Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 19.03.2021, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1271/2020
Вид
Решение № 95
Подписан
19.03.2021
Състав
Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Атанас Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
  • Чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 77 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 79-86 · Закон за собствеността
  • чл. 79-86 · Закон за собствеността
  • чл. 79-86 · Закон за собствеността
  • чл. 79-86 · Закон за собствеността
  • чл. 79-86 · Закон за собствеността
  • чл. 79-86 · Закон за собствеността
  • чл. 79-86 · Закон за собствеността
  • чл. 92 · Закон за собствеността
  • чл. 21, ал. 1 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Благоевград , 19.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20201200501271 по описа за 2020 година взе предвид следното:

Окръжният съд е сезиран с 2 жалби, подадени срещу решение № 1001 от 21.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 1268 от 2017 г. на Районен съд Разлог, с което са отхвърлени претенциите на Ф. И. Р., М. М. Р., А. М. Р., И. М. Р. и С. М. Р., спрямо А. И. Р., А. С. Б. и Е. С. А., за признаване правото на собственост върху ½ ид. ч. от поземлен имот и ¼ ид. ч. от сграда в **********.

Първата жалба изхожда от М. М. Р., А. М. Р., И. М. Р. и адвокат С.Д., като процесуален представител на С. М. Р.. В нея се твърди, че актът на първата инстанция е неправилен и необоснован. Нарушен бил материалният закон. Не били спазени процесуалните правила. Районният съд допуснал съществени грешки и неточности в решението си. Владението на ищците не било установено и поддържано с насилие. Изводите на съда в обратната насока не почивали на годна доказателствена съвкупност. Ищците владяли двете стаи на долния етаж спокойно и непрекъснато през целия исков период, с което фактическият състав на придобиването им по давност бил осъществен. Въвод от съдебен изпълнител в полза на ищците не бил правен. Съотношението на общата площ на сградата към владяната от тях площ даже показвало, че те притежават повече от претендираната ¼ идеална част. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на исковете за собственост.

1

Постъпили са отговори на тази жалба, подадени от адвокат Р.К., пълномощник на А. И. Р., и адвокат М.П., процесуален представител на Е. С.

А.. В тях се застъпва позицията, че актът на първата инстанция е валиден, допустим и правилен. Ищците действително не успели да докажат претенциите си. Не било събрано нито едно доказателство, което да сочи началото на твърдяното придобивно давностно владение. Последното не било и осъществявано спокойно. Липсвал именно този елемент от неговия фактически състав. Жалбата била неоснователна. Атакуваното с нея решение трябвало да бъде потвърдено.

Втората въззивна жалба е подадена от адвокат Л.К., представляваща Ф. И. Р..

С нея също се поддържа, че Районен съд Разлог е нарушил материалния закон и процесуалните правила, в резултат на което е постановил неправилно решение. Въвод в полза на ищците не бил осъществяван. Владението им не било установено и поддържано с насилие. То започнало преди 2007 г., видно от изслушаните свидетелски показания, и било напълно спокойно. Ищците ясно демонстрирали пред ответниците намерението си да своят процесните части от имота и сградата и да не ги допускат в тях. Изводите на районния съд били напълно погрешни и изцяло се базирали на разказаното от свидетелите на ответниците, без да се отчете заинтересоваността на същите от изхода на делото. Съдът едностранчиво тълкувал тези гласни доказателства.

Моли се за отмяна на обжалваното негово решение и уважаване на предявените положителни установителни искове за собственост.

Адвокат Р.К. и адвокат М.П. са подали отговори и на тази жалба, в които твърдят, че тя е неоснователна. Оплакванията в нея не намирали опора в събрания от първостепенния съд доказателствен материал. От анализа на свидетелските показания не можело да бъде направено заключение за спокойно владение. Между страните имало спорове, караници, подадени жалби в прокуратурата и заведени съдебни дела. Ищците не успели да проведат успешно доказване на претенциите си. Обжалваното от тях решение било правилно и следвало да бъде потвърдено от горната инстанция.

Жалбите са редовни и допустими. Същите се разгледаха в открито заседание на Окръжния съд. Не бяха уважени исканията на въззивниците за събиране на нови доказателства.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се провери неговата правилност.

Предявените искове за собственост са допустими. Не е налице пречката за тяхното разглеждане, регламентирана в чл. 299 от ГПК. Ищците се позовават на юридически факти, настъпили след влизането в сила на решение № 30 от 06.06.2005 г., постановено по гражданско дело № 391 от 2004 г. на Районен съд Разлог.

2

Спорът в казуса се концентрира върху владението на процесните имот и сграда и дали то е довело до последиците, упоменати в нормата на чл. 79, ал.

1 от ЗС.

Според актуалната правна теория - "Придобиване по давност на недвижими имоти" от Цв.П., Нов български университет, София, 2015 г., стр. 68-77 придобиването по давност е един от предвидените в чл. 77 от ЗС способи за придобиване на правото на собственост /titulus acquirendi/. То е институт на вещното право. Фактическият състав на придобивната давност включва упражняването на владение - анимус и корпус. Той се осъществява с извършването на активни, външно обективирани действия, от които може да се направи изводът, че едно лице упражнява фактическата власт върху конкретен имот като свой собствен. Придобиването по давност е оригинерен придобивен способ. Владелецът придобива правото на собственост не от друг правен субект и независимо дали вещното право е принадлежало на трето лице. Придобиването по давност следва да се определи като правомерно юридическо действие. Фактическият му състав включва владение, изтичане на определен срок и позоваване пред съд или нотариус. В този смисъл същият може да бъде определен като смесен /хетерогенен/. Обект на придобиване са само вещни права. Функцията на придобивната давност, най-кратко казано, е да приведе правното положение в съответствие с фактическото, като придаде правно значение на фактическите отношения заради общественото, публичното благо /bono publico/. От гледна точка на собственика следва да се съобрази липсата на интерес от негова страна към вещта, която, в крайна сметка, съчетана с владението на трето лице, има за правен резултат намаляването на имуществото му. Що се отнася до владелеца, функцията е възнаградителна, защото законът му признава и зачита интереса към вещта, положените грижи и направените разходи. Чрез придобиването по давност се избягва и т. нар. "probatio diabolica", което би направило невъзможно доказването на правото на собственост.

За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност, разпоредбата на чл. 79 от ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт в продължение на 10 /респективно 5/ години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик на поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, докладвано от съдията К.М., придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VIII от ЗС, наименована "Придобиване и изгубване на вещни права" и обхващаща разпоредбите на чл. 79-86 от ЗС. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и 3 добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС - в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, и добросъвестност и юридическо основание - в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти.

Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи. Следователно изискващото се от чл.

120 от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС волеизявление - позоваване, не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС. Това обаче не означава, че правната последица - придобиване на правото на собственост или на друго вещно право - настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Да се приеме, че придобивната давност има действие ex lege, означава, че с оглед разглежданата от общата теория на правото класификация на юридическите факти, като юридически факт придобивната давност да е юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение нормативно да се включват събития от физическия свят или психични състояния без участие на активни съзнателни преживявания на човека.

Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, включва както обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективният елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридически действия, които по определение обхващат като свой елемент както наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективният елемент от предметното им съдържание/, така и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други, с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективният елемент от предметното им съдържание/.

Съгласно чл. 77 от ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона. След отмяната на ЗТСУ и регламентираното с него непосредствено отчуждително действие на регулационния план, е възможно придобиване на вещно право без изразена воля за това в две хипотези - при приращението по чл. 92 от ЗС и по силата на законовия режим на общност по чл. 21, ал. 1 от СК, когато придобивното основание включва волеизявлението на единия съпруг, но вещноправният ефект настъпва и за другия съпруг. И двете хипотези обаче предпоставят изразена воля за придобиване на вещното право. Следователно принцип в гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане на волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване на яснота по отношение на субектите и обектите на вещните права, с оглед правната сигурност.

4

Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Чл. 69 от ЗС предполага наличието на намерение да се свои вещта. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост, или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване правните последици придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законово определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 от ЗС.

Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква упражняването на фактическа власт с намерение за своене в продължение на 10 години. Упражняваното владение трябва да е било спокойно - да не е установено с насилие, явно - фактическата власт да е упражнявана така, че всеки заинтересован да е имал възможност да научи за това, постоянно - упражняването му да няма случаен характер, а да е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица, непрекъснато - да не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг от 6 месеца /чл. 81 от ЗС/, като се съобразява и презумпцията на чл. 83 от ЗС, и несъмнено - да няма съмнение, че лицето е държало вещта, както и че я е държало за себе си. Владението по правило се осъществява върху чужда вещ. В този смисъл е без правно значение обстоятелството дали владелецът знае кой е собственик на вещта, съответно дали е осведомил собственика за намерението си, че свои вещта му /Решение № 144 от 02.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2014 г., II г. о., докладчик съдията Г.Н./.