Решение № 1379 от 22.04.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 4820/2024
- Вид
- Решение № 1379
- Подписан
- 22.04.2025
- В сила
- 14.05.2025
- Състав
- Ивалена Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- §13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1379 гр. Варна, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110104820 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявени от „А. С. В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ...., офис-сграда ...., ет. ..., офис ...., срещу Д. Н. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Т., общ. В., обл. В., ул. .... № ..., обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 6232,77 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325 от 06.12.2016 г., сключен между ответника и „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 26.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 449,34 лева, представляваща договорна лихва по Договор за потребителски кредит № PLUS14265325 за периода от 20.03.2021 г. до 20.12.2021 г., сумата от 2077,09 лева, представляваща обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325, начислено за периода от 27.02.2021 г. до 25.02.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 1067/28.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2257/2024 г. по описа на РС - Варна, 52-ри състав.
В исковата молба се излага, че въз основа на Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325 от 06.12.2016 г. кредиторът „БНП П. П. Ф.“ ЕАД е предоставил на 1 ответника сумата от 8000 лева; застрахователната премия била в размер на 2688 лева. С Договора било договорено, че кредитополучателят ще извърши плащания по кредита в общ размер на 20 592,60 лева в срок до 20.12.2021 г., на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка по 343,21 лева, включващи част от задължението за главница, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита, и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвеният процент бил фиксиран в размер на 36,99% на годишна база. От изложеното следвало, че договорната лихва по кредита била в размер на 9904,60 лева. Съгласно условията на договора, при забава в плащането на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неизплатената главница.
Сочи, че по Договора ответникът е извършил плащания в общ размер на 5399,24 лева, с които били погасени част от главницата – в размер на 837,25 лева, и договорна лихва в размер на 4561,99 лева. Договорът за кредит съдържал изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
На 12.02.2019 г. между кредитора и настоящия ищец било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., по силата на който вземанията на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, произтичащи от Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325, били прехвърлени в полза на ищцовото дружество изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви. Твърди, че съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, длъжникът бил уведомен за извършената продажба на вземането от страна на „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“, чрез уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне и получено от длъжника. В случай че съдът счете извършеното уведомяване за ненадеждно, представя Уведомително писмо с изх. № УПЦ-СБНП/ PLUS-14265325 от 16.04.2024 г., което да бъде връчено на ответника с исковата молба.
Сочи, че за вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № PLUS14265325, от „А. С. В.” ЕАД е входирано заявление по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2257/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на което е издадена Заповед № 1067/28.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение. Срещу издадения съдебен акт длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, което обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящото дело за установяване на вземанията си.
Настоява за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените съдебноделоводни разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Н. Д. депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Оспорва същите по основание и размер. Счита сключения между него и „БНП П. П. Ф.“ ЕАД Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325 за недействителен поради наличие на неравноправни клаузи, съответно нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Излага, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. От горното следвало, че след като клаузите, с които са договорени ГЛП и 2
ГПР, са нищожни, същите не пораждат правно действие, като недействителността им водела до недействителност на целия договор. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Настоява за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът „А. С. В.” ЕАД не се представлява. С молба вх. № 23438/14.03.2025 г. процесуалният му представител поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът Д. Н. Д. не се явява лично, не се представлява. С молба вх. №24630/18.03.2025 г., чрез процесуалния си представител адв. Г. З. от АК – Варна, поддържа представения писмен отговор на исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на Разпореждане № 8719/28.02.2024 г. по ч. гр. д. № 2257/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, съдът е издал Заповед № 1067/28.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил Д. Н. Д., ЕГН **********, да заплати на „А. С. В.” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 7162,75 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № PLUS14265325 от 06.12.2016 г., сключен между длъжника и „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя по силата на Приложение № 1 от 12.02.2019 г, към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 5342,61 лева, представляваща договорна лихва по Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325 за периода от 20.04.2018 г. до 20.12.2021 г., сумата от 6443,26 лева, представляваща обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325, начислено за периода от 21.04.2018 г. до 25.02.2024 г., както и сумата от 428,97 лева, представляваща разноски в заповедното производство, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК вх.
№ 22413/19.03.2024 г.
В едномесечния срок е депозирана исковата молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ищеца.
За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи твърденията си, че между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и ответника е валидно сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325 от 06.12.2016 г. за предоставяне в заем на кредитополучателя на сума в размер на 8000 лева при сочените условия; съответствието на Договора с императивните разпоредби на ЗПК; усвояването на сумата по кредита; размера на погасените задължения по кредита; прехвърлянето на непогасените вземания в полза на ищцовото дружество по силата на Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между кредитора като продавач и ищеца като купувач; надлежното уведомяване на ответника за цесията; размера на исковите претенции.
Видно от Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325, същият е сключен на 06.12.2016 г. между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и Д. Н. Д. – кредитополучател, за предоставяне на 3 сумата от 8000,00 лева при следните условия: фиксиран годишен лихвен процент - 36,99%, ГПР - 46,77%, застрахователна премия – 2688,00 лева, такса ангажимент – 280,00 лева; брой погасителни вноски – 60, месечна погасителна вноска – 343,21 лева, обща стойност на плащанията – 20 592,60 лева; краен срок на погасяване – 20.12.2021 г.
Съгласно чл. 2 на Условия по договора, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент, като сумата е разделена на равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска по кредита; дължимата от кредитополучателя такса ангажимент се удържа от кредитора от предоставената кредитна сума, срещу което последният фиксира лихвения процент за срока на договора. В чл. 3 е посочено, че началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него. С чл. 5 е уговорено, че при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
С подписването на Договора и Условията към него между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, за което, доколкото едната страна по договора е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, относими са императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, за чието спазване съдът следи служебно.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между „А. С. В.” ЕАД – купувач, и „БНП П. П. Ф.“ ЕАД – продавач, страните се споразумяват, че продавачът прехвърля на купувача всеки месец потребителски кредити, които към датата на съответното портфолио не се изпълняват от заемополучателите. С Допълнително споразумение от 11.06.2018 г., сключено между „А. С. В.” ЕАД – купувач, и „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“, универсален правоприемник на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД – продавач, срокът на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. е удължен до 26.07.2019 г.
Видно от Приложение № 1 от 12.02.2019 г., със същото между страните е прехвърлено вземане по Договор № PLUS-14265325 с длъжник Д. Н. Д., в размер на 7162,75 лева – остатък главница, 5342,61 лева – остатък договорна лихва, 343,52 лева – остатък лихва за просрочие към 12.02.2019 г.
За да произведе цесията действие спрямо длъжника, на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането, като целта на разпоредбата е последният да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.
С Пълномощно № 3230/2018 „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“, упълномощава „А.
С. В.” ЕАД да уведомява, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, всички длъжници за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и всички допълнителни споразумения и приложения към него, по силата на които вземанията на дружеството към конкретните длъжници се прехвърлят към „А. С. В.” ЕАД.
4
Представено е уведомително писмо от 16.04.2024 г. за извършената цесия, отправено от „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“ чрез „А. С. В.” ЕАД до длъжника Д. Н. Д., като съдът приема, че уведомлението е достигнало до същия с получаването на исковата молба и приложенията към нея.
Разпечатката съдържа 34 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0aa6d68-7f4a-457e-9419-ea1608675b17