Решение № 969 от 03.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 969 гр. Русе, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20264520101418 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК от В. В. В. против „С.Г.Груп“ ЕАД, гр. София с правно основание чл.439 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сума в размер на 327,80 евро – главница по договор за кредит по издаден ИЛ от 23.09.2015 г. по ч.гр.д. № 4641/2015 г. на РС – Русе в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение. Сочи, че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано ИД № 263/2016 г. по описа на ЧСИ М.М с рег. № 831 с р-н на действие РРС.

Впоследствие вземането било прехвърлено на ответника с договор за цесия. След образуване на изпълнителното производство, в периода 11.03.2016 г. до 11.03.2021 г. не били предприети валидни същински действия по принудителното изпълнение, поради което ищецът счита, че взискателят не разполага с право на принудително изпълнение поради изтекла давност. В дадения срок за отговор по чл.131 ГПК ответникът е представил такъв, с който изцяло признава иска. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, доколкото ищецът до този момент не се с позовавал на изтекла давност, с оглед на което моли разноските по делото да се възложат на ищеца.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства по делото се установява, че дружеството „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД се е снабдило с изпълнителен лист от 23.09.2015 г. по ч.гр.д. № 4641/2015 г. по описа на РРС въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, срещу В. В.

1

В. с ЕГН ********** за сумата от 641,13 лв. – главница по договор за кредит, както и суми за договорна лихва, законна лихва и разноски. По молба на взискателя „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, към която е приложен изпълнителният лист от 23.09.2015 г., на 13.03.2016 г. е образувано изпълнително дело № 20168310400263 по описа на ЧСИ М.М с рег. № 831 с р-н на действие Окръжен съд – Русе. С молбата за образуване на изпълнително дело на ЧСИ са възложени действията по чл.18 ЗЧСИ, поискано е пълно имуществено проучване на длъжника и налагане на възбрана при наличие на недвижимо имущество. Въз основа на представено по изпълнителното дело уведомление за цесия, с разпореждане от 23.06.2020 г. като взискател е конституиран „С.Г.Груп“ ЕАД. Ответникът признава иска и от приложеното изпълнително дело се установява, че по същото не са извършвани изпълнителни действия от образуването му до настоящия момент. Ищецът е релевирал възражение за погасяването по давност на правото на принудително изпълнение за вземането в размер на 327,80 евро - главница по изпълнителния лист, във връзка с който е образувано ИД № 20168310400263.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Искът по чл.439 от ГПК е правно средство за длъжника по изпълнителното производство да оспори изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, водещи до изключване или погасяване на спорното право – предмет на принудителното изпълнение. В настоящия процес ищецът - длъжник в изпълнителното производство е навел доводи за погасяването по давност на правото на принудително изпълнение за вземането за главница по договор за кредит, по повод на което е образувано изпълнителното производство, което се явява обстоятелство, настъпило след влизане в сила на заповедта за изпълнение, съответно – на съдебното решение.

Исковата молба е допустима, депозирана от лице с правен интерес, против надлежен ответник, който е процесуално и материално легитимиран да отговаря по предявения иск.

Разгледан по същество, искът се явява основателен.

Ответникът признава иска и от писмените доказателства се установява, че правото на принудително изпълнение за вземането за главница по изпълнителен лист от 23.09.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 4641/2015 г. по описа на РРС, е погасено по давност с изтичане на 5годишен давностен срок, в рамките на който не са предприети действия по принудително изпълнение. Погасителната давност за вземания, установени със съдебно решение, съответно със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, започва да тече от влизане в сила на съдебното решение, съответно на заповедта за изпълнение /чл.117, ал.2 ЗЗД/. Съобразявайки постановеното в т.10 на ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, давността в изпълнителния процес се прекъсва многократно, с предприемането на всяко отделно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Според същото тълкувателно решение не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, 2 изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Изпълнителни действия, прекъсващи давността, са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Въз основа на признанието на ответника и писмените доказателства по делото се установява, че правото на принудително изпълнение за вземането за главница по изпълнителния лист от 23.09.2015 г. е погасено с 5-годишна давност, тъй като в период от 5 години, считано от образуване на изпълнителното производство - 11.03.2016 г., не са предприемани действия по принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД, водещи до прекъсване на давността. Като се съобрази разпоредбата на § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.), регламентираща спиране на сроковете по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да тече за период от 69 дни. Към датата на предявяване на исковата молба – 23.03.2026 г. е изтекла предвидената в чл.111 от ЗЗД 5-годишна погасителна давност за погасяване на правото на принудително изпълнение за вземането за главница, обективирано в процесния изпълнителен лист. Въз основа на гореизложеното съдът счита предявения отрицателен установителен иск за основателен и доказан.

Ищецът претендира заплащане на деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в полза на адв. Н. по чл.38 ЗАдв. ответникът е възразил, че не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В преобладаващата актуална съдебна практика на ВКС се приема, че за възлагане на разноските, сторени от ищеца в производство по чл. 439 ГПК, водещо значение има активното поведение на ответника като кредитор и взискател относно предприетите от него съдебни и извънсъдебни мерки за събиране на вземането.

Преценката за приложението на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК за всеки конкретен спор е специфична, индивидуална и обусловена от фактите по делото. По настоящото производство от доказателствата е видно, че след изтичане на давностния срок ответникът е бездействал, не е предприел никакви активни действия по принудително изпълнение, не е сочил изпълнителни способи. Ищецът не се е позовавал пред него или пред съдебния изпълнител на давността, не е поискал връщане на изпълнителния лист от ответното дружество, съответно ответникът не му е противопоставял възражения за незачитането на изтеклата погасителна давност и не е оспорил иска, по повод на който е образувано настоящото производство. В конкретния случай ответникът е проявил бездействие, считано от образуване на изпълнителното производство на 11.03.2016 г. и след изтичането на 3 давностния срок през 2021 г. не е предприел никакви действия по принудително изпълнение, за да се счита, че с поведението си е дал повод за предявяване на отрицателния установителен иск, което да обоснове ангажирането на отговорността му за разноските по делото. Установената практика на ВКС не отрича правен интерес за ищеца да води исков процес и в такива случаи, но във връзка с отговорността за разноски приема, че следва да се съобразява налице ли е даден от ответника повод по смисъла на чл.78, ал.2 ГПК, за да се възлага върху него тежестта за разноските, като се отчита и правомерният характер при поведението на кредитора да получи доброволно изпълнение и след изтичане на давностния срок /в този смисъл Определение № 1826 от 18.06.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 1175/2026 г., I т. о., ТК, Определение № 1101/14.04.2026 г. по ч.т.д. № 594/2026 г. на ВКС, I т.о. и др./. С оглед на посоченото разноски в полза на ищеца и на процесуалния му представител не се дължат.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК 205942517, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6, че В. В. В. с ЕГН ********** с адрес в гр. Русе не дължи сумата от 327,80 евро – главница по издаден изпълнителен лист от 23.09.2015 г. по ч.гр.д. № 4641/2015 г. по описа на РС – Русе, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4