Определение № 34 от 10.01.2023, Районен съд - Айтос

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Айтос, 10.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20222110100407 по описа за 2022 година

Производството е образувано по ИМ на В. Х. Х., ЕГН ********** и З. Х. Х., ЕГН ********** против Н. Х. М., ЕГН ********** и Н. Н. М., ЕГН **********. Искат да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 297 кв.м. ид.ч. от УПИ III-17 в кв.1, по плана на с. П., общ. Р., като с молба от 19.12.22г. в условията на евентуалност се претендира собствеността върху реални части от имота - 297 кв.м. от описания имот, индивидуализирайки с молбата границите на тази реална част.

Съдът констатира, че дадените /при това повторни/ указания с определение от 10.10.22г.

/относно индивидуализацията на процесната реална част от имота и периода на придобивната давност/ не са изпълнени от ищците в указания срок, като на страната са били дадени същите указания и с определение от 18.7.22г., които също не бяха изпълнени, обуславящо извод за приложение на чл. 129, ал.3 ГПК.

Не са изпълнени и указанията, дадени с разпореждане от 12.12.22г. /не са изложени конкретни факти във връзка с твърденията за съсобственост върху процесния имот между страните по делото/ - липсват твърдения, които да се подведат под правна норма, обуславяща придобиване на вещни права в съсобственост. В обстоятелствената част на ИМ липсва изложено твърдение за наличието на съсобственост върху имота, респ. съвладение напротив, твърди се владение върху реално определена част, а в петитума се претендира установяване правото на собственост върху ид. част от процесния имот, което противоречие не е отстранено от ищците и към момента, обуславящо извод за самостоятелно приложение на чл. 129, ал.3 ГПК /в т. см. Р.№ 60129 от 14.12.2021 г. по гр. д. № 798/2021 г. на ВКС/.

Освен това съдът намира предявеният иск за установяване на собственост върху ид.ч. от процесния имот за процесуално недопустим – твърдението за владение върху реални части от имот не може да доведе до придобиване на ид.част от този имот (твърденията са за осъществено владение в периода след 01.06.1973 г., когато влиза в сила ЗТСУ-отм.).

Недопустимо е чрез владение на реална част да се придобие ид.част от имот, а за придобиване на ид.част следва да е завладяна ид.част на съсобственик, каквито надлежно въведени твърдения липсват по делото, както се посочи по-горе. Ищците неколкократно са 1 заявили, че претендират собственост върху ид.ч. от имота поради регулация и владение на реална част от същия, като за пръв път /едва на 19.12.22г./ са заявили и претенция /като евентуална/ за собственост върху реална част от имота, което уточнение е недопустимо.

При този изход на делото ответниците имат право на разноски в размер на общо 1000 лв.

– заплатено адв. възнаграждение и депозит за СТЕ /на осн. чл. 78, ал.4 ГПК/. Воден от горното и на осн. чл. 129, ал.4 вр. ал. 3 ГПК и чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА ИМ с вх.№ 2336/17.5.22г., подадена от В. Х. Х., ЕГН ********** и З. Х. Х., ЕГН **********, против Н. Х. М., ЕГН ********** и Н. Н. М., ЕГН **********, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 407/22г. на РС Айтос.

ОСЪЖДА В. Х. Х., ЕГН ********** и З. Х. Х., ЕГН **********, да заплатят на Н. Х.

М., ЕГН ********** и Н. Н. М., ЕГН **********, сумата от 1000 лв. – разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Бургас с ЧЖ в 1-седм. срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

2