Решение № 1080 от 18.08.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1080 гр. София, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000501919 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ и се развива след постановяване на Решение № 260418 от 06.03.2023г. и Решение № 260061 обявено в открито съдебно заседание, проведено на 24.01.2024 г., и двете по гр.д. № 14398 по опис на СГС за 2016 г. по опис на СГС.

С първоинстанционните съдебни актове, съдът е разрешил спор за собственост, повдигнат от ХИДРОЛОК ЕООД, ЕИК:831031076 срещу Столична община, адрес: гр. София, ***, В. Ж. Т.,

ЕГН:**********, и М. В. М., роден на ******** г., адрес: ***, гр. ***, ул. *** 11, относно 90.75 % ид. части от следния самостоятелен обект ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, представляваща самостоятелен обект с идентификатор *** по одобрения КККР със заповед №РД-1845/09.07.2010 г. на ИД на АГКК, находяща се в гр. София, бул. „***” № *, със застроена площ от 88.80 кв.м., състояща се от: в сутерена - три складови помещения, гараж, коридори и вътрешно стълбище, на първия етаж - входно антре, две стаи, трапезария, кухненски бокс, килер, баня- тоалетна, вътрешно стълбище към сутерена и към таванското подпокривно пространство; в таванското под покривно пространство - стая за творческа работа, коридори, кабинет, която сграда е разположена в дворното място, съставляващо УПИ V-15 от кв.536по плана на гр. София, местността ГГЦЗона Г-14, цялото с площ от 1064 кв.м., при съседи на мястото: УПИ III-14А, 1 бул. ***, УПИ VII-16, УПИ ХШ-27 и УПИ XXII, чрез предявени при условията на чл. 210 от ГПК:

-главен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК, с искане да се приеме за установено, че ищецът е придобил право на собственост върху 90.75 % ид. части от горепосочения самостоятелен обект, възоснова на придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС - правна сделка - покупко-продажба, обективирана в нот. Акт № 62 от 01.11.2007 г. на нотариус № 043 с район на действие СРС, с цена на иска 223 854.23 лева;

-евентуален установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК, с искане да се приеме за установено, че ищецът е придобил право на собственост върху

90.75 % ид. части от горепосочения самостоятелен обект, възоснова на придобивно основание по смисъла на чл.

77 от ЗС – придобивна давност, чрез осъществяване на фактическа власт с намерение за своене в периода от 06.06.2003г. – 21.11.2016 г., с цена на иска 223 854.23 лева, като е отхвърлил главния иск изцяло, уважил евентуалния за 45.375% ид. части от обекта на спорни прави и е отхвърлил за разликата над 45.375% ид. части до претендираните 95.75 %.

1./Недоволен от решенията в отхвърлителните части (изцяло главния иск и за разликата над 45.375% ид. части до претендираните 95.75 % по евентуалния иск) ищецът „ХИДРОЛОК“ ЕООД е сезирал въззивния съд с въззивна жалба с вх. рег. № 271502 от 05.04.2023г. и въззивна жалба с вх. рег. № 263290 от 07.02.2024г. Във въззивните жалби са изложени доводи за неправилност и необосноваността на съдебните актове, които са постановени по същество на спора. В частта, в която главния иск е отхвърлен, въззивният жалбоподател – ищец в исковото производство излага, че решението е неправилно и необосновано поради неправилни правни изводи относно доказателствената сила на събраните по делото писмени доказателства и неправилно възприемане на съда относно разпределението на доказателствената тежест между страните. По отношение на частично отхвърлителния диспозитив на решението, (в частта по предявения в условията на евентуалност иск), въззивният жалбоподател – ищец в исковото производство излага, че съдът не се е съобразил с т. 3 от ТР № 4 от 2021 г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва като необоснован извода за прекъсване на давностния срок поради липсата на относими доказателства и като неправилен поради противоречие с Определение № 1754 от 03.07.2021г. по ч. гр.д. № 1697 по опис на САС за 2021 г. Развити са доводи за това, кои факти и обстоятелства имат характер на прекъсващи давността. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което съдът да уважи изцяло предявения главен иск, а при настъпване на предпоставките и евентуалния установителен иск за собственост.Отправено е искане за отмяна на решението с което е отхвърлен главния иск за собственост и в евентуалност се поддържа искане да отмяна на отхвърленителната част от решението по евентуалния иск, като се поддържа искане за постановяване на акт по същество, с който въззивният съд да уважи исковите претенции изцяло според начина на тяхното съединяване. Претендира и в съдебно заседание 2 поддържа претенция за присъждане на разноски.

В писмени отговори с вх. рег. № 266740/30.05.2023г. и вх. рег. № 265593 от 06.03.2024г. въззивниците В. Ж. Т. и М. В. М., представлявани от адв. М. М. от САК оспорват въззивните жалби като неоснователни.

В писмен отговор № 277346 от 02.06.2023г. на Столична община излага становище за неоснователност на въззивна жалба с вх. рег. № 271502 от 05.04.2023г.

2./Един от ответниците в исковото производство, а именно М. В. М. обжалва решението в частта, в която е прието за установено, че „ХИДРОЛОК“ ЕООД е собственик на 45,375 % идеални части от обекта на спорни права, на основание придобивна давност, изтекла в периода 06.06.2003 г.- 13.06.2016г.

Във въззивна жалба с вх. рег. № 270510 от 29.03.2023г. този ответник излага, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано.

Според този въззивен жалбоподател, обсъждането на конкретни периоди от време в мотивите към решението, няма правно значение при разглеждането на хипотезата в чл.79 ЗС. Излага, че решението не зачита обективите и субективните предели на СПН, следващи от Решение на СРС, 28 състав, по гр.д. № 18084/2006г. (л.124), Решение на СГС, 11 състав по гр.д.№ 3166/2012г.

(л.328), Решение №58/12.05.2014г., по гр.д.№ 7025/2013г., на ВКС, II ГО (л.47) и Решение №459/13.01.2016г. на ВКС, IV ГО. (л.51), с което е прието за установено по отношение на В. Ж. – праводател, както и по отношение на „ХИДРОЛОК“ ООД - ищец в настоящото производство, че към датата на постановяване нямат качеството на собственици. Излага се, че съдът не обсъдил факти с правно значение към придобивната давност по смисъла на чл.79 ЗС, каквито са прекъсването на давността с предприетите действия на съсобственика А. М. Х., които се изразяват в предявяване на ревандикационен иск за целия имот, предприетите изпълнителни действия през 2016г., които са повод за завеждане на исковата молба, както е посочено от самия ищец в нея (исковата молба е първоначално заведена с правно основание чл.523, ал.2 от ГПК), не е съобразил обстоятелството, че учредяването на вещно право на ползване не е идентично с предоставянето на владение с намерение за своене, каквото е именно необходимото такова по чл.79 ЗС. Счита, че решението не дава яснота, в какъв период ищецът е своил имота, след като в самата искова молба „Хидролок“ ЕООД е направил противоречиви изявления че е ползвател и владелец от 06.06.2003г. на основание Нотариален акт№ 135, вх.рег.№18792, том 59, н.д. 13874/2003г. на СВ при СРС и собственик от 2007г., на основание Нотариален акт за собственост на идеални части от недвижим имот на основание покупка и влязло в сила решение на ВКС, вписан в СВ при СРС с вх.рег.№ 5305, ал.72. том 11, н.д.№3396/2016г, а в уточняващата си молба от 10.01.2017г. заявява, владее целия процесен имот от 06.06.2003г. на основание учредено право на ползване, а в молба уточнение от 04.10.2021г. заявява, че „По повод предявения от нас при условията на евентуалност иск с правно основание чл.124 ГПК във вр.с чл.79 ЗС, твърдим, че В. Ж. е владял необезпокоявано и с намерение да свои едноетажната жилищна сграда, находяща се в гр. София.... считано от 1990г. до 2007г.

От придобиването и през 2007г. "ХИДРОЛОК" ЕООД е владяло процесната сграда необезпокоявано и с намерението да я свои до 2019г., като твърдим, че Дружеството е 3 присъединило и владението на своя праводател В. Ж..“ В съдебно заседание на 01.12.2021 г. ищецът е направил поредно уточнение: „соча, че правата на праводателя на доверителя ни са придобити чрез сделка, а имено договор за продажба на наследство от 05.11.1990 г. Други сделки няма. Това е единствената сделка, от която извличаме правата на нашия праводател. Твърдим, че правата му са установени със съдебно решение, което считаме, че трябва да се зачете. Твърдим, че съдът трябва да приеме, че със съдебното решение се придобиват правата на доверителя ми. Освен това твърдим, че праводателят ни е придобил имота по давност, като е владял в периода от 19.12.1990 г. до 2007 г. Твърдим, че праводателят на доверителя ми е станал собственик на имота по давност , която е упражнявал през периода 1990 г. - 2007 г., като твърдим, че не е налице позоваване на давността. Това позоваване извършваме ние тук. Праводателят на доверителя ни изрично позоваване на давност не е направил. Той няма нотариален акт по обстоятелствена проверка, нито в хода на съдебен процес тази давност е установена .

Ние просто ползваме неговото владение. Считаме, че той е станал собственик на процесния имот въз основа на сделките, посочени в молбата, която представих днес.

Поправям се - във връзка с първия иск относно придобиване на имота по силата на сделка и относно правата на праводателя не твърдим нашият праводател да е станал собственик по силата на давност, а твърдим да е станал собственик единствено по силата на сделка, която е продажба на наследство. Във връзка с втория иск се позоваваме на упражнената фактическа власт на нашия праводател, която присъединяваме към нашата и твърдим придобиване по давност.“

Във въззивната жалба се излага, че при противоречиви фактически твърдения, съдът сам е определил периода на владение и така е допуснал нарушение на диспозитивното начало. Излага се, че в решението липсва анализ на характеристиките на владението в съответствие с разпоредбата на чл.79 ЗС и задължителната съдебна практика. Излага се, че не е налице идентичност между своенето и държането на имота, поради което в противоречие с материалния закон в решението се приема, че до 01.11.2007г. ищецът свои процесния имот, защото до тогава го държи за друг. Според въззивния жалбоподател, най – ранния момент, от който ищецът би могъл да свои имота е 01.11.2007г. и владението е недобросъвестно, защото за ищеца е било ясно, че праводателят му не е собственик. Към този момент има предявена претенция от А. М. Х. (който не е праводател на ответниците – бележката е на въззивния съд) за ревандикация на целия имот. Във въззивната жалба се излага, че в обжалваната част от решението, съдът не е зачел обективни и субективни предели на силата на присъдено нещо (СПН) следващи от решение № 58/12.05.2014г., постановено по гр.д. № 7925 по опис на ВКС за 2013 г. Счита, че давността, която е текла в полза на ищеца е била прекъсната със съдебния спор по гр. д. № 18084/2006г., защото В. Ж. се е разпоредил със спорната вещ в хода на висящ процес, като е запазил качеството си на страна, той е действал като процесуален субституент на преобретателя, в защита на вече чуждо материално право. Сочи, че материалното правоприемство в хода на процеса не дерогира последиците на чл. 116, б."б" и чл. 115, б. "ж" ЗЗД вр. чл. 85. ЗС. Излага, че в хода на висящ процес придобивната давност върху спорния имот спира да тече за страните по делото, но спира да тече и за третото лице, придобило в хода на висящия 4 процес. Оттук извежда и извод, че така, както страните не могат да се позоват на текла по време на процеса придобивна давност, не може да се позове на придобивна давност и третото лице, придобило от тях владението върху спорния имот.

В подкрепа на възражението си посочва Определение № 1153/2011г. по гр. д. № 459/2011г., ВКС, 1 г.о. Според въззивния жалбоподател, обжалваното решение не зачита осъдителния диспозитив по отношение на праводателя В.