодателят предоставил под наем на наемателя за временно и възмездно ползване следите недвижими имоти, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ на обекта 176,60 кв.м., с предназначение за друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта 1; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ на обекта 183 кв.м., с предназначение за офис, брой нива на обекта 1; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ на обекта 151,40 кв.м., с предназначение за склад; самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ на обекта 338,40 кв.м., с предназначение за офис, които обекти са разположени в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 415 кв.м.

1

Договорената месечна наемна цена била в размер на 3400,00 лв. без ДДС или 4080,00 лв. с ДДС, платими от първо до пето число на текущия месец по банков път, след издаване на фактура.

Твърди се, че на 01.12.2023 г. от ищеца „Ванто 2017“ ООД е издадена фактура № 162 с основание: „наем на помещение за м. декември 2023 г., съгласно договора“, на стойност 4080,00 лв. с включен ДДС с падеж 05.12.2023 г. На 02.01.2024 г. била издадена фактура № 165 за наем на помещение за м. януари 2024 г., съгласно договора, на стойност 4080,00лв. с ДДС с падеж 05.01.2024 г. Сочи се, че въпреки изискуемостта на наемните вноски, ответното дружество не е изпълнило задължението си за плащане.

Разяснява се, че в раздел VI. „Прекратяване на договора“, страните били уговорили при какви условия сключеният договор ще бъде прекратен. Сочи се, че съгласно чл. 11 договорът за наем може да се прекрати само в следните изчерпателно изброени случаи: изтичане на уговорения срок- автоматично, при реда на чл. 3, ал. 2; по взаимно писмено съгласие на страните; в случай, че наемателят не заплати две последователни вноски на наемната цена съгласно чл. 5 или заплати две последователни вноски в намален размер; при пренаемане на обекта; при извършване в обекта на незаконно строителство, преустройство и промени на предназначението без съгласието на наемодателя.

Твърди се, че ищцовото дружество е изпратило писмено уведомление за прекратяване на договора за наем и на основание чл. 11, ал. 2 от договора поискало предаването на недвижимия имот, като уведомлението било изпратено с лицензиран пощенски оператор на адреса на ответното дружество, вписан в търговския регистър. Въпреки отправеното уведомление, към датата на подаване на исковата молба, ответното дружество не било опразнило и освободило обекта.

Сочи се, че в раздел VII „Обезщетения и неустойки“, страните уговорили, че в случай на прекратяване на договора, наемателят сам не опразни и не предаде обекта, същият дължи на наемодателя неустойка, равна на двойния размер на наемната цена за периода от прекратяването на договора до момента на опразване на имота. Пояснява се, че в процесния недвижим имот ответникът държи следните движими вещи: обемен дозатор върху неръждаема стоманена рама; дозиращ бункер с бъркалка и капак; обемен настолен диспенсър; трифазна зеленчукорезачка; термозапечател 700 мм; острие 3 мм; полуавтоматично етикираща машина; принтер с дисплей; месомелачка; транспортна количка; съдомиялна машина; електрически стерилизационен автоклав и други движими вещи, които са с ниска стойност, но обемни, както и много кашони.

В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск.

Оспорва се, че е налице едностранно прекратен от наемодателя договор, което действие е поради неизправността на наемателя. Оспорва се надлежното прекратяване на договора за наем от ищеца при условията на чл. 11, ал. 1, б. „в“ от договора. Сочи се, че съгласно чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 11, ал. 1, б. „в” , договорът не се прекратява автоматично при неплащане на две наемни вноски, както се твърди от ищеца, а от датата, визирана в документа. В случая ищецът бил изпратил уведомление на 17.01.2024 г. и в него като момент на прекратяване на договора била посочена датата на получаването му- 19.01.2024 г. Това уведомление обаче било изпратено и респ. получено след като самият ищец вече реално чрез управителя си бил завзел наетите обекти, вкл. машините и вещите в тях, описани в 2 исковата молба. Пояснява се, че на 09.01.2024 г. обектът бил предаден на Б., който е и управител и представляващ и наемодателя-ищец. По повод изпълнение на обезпечителна заповед за обезпечаване на бъдещ иск, издадена по ч.гр.д. № 1/2024 г. на РС- Б., образувано още на 02.01.2024 г., на 09.01.2024 г. ЧСИ Ц. извършил опис на вещи в наетите помещения, подменил патроните за вратите и предал ключовете на Б.. Изтъква се, че от тогава и до сега ищецът, вкл. чрез управителя си, владее и ползва помещенията, като на него били оставени за пазене и вещите, които се намират в тях и които са описани и в исковата молба. Твърди се, че ответникът няма достъп до помещенията, а от там и не се ползва от същите, за което да дължи наеми или обезщетения и/или неустойки затова, че същите са в обекта.

Сочи се, че ключовете от обектите се държат от Б., представляващ ищцовото дружество, същият отказвал да отвори помещението след 09.01.2024 г., поради ко е т о ответникът бил в невъзможност да изнесе вещите. Същевременно, изброените в исковата молба вещи били обект на запор от ЧСИ, който разпоредил вещите да се пазят в наетите помещения, а не били оставени и не се държат в тях от ответника по делото. Изтъква се, че изцяло по вина на ищеца, респ. по разпореждане на ЧСИ, ответникът не може да освободи помещенията, както и да предаде същите на наемодателя, поради което ответното дружество не може да търпи вреди и да заплаща суми във връзка с недобросъвестно поведение на ищцовата страна- наемодател. Посочва се, че още на 09.01.2024 г. наемодателят на практика е отстранил наемателя от спорните помещения, като управителят на ищцовото дружество, макар и като физическо лице, е получил ключове от подменените патрони на вратите на наетите обекти. В тях той, а не ответникът, е продължил да пази запорирани вещи и да препятства достъпа до обектите, вкл. на ответника. Сочи се, че прекратяването на договора е извършено едностранно от наемодателя и без наличие на валидно правно основание затова към 09.01.2024 г., от която дата ответникът не може да се ползва от наетите помещения, а същите са във владение на ищеца. Твърди се, че ищецът е неизправна страна по наемния договор, като от негова страна не е осигурено спокойното и пълноценно ползване на имота по см. на чл. 6, ал. 1, т. 1 от договора, а изцяло го е възпрепятствал и на практика го е иззел преди да прекрати договора по предвиденият в него ред. С това били нарушени предвидените в чл. 9, т. 2 от договора права на наемателя.

Прекратяването не било при условията на чл. 11, ал. 1, б. „в“ от договора, както се твърди от ищеца, а едностранно и чрез реално изземване на имота, за което ответникът не дължи наем за м.01.2024 г. и за ползване, от което е бил лишен от наемодателя. Предвид неизправността си като страна по договора, ищецът не може и не следва да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

Според ответника наемодателят е изцяло неизправна страна по договора, която си е позволила едностранното му прекратяване и при липса на предпоставките, предвидени в договора. Същият бил неизправна страна и по отношение предаването на обекта, за който държал ключовете и за което отказвал съставянето на каквито и да било документи. Именно по негово искане и въз основа на възлагане на ЧСИ, в обекта се намирали вещи на ответника и на трети лица, а не по вина на наемателя.

Сочи се, че с искова молба, предявена по гр.д. № 199/2024 г. на РС- Б. ищецът заявил искане за заплащане на сума в размер на 13 600 лв. за периода 013 02.2024 г., която също твърдял да е дължима по реда на чл. 13 от договора, т.е. за част от предмета на настоящото дело - неустойка по чл. 13 от наемния договор за м.02.2024 г., вече било налице висящо производство, което е пречка за предявяването му отново и пред друг съд за разглеждане. Прави се искане за прекратяване на делото в тази му част, а при евентуалност - за отхвърляне на претенцията за същия като неоснователна.

В допълнителна искова молба ищецът сочи, че по повод издадена обезпечителна заповед било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Ц., като по образуваното изпълнително дело, В. Б. бил назначен за пазач на движимите вещи, находящи се в процесните обекти.

Твърди се, че ответното дружество е неизправна страна по договора, която не е заплащала дължимия месечен наем и е отказала да предаде владението на недвижимия имот. Сочи се, че ответникът не е взел своевременно всички свои вещи, като окончателно е предал владението на ищеца на 12.03.2025 г.

В отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа доводите и възраженията, заявени в отговора на исковата молба.

Оспорват се твърденията на ищеца, че от ответника не са правени опити за доброволно уреждане на спора.

Сочи се, че считано от 09.01.2024 г. владението на наетите помещения, не е в наемателя, поради което същият няма как да го предаде.

Твърди се, че приложените към отговора приемо-предавателни протоколи са неверни, както по отношение датите на съставянето им, така и по отношение твърденията, че на ответника са предавани движими вещи. За констатирана от ответника липса на вещи, находящи се непосредствено до наетите сгради, дружеството сигнализирало органите на МВР още през м.01.2025 г. В протокола от 19.08.2024 г. ищецът бил посочен като приемащ вещите, а не като предаващ, докато в протокола от 12.03.2025 г. бил предаващ обектите, което противоречало на твърденията за получаването им от „Ванто 2017“ ЕООД. Изложеното сочело на съставяне на документите за нуждите на настоящото и други две производства, които ищецът образувал срещу ответника.

Посочва се, че е без значение дали са предадени някакви вещи или не на ответника, тъй като това са действия, които могат да се изпълнят само със съгласието и чрез активното действие на лицето, на което са връчени ключовете от помещенията от страна на ЧСИ Ц., а това е Б.. Доколкото той е и собственик на капитала и представляващ и дружеството-ищец, то безспорно последното има достъп и е във владение на наетите помещения чрез него. Именно в тях той пази движими вещи, които са не само на ответника, а и на трето лице, но които са запорирани от ЧСИ. Доколкото обаче Б. лично се е съгласил да бъде пазач на вещите и същите да останат за пазене в наетите помещения, то той и на това основание не може да черпи права от твърдения за липса на достъп до обектите.

Изразява се готовност ответникът да поеме пазенето на вещите в други помещения, но което не може да стане без участието на собственика на капитала на ищеца- Б..

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: