Определение № 22644 от 05.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22644 гр. София, 05.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20221110111820 по описа за 2022 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде допусната ССчЕ по поставените в исковата молба и в отговора на исковата молба задачи.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 06.12.2022г. от 09:30 часа , за която дата и час да с е уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът и с препис от отговора на исковата молба от ответника.

ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба и с отговора на исковата молба.

ДОПУСКА изслушването на ССчЕ по задачи на ищеца, посочени в исковата молба и на ответника, посочени в отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лв., от които 150 лв., вносими от ищеца и 50 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.Б..

Вещото лице да се уведоми за поставената му задача след представен по 1 делото документ за внесен депозит.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА . Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1

ГПК, вр. чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 767,08 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-*************, сключен на 06.03.2018г. между длъжника и „ФИРМА“ клон България, вземането по който е прехвърлено на заявителя с рамков договор за цесия от 19.08.2019г., Приложение 1 към него от 05.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2021г. до изплащане на вземането и на сумата от 88,56 лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.01.2021г. до 26.10.2021г. , за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №61461/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав.

Ищецът ФИРМА твърди, че на 06.03.2018г. бил сключен договор за паричен заем между„ФИРМА“ клон България и ответника, по силата на който на ответника бил отпуснат заем в размер от 6000 лв. срещу насрещното задължение ответника да върне заетата сума заедно с надбавка, покриваща разноските по подготовка и обслужване на кредита и добавка, представляваща печалба на кредитора. Общата дължима от ответника сума по договора за кредит била в размер на 11 469,60 лв. и следвало да се заплати на 48 равни месечни вноски – по 238,95 лв. всяка. Поддържа, че доколкото ответникът не изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, като изявлението на ищеца в този смисъл достигнало до ответника на 07.10.2021г. Твърди, че ответникът не е погасил задълженията си по процесния договор за кредит. Ищецът поддържа, че с подписването на Приложение № 1 от 05.03.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. е придобил процесните вземания срещу ответника, за което същият бил надлежно уведомен с писмо от 2

07.10.2021г. Претендира разноски.

Ответникът Д. Б. Б. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни . Не оспорва, че между него и „ФИРМА“ клон България е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-************* от 06.03.2018г., както и че първоначалният кредитор му е предоставил сумата по кредита. Оспорва да дължи на ищеца претендираните суми, тъй като не бил редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, а също така и за прехвърлянето на вземането от първоначалния кредитор на настоящия ищец. Излага доводи, че с два броя плащания, извършени на 09.03.2021г., е платил на първоначалния кредитор всички дължими суми по договора за кредит. Моли съда да отхвърли предявените искове.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1, чл.240, ал.

1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между цедента „ФИРМА“ клон България и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с надбавка, покриваща разноските по подготовка и обслужване на кредита и добавка, представляваща печалба на кредитора; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Като безспорно на основание чл. 153 ГПК не подлежи на доказване обстоятелството, че между „ФИРМА“ клон България и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит № PLUS-************* от 06.03.2018г. с посоченото от ищеца съдържание, както и че сумата от 6000 лв.

3 реално е предадена на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4