Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 174 от 27.05.2021, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 140/2021
Вид
Решение № 174
Подписан
27.05.2021
В сила
27.05.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 434 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 517, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 517, ал.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.78 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.79 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.80 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Перник , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500140 по описа за 2021 година

С решение № 260558 от 18.12.2020г., постановено по гр. д. № 4376/2020 г. по описа на Пернишкия районен съд, е отхвърлен като неоснователен искът на ЧСИ Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ: **********, и адрес: ***, срещу „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК 200267101 и седалище и адрес на управление: ***, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца заплащане на сумата на 268 лв., представляваща авансово дължими разноски по изпълнително дело № 733/2015г. на ЧСИ Ш.Д., както и законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1801/2020г. на Пернишкия районен съд.

С решението е осъден ЧСИ Ш.Д., с рег. № ***, да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК 20026710, сумата от 500лв., представляваща направени по делото разноски.

Недоволен от така постановено решение е останал ЧСИ Ш.Д., който чрез адвокат А.Т. Т. го е обжалвал изцяло. Моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, основано на погрешно възприета фактическа и правна обстановка и предявения иск да бъде уважен. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете съдебни 1 инстанции.

Насрещната страна „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, чрез адвокат К.Т., е подала писмен отговор на въззивната жалба. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

Тъй като исковата молба е била нередовна, то с молба вх. № 1405 от 30. 03. 2021г. ЧСИ Ш.Д., чрез адвокат А.Т., е конкретизирал исковата си молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, като е посочил конкретните действия, за които са начислени таксите, предмет на спора, съответно датата на извършването им и размера на начислената такса и Пернишкият окръжен съд е допуснал конкретизация съгласно молбата.

Пернишкият окръжен съд е изискал от ЧСИ Ш.Д. копие от изпълнително дело № 733/2015г. по описа на същия и след представянето му го е приел като доказателство по делото.

За да постанови решението си Пернишкият районен съд е приел следното :

Приел е, че искът е процесуално допустим, но е недоказан.

Съдът е определил разноските в исковото и в заповедното производство и ги е присъдил в тежест на ищеца.

След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Настоящият съдебен състав намира, че ЧСИ – Ш.Д. не е отстранил констатираните от съда нередовности в предявения иск, в частта досежно сметка по чл.79 ЗЧСИ № *** г., за сумата от 40 лева, тъй като не е изложил факти и обстоятелства, кога и какви пощенски услуги твърди, че е извършил. Не е ясно и кога и каква куриерска услуга твърди, че е извършил по изпълнителното дело, за да начисли и такса в размер на 10 лева по т.31 от ТТРЗЧСИ.

С оглед неотстраняването на указаните на ищеца нередовности на исковата молба в частта, досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № *** г., за сумата от 40 лева и съобразявайки дадените с ТР №2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело № 2/2004 г. на ОСГТК задължителни указания, настоящия състав намира постановеното първоинстанционно решение в тази му част за недопустимо – постановено по ненадлежно предявен иск, поради което в частта за сумата от 40 лева по сметка № *** г. следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази му част прекратено.

Съгласно т.13 от тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТ, когато производството по делото е прекратено (какъвто е 2 настоящия случай), издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от исковия съд. Ето защо издадената в полза на ищеца заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от *** г., по ч.гр.д. № 1829/2020 г. на ПРС следва да бъде обезсилена, в частта, в която с настоящото решение се обезсилва първоинстанционното решение.

В останалата част исковата молба е редовна.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл.

269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.

Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 01829 2020г. по описа на Пернишкия районен съд. Длъжникът в срок е подал възражение, поради което на взискателя е дадена възможност в едномосечен срок от получаване на съобщението да предяви установителен иск за вземанията си в този срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.

По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, включително и тези събрани пред въззивната инстанция, Пернишкият окръжен съд намира следното :

На *** г. „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, в качеството си на взискател, е депозирало пред ЧСИ Ш.Д. молба за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 01381/2015 г. по описа на РС – Перник. В молбата взискателят, настоящ въззиваем, възлага на ЧСИ Д. Ш. да образува изпълнителното дело, да изпрати покана за доброволно изпълнение, да връчи заповед за изпълнение. Възлага още извършването на справки за наличие на банкови сметки, налагане на запор по открити такива, както и възлага всички действия по чл.18 ЗЧСИ. Процесните действия извършени от ЧСИ Ш.Д., за които той претендира установяване дължимостта на суми за незаплатени такси и разноски, касаят само технически действия съпътстващи и осигуряващи основните процесуални действия. В този смисъл е и съдебната практика Решение № 120 от 8.07.2011г. на ВКС по т.д. № 1123/2010г., II т.о. ТК, Решение № 445 от 27. 07. 2010г. на ВКС по гр. д. № 1219/2009г., IV го., ГК, Определение № 123 от 27. 01. 2014г. на ВКС по гр. д. № 5873, IV г.о., ГК и други.

По делото не се спори, че е образувано изпълнително дело с взискател „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД при ЧСИ Ш.Д.. Спорът е относно действителното извършване на действията, за които са начислявани съответните такси от ЧСИ Ш.Д. и кой следва да 3 отговаря за заплащането им.

В тази насока съдът следва да отбележи, че възражението на дружеството, че за „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД не е налице пасивна материалноправна процесуална легитимация да отговаря за вземанията по настоящия иск, е неоснователно. В отговора на исковата молба и в изложението по въззивната жалба „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД твърди, че с Договор за цесия от *** г. е цедирал свои вземания в полза на „Севар Бизнес Груп“ ЕООД, ЕИК:

202790901, част от които е и вземането по изпълнително дело № 392/2015 г. по описа на ЧСИ Ш.Д.. Първоинстанционният съд не е обсъдил това твърдение, нито представените частични доказателства в тази насока.

Възраженията за извършването на цесия за процесното вземане се явяват неоснователни.

По делото не се установи категорично, че договорът за цесия е породил своето действие, поради което настоящият състав приема, че именно „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД е надлежен ответник по иска и същият следва да отговаря по него. Уведомление за извършената цесия е изпратено на електронната поща на ЧСИ Ш.Д. на 06.04.2020 г., като към него липсват доказателства за уведомяване на длъжника по вземането. На по-късен етап е изпратена молба отново до ЧСИ, в която повторно са изброени изпълнителните дела по описа на ЧСИ Ш.Д., вземанията по които са цедирани, както и задълженията за такси по тях, за които следва да отговаря цесионера. В молбата се посочва, че към нея са приложени Договорът за продажба и прехвърляне на вземания и приложение към него. Въпреки това, екземпляр от договора за цесия и съответно приложение към него, не се намират нито в кориците на изпълнителното дело, нито в материалите по настоящото производство. Поради това, остана недоказано твърдението, че такъв договор реално е сключен, кога, между кои страни и с какъв предмет.

По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че са изпълнени предпоставките на чл.99, ал.4 ЗЗД, поради което настоящият състав приема, че не е налице валидно цедиране на вземанията, предмет на настоящия спор. За да има действие прехвърлянето на вземането по отношение на длъжника и спрямо трети лица, същото следва да му бъде надлежно съобщено. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника и за трети лица надлежен кредитор е цедентът. Видно от материалите по делото, не се твърди, нито се представят доказателства, на длъжникът да са изпращани съобщения за извършената цесия.

Не може да се приеме, че съдебният изпълнител също е бил надлежно уведомен, тъй като не са му били представени никакви доказателства, от които да е видно, че вземането е надлежно цедирано. Липсва и молба от цесионера за конституиране като взискател по изпълнителното дело.

Изхождайки от тези обстоятелства, съдът намира, че към датата на подаване на Заявление по чл.410 ГПК – 23.04.2020 г., надлежен длъжник по него е именно „НД МЕНИДЖМЪНТ“ 4

ООД. Възраженията на дружеството, че е било в обективна невъзможност да уведоми своевременно ЧСИ Ш.Д. за извършената цесия поради въведеното в страната извънредно положение със Заповед на министъра на здравеопазването от 11.03.2020 г. е неоснователно.

Договорът за цесия е сключен преди въвеждането на извънредно положение. Видно от кореспонденцията на дружеството, последното е изпращало съобщения и същите са надлежно получени и входирани от получателя – ЧСИ Ш.Д., именно по време на извънредното положение (молба от 06.04.2020 г.), поради което безспорно не са съществували пречки „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД да уведоми както длъжника, така и ЧСИ своевременно за сключения договор за прехвърляне на вземането, за да породи той своето действие.

Относно възражението на въззиваемия за нарушения при съставянето на сметките на основание чл.79 ЗЧСИ и фактурите към тях, настоящият състав приема същото за неоснователно. Видно от приложената към Заявлението по чл.410 ГПК Сметка № *** г. направената конкретизация на иска и приложеното изпълнително дело, изрично са посочени действията, за които са начислени таксите, чрез препращане към конкретен текст от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Изготвените сметки отговарят на утвърдения образец Приложение № 6 към чл. 22, ал. 2 от Наредба № 4 от 6 февруари 2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители.

В правната теория и съдебната практика се застъпва разбирането, че сметката по чл.79 ЗЧСИ трябва да бъде изготвена преди самото събиране на съответните такси от ЧСИ. В нея се записват сумите за таксите, дължими на съдебния изпълнител съгласно Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Тази сметка не представлява самото реално събиране на тези суми. Погледнато и правно - логически и практически, съотношението между тази сметка и реалното плащане на дължимите такси е аналогично на съотношението между сметката за разпределението и реалното плащане на съответните суми на взискателите (Решение № 89 от 06.06.2019 г. по гр. д. № 893 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.) В чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ е постановено, че за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. Видно от Уведомление с изх. № 04958/13.03.2020 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., последният е уведомил дружеството „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД за дължимите такси по изпълнително дело № 392/2015 г., като уведомлението е получено от дружеството на 26.03.2020 г. от Н. Д..