Решение № 1394 от 09.06.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14880/2021
- Вид
- Решение № 1394
- Подписан
- 09.06.2022
- Състав
- Теменужка Симеонова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Десислава Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 21, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1394 гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Теменужка Симеонова
Членове:
Хрипсиме К. Мъгърдичян
Д. Ал. Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100514880 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.08.2021 г. по гр.д. № 78147/2018 г., СРС, І ГО, 174 състав е отхвърлил предявения от ЕМ. Г. П., ЕГН ********** срещу Ю.Е.Х., ЕГН **********, иск с правно основание чл. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 09.06.2009 г., обективиран в Нотариален акт № 147, том. I, per. № 3021, дело № 135 от 2009 г. по описа на нотариус А.Д., per. № 404 в НК, по силата на който срещу поето от ответника задължение за поемане гледането и издръжката на прехвърлителя до края на живота му С.М. М. е прехвърлила в полза на Ю.Е.Х. собствените си 4/6 идеални части от следния недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-1832/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.
София, район „Възраждане“, бул. „*******, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект жилищен апартамент с площ от 67,75 кв. м., ведно с прилежащите към имота мазе с площ от 6,49 кв. м., таван с площ от 11.11 кв. м., ведно с 1,20 % ид. ч.
1 от общите части на сградата, със съседи самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж-обекти с идентификатори *** и ***, под обекта-обект с идентификатор ***, над обекта - обект с идентификатор ***, до размера на наследствените права на ищцата, равняващи се на 1/2 идеална част от прехвърлените 4/6 идеални части от имота. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЕМ. Г. П., ЕГН ********** да заплати на Ю.Е.Х., ЕГН ********** сумата в размер на 2300 лв., представляваща разноски за производството.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата ЕМ. Г. П., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат С.А., съдружник в АД „А. и У.“, със съдебен адрес : гр.София, бул.“******* III“ № ******, до вх. „Б“, партер с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционния съд е интерпретирал едностранчиво и изолирано събраните по делото доказателства. Съдът неправилно е приел, че след като ответникът е сключил договор за интернет, телевизия и стационарен телефон на адреса на процесния имот, както и че С. М. е имала мобилен телефон за периода от 15.12.2009 г. до 29.08.2016 г., то за С. са полагани нужните грижи.
В процесния апартамент е живял и самият ответник, което според ищцата следва да покаже, че разходите, които е правел, са за самия него и членовете на семейството му. По отношение на мобилния телефон се сочи, че той е прекъснат почти две години, преди тя да почине. Съдът изопачено е възприел заключението на СМЕ, като експертът сочи, че от определен момент нататък до смъртта й прехвърлителката се е нуждаела от непрекъснато лечение и грижи, а няма данни такива да са били давани, нито прегледи, нито изследвания, нито медикаменти, което сочи на неизпълнение на договора от приобретателя, което неправилно съдът не е приел.
Съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелката Й.. Те противоречат на писмените доказателства, а именно, че С. през цялото време е имала мобилен телефон, а той е бил прекратен още през 2016 г. Счита се, че свидетелката е пристрастна, че дава уклончиви отговори. Например, мисли, че след като се преместили в „Люлин“ апартаментът на С. стоял празен, след това го давали под наем, но не можи да уточни времевия период. Не е питала С. дали е получавала част от наема, защото това са лични неща, т.е. свидетелката сочи свои предположения, вместо възприятия.
2
Неправилно съдът е кредитирал и показанията на свидетелката Й. , особено в частта, в която сочи, че всеки ден били заедно и има наблюдения над отношенията й с Ю.. Тя по-скоро дава предположения, когато посочва, че „през 2014 г. С. и Ю. отишли да живеят в ж.к. „Люлин“ при дъщерята на С.М., защото на бул.“*******“, трудно се слизало, нямало къде да отиде до градинка или пейка, нямало къде да седне, а в „Люлин“ имало пейка и градинка. Споделя, че имаше и друга причина да отидат, защото М. живеела сама, а не била добре здравословно, оперирана била от сърце и С. се притеснявала като всяка майка за нея“. Свидетелят не знае дали причината за преместването на С. е защото апартаментът е даван под наем, дали С. е била съгласна с това, кой е получавал наема, имал ли е Ю. достатъчно пари, какво е работил и т.н. Свидетелят Й. посочва, а съдът не е взел предвид, че от самостоятелен апартамент със запазено право на ползване върху него, в който С. е имала всички удобства и е бил ремонтиран, тя е трябвало да спи с друго лице, да се ползва от празния апартамент по негова воля и както намери за добре и без за нея да бъдат давани договорените грижи за издръжка. Счита се, че тази свидетелка сочи обстоятелства в полза на ответника, но не знае такива, които са в негов ущърб, като например дали Ю. е имал постоянна работа, с какви доходи е разполагал, могъл ли е да посреща собствените си нужди и т.н. Свидетелката прави констатация, че Ю. и С. не са имали финансови затруднения, но то противоречи на писмените документи от НОИ за размера на пенсията на С. и на тези от НАП за доходите на приобретателя, при положение, че той е имал дете, за което се е грижил сам.
Изводът на съда, че не следва да кредитира показанията на свидетеля М. в частта, в която се уточнява, че С. е споделяла, че не й достигат пари докато е била в село Саранци, е неправилен, защото в тази си част показанията съответства на документите от НАП и НОИ за ниските доходи на прехвърлителя и приобретателя.
Първоинстанционният съд е кредитирал безрезервно показанията на свидетелката М., като не е отчел, че тя е майка на ответника, а той се явява облагодетелстван от правната сделка. Тези показания са голословни в частта, в която се твърди, че ответникът Ю. допълнително се изкарва доходи с ремонти, без да сочи конкретната работа и доходите. Показанията противоречат и на приетата СМЕ, която сочи, че при засилена нужда от 3 грижи, прегледи и конкретно лечение, особено в последните 1-2 години от живота на С., няма данни такива да са били провеждани. Самата свидетелка сочи, че С. била във финансов недоимък“ с пенсия 200 лв. и не давала пари за ремонта“, но това е споменато лаконично от съда. Неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелката В., като ги е определил за вътрешно противоречиви. Свидетелката сочи, че е помагала сравнително често на Ю. да се намери работа, но това не означава, че ответникът не е работил, както неправилно е приел съдът.
Оспорва се извода на съда, че ответникът е полагал постоянни грижи за прехвърлителката, както и изводите по отношение свидетелите К. и В.. Макар и да се виждали по-рядко със страните по договора, и двете имат преки впечатления. Съдът неправилно е оценил и събраните по делото писмени доказателства като ги е интерпретирал единствено в полза на ответниканапример справка от ЧЕЗ, от която може да се на прави извод, че докато С. е живяла при дъщеря си в „Люлин“, в апартамента на бул. „*******“ е консумирана електроенергия, което и с оглед показанията на свидетелите е следвало да докаже, че приобретателят не само не е полагал грижи и давал издръжка, а отдаването под наем на процесното жилище е причина за преместването на С. при по-неудобни условия на живот, изцяло лишена от самостоятелност.
Според трайната съдебна практика, изпълнението на задълженията за издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, то не търпи забава.
Подробно се излагат извършените според въззивника/ищец нарушения на процесуалния закон, а именно относно анализа на доказателствата по делото и в частност на свидетелските показания, се сочи, че съдът не е преценил дали разпитаните свидетели са заинтересовани от изхода на делото.
Извършил е преценка на доказателствения материал неясно, хаотично и в противоречие с правилата на логиката, поради което и изводите му са погрешни, като на практика съдът не е изложил мотиви за съществените въпроси, а само констатации. Първоинстанционният съд е нарушил принципа на чл.12 от ГПК, тъй като съдържанието на решението не сочи на спазване на процесуалния ред на изграждане на вътрешното убеждение на съда въз основа на всички доказателства по делото и доводите на страните. Нарушен е 4 принципа за състезателност, прогласен в чл.8 от ГПК и на равенство на страните съгласно чл.9 ГПК и в противоречие с практиката на ВКС по приложение на чл.236, ал.2 ГПК, съгласно който към решението си съдът трябва да изложи мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, които според въззивника липсват.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното, включително и в частта на разноските и да бъде уважен предявения иск. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият/ ответник Ю.Е.Х., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат М.К. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, вх.
*******, съдебен адресат АД“ Г.И. П.“ оспорва въззивната жалба.
Претендира присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.1 вр. ал.3 ЗЗД от ЕМ. Г.
П., ЕГН ********** срешу Ю.Е. Х., ЕГН ********** за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 09.06.2009г., обективиран в Нотариален акт № 147, том. I, per. № 3021, дело № 135 от 2009 г. по описа на нотариус А.Д., per. № 404 в НК, по силата на който срещу поето от ответника задължение за поемане гледането и издръжката на прехвърлителя до края на живота му С.М. М. е прехвърлила в 5 полза на Ю.Е.Х. собствените си 4/6 идеални части от следния недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. София, район „Възраждане“, бул. „*******, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект жилищен апартамент с площ от 67,75 кв. м., ведно с прилежащите към имота мазе с площ от 6,49 кв. м., таван с площ от 11.11 кв. м., ведно с 1,20 % ид. ч. от общите части на сградата, със съседи самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж - обекти с идентификатори *** и ***, под обекта - обект с идентификатор ***, над обекта - обект с идентификатор ***, до размера на наследствените права на ищцата, равняващи се на 1/2 идеална част от прехвърлените 4/6 идеални части от имота.
Ищцата ЕМ. Г. П., ЕГН ********** твърди, че е наследник по закон/ дъщеря на С.М. М., починала на 18.04.2018 г., поради което има правен интерес да претендира развалянето на описания договор за прехвърляне на собствените на наследодателката й идеални части от недвижим имот.
Ответникът Ю.Х. не изпълнявал задълженията, поети по силата на процесния договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Разпечатката съдържа 35 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0a88f17-6640-44f3-83da-465b1ceabac0