Решение № 381 от 19.06.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№………./…………….2020г. гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА

ХЕКИМОВА при участието на секретаря Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№276/2020г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.259 ГПК.

Образувано е по ВЖ на КОНКОРДИА

ГРУП ЕООД, ЕИК *********, Варна, чрез адв.А.Д. от ВАК срещу решение №185/13.01.2020г., постановено по гр.дело №955/2019г. на 39 състав на ВРС, с което са уважени предявените от И.С.А. като земеделски производител, искове, по които въззивното дружество е осъдено да заплати сумата от 12 000 лева с ДДС, представляващи цена за доставка на стоки, а именно 1 000 бр. дръвчета орех, по договор за доставка на посадъчен материал от 11.04.2017г. ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на исковата молба на 18.01.2019г. до издължаване на задължението както и сумата от 2 159.99 лева, представляващи обезщетение за забавено изпълнение върху просрочената главница от 12 000 лева, считано от 11.04.2017г. до предявяване на иска.

В жалбата се излага, че решението на ВРС се обжалва изцяло като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Поради това се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт.

В жалбата си въззивното дружество чрез процесуалния си представител адв.Д. твърди, че процесуалните нарушения на съда се изразяват в приобщаването и обсъждането на доказателства, представени от ищеца при налична процесуална преклузия и направено от насрещната страна възражение; в обсъждането на гласни доказателства на ищеца за установяване предаване предмета на договора и рейтинговата репутация на дружеството -ищец, при представен още с исковата молба приемо -предавателен протокол, удостоверяващ това обстоятелство.

Твърди се и незаконосъобразно прилагане нормата на чл.176, ал.3 ГПК по отношение връчване въпросите на управителя на отв.дружество И Ф. Поради тези допуснати проц.нарушения се твърди, че съдът е достигнал до погрешни фактически изводи.

Поддържа се, че договорът и приемо-предавателния протокол са подписани от Юл.Ф без представителна власт, т.е. без право да сключва от името и за сметка на Конкордиа груп ЕООД търговски сделки. Според въззивника, изслушаните свидетели не установяват участието на дружеството –ответник в процесната сделка. Не се оспорва наличието на брак между Юл.Ф и управителката на Конкордиа груп, но се твърди, че тази свързаност не е основание за наличието на представителна власт за дружеството у съпругът на управителя.

Твърди се, че известието за доставяне на фактура №17/03.12.2018г. не била получена от Ив.Ф, съотв. не е налице потвърждаване на извършено без представителна власт действие по арг. от чл.301 ГПК. Напротив, ИД е подписано от Юл.Ф, което лесно се установява при сверяване подписите на лицето в приемо-предавателния протокол и разписката. Поддържа се, че не е налице потвърждаване на сделката от страна на законния представител на дружеството и негов управител И Ф. Това се установява и от заключението на вещото лице, от което следва, че фактурата не е осчетоводена при ответника, стоката не е заскладена и не е ползван данъчен кредит по същата.

Твърди се, че от представените от ответника доказателства и дадените обяснения се установява, че дружеството не е имало нужда да закупува орехови фиданки за засаждане, тъй като вече е било засадило в арендуваните от него имоти в с.Камен бряг орехови насаждения още през 2016г. В резултат на всички оплаквания въззивникът счита, че се установява липса на възникнало правоотношение между двете страни относно процесните дръвчета, съотв. неоснователност на предявените искове. Претендира отмяна на решението на ВРС и вместо това отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание не се явява процесуалния представител на Конкордиа груп ЕООД адв.Д.. С писмена молба, докладвана в заседанието, страната поддържа жалбата.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна земеделски производител И.С.А., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.М.А. ***, за неоснователност на жалбата. Претендира се потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно.

Твърди се, че съдът обстойно и правилно е обсъдил доказателствата, твърденията и доводите на страните като е достигнал до правилни изводи по същество на спора.

Твърди се наличие на правоотношение, въз основа на което е възникнало задължение за заплащане на исковите суми. Твърди се, че по делото са ангажирани достатъчно доказателства, че действия от името и за сметка на дружеството са извършвани от Юл.Ф и тези действия са потвърдени от дружеството чрез законния му представител. /представени са други договори, подписани от Ф., носещи и печата на дружеството/ Оспорва се наличието на твърдяната от ответника процесуална преклузия по отношение на направените доказателствени искания. На следващо място се твърди, че правилно съдът е допуснал свидетелски показания на ищеца за установяване предаването на дръвчетата доколкото това обстоятелство е било изрично оспорено от насрещната страна, вкл. съдържанието на приемо-предавателния протокол. Несъстоятелни се твърдят, че са оплакванията във връзка с приложението на чл.176, ал.3 ГПК, тъй като въпросите са били отправени до управителя на дружеството в това му качество, поради което са изпратени на адреса на управление на дружеството. Освен това, управителят Ф е отговорила на тези въпроси, чрез процесуалния представител по делото, което прави безпредметно оплакването и за порок при уведомяването. Твърди се, че обратната разписка с фактурата за извършената доставка са надлежно изпратени на адреса на управление на дружеството, което е още една индиция за представителните правомощия на Юл.Ф, получил същата. По отношение на обстоятелството, че дружеството притежава имоти, които са били засети с орехови дръвчета още предходната година, се твърди, че е ирелевантно към предмета на спора. Поддържа се, че по делото е установено посредством събраните доказателства, че фактически действия по управление на дружеството извършва именно Юл.Ф, а не вписаният в регистъра управител /съпругата на Ф./. Поради изложеното се иска потвърждаване на съдебното решение ведно с присъждане на направените по делото разноски, вкл. адв.възнаграждение.

В съдебно заседание се явява пълномощникът на ищеца адв.А., която оспорва жалбата на изложените в отговора основания.

За да се произнесе по спора въззивният състав прецени, че производството е било образувано пред ВРС по искова молба на земеделския производител И.А., за осъждане на ответното дружество да му заплати стойността на доставен посадъчен материал – дръвчета орех 1000 бр., или сумата от 12 000 лева с ДДС /дванадесет хиляди лева/, въз основа Договор за доставка на посадъчен материал от 11.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба на 18.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението както и сумата

2159.99 лв. (две хиляди сто петдесет и девет лева и 0.99 ст.) – обезщетение за забава за периода от 11.04.2017г. до 18.01.2019 г., върху просрочената главница 12 000 лева.

Ищецът основава исковата си претенция на сключен между страните Договор за доставка на посадъчен материал от 11.04.2017г., по който ищецът, в качеството му на земеделски производител, доставил на ответното дружество 1000 броя дръвчета орех /900 бр. сорт Чандлър и 100 бр. сорт Франкет/, на обща стойност 12 000 лева с ДДС. Твърди, че на 11.04.2017г. в гр.Варна ищецът предал посадъчния материал, за което бил съставен и приемо - предавателен протокол от същата дата. Твърди, че ответникът приел без забележки доставената стока. За извършената доставка била издадена фактура № 72/03.12.2018г. Твърди още, че въпреки приемането на стоката до предявяване на иска купувачът не е изпълнил задължението за плащане на дължимата цена по доставката. Върху просрочената главница ответникът дължи и обезщетение за забава за периода от датата на доставката до окончателното погасяване на вземането.

В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл.131 ГПК, ответникът излага съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва дължимостта на сумите. Оспорва на посочената дата между страните да е сключван договор за доставка на посадъчен материал както и предаването на такъв. Твърди, че в счетоводството на дружеството не е постъпвала фактура №72/03.12.2018г. Възразява, че договорът за доставка и приемо-предавателният протокол към него не са подписани от упълномощен представител на ответното дружество. Противопоставя се на извършените от Ю. Ф. от името и за сметка на дружеството действия без представителна власт. Оспорва ищецът да е доставил ореховите дръвчета, като навежда доводи, че като данъчно задължено лице, ищецът е следвало да издаде фактура в 5-дневен срок от данъчното събитие, т.е. от 11.04.2017г., което не е сторил. Моли за постановяване на решение, с което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

Въз основа на събраните доказателства, наведените от страните твърдения и доводи, в пределите на въззивното производство, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът прецени, че постъпилата ВЖ вх.№8384/28.01.2020г. на КОНКОРДИА ГРУП ЕООД и постъпилият към нея отговор, отговарят на изискванията на редовност- подадени са от надлежна страна, чрез редовно упълномощени проц.представители на страните, в преклузивния срок.

С определение №1064/15.04.2020г. въззивният съд е намирил за неоснователни формулираните във ВЖ възражения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения като е констатирал, че не е налице нито процесуална преклузия, нито нарушаване на останалите разпоредби от гл.XIV от ГПК. Страните не правят нови доказателствени искани.

Решението на ВРС се обжалва изцяло като неоснователно и незаконосъобразно по изложените в отговора на исковата молба съображения.

От събраните доказателства се установява, че между страните е сключена на 11.04.2017г. покупко-продажба с доставка на посадъчен материал – орехови дръвчета 1 000 бр. Ищецът установява извършването на доставката чрез приложения приемо-предавателен протокол от същата дата 11.04.2017г. И двата акта – договор и протокол – са подписани за дружеството купувач Конкордиа груп ЕООД от Ю. Ф. с полагане фирмения печат на дружеството. За сделката е издадена и фактура №72/03.12.2018г. за сумата от 12 000 лева – цена по доставката на ореховите дръвчета с ДДС. Фактура №72/03.12.2018г. е изпратена на насрещната страна и получена с обратна разписка от 12.12.2018г. от Ю. Ф., на адреса на дружеството Конкордиа груп.

По делото е представен и следващ договор за доставка на посадъчен материал от 30.03.2018г., сключен от Конкордиа груп ЕООД с И.А., последният като управител на Севи – 07 ЕООД. С исковата молба е представена и обратна разписка за доставяне на 14 бр.чувалчета с дръвчета на Конкордиа груп ЕООД, чрез Ю. Ф., на 31.03.2018г.

От проведената Съдебно-счетоводна експертиза /л.78 и сл./ се установява, че цитираната по-горе фактура е надлежно осчетоводена в счетоводството на И.А. на датата на издаване 03.12.2018г. Счетоводството на ищеца е редовно водено.

Вещото лице е констатирало, че фактурата не е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество и по нея не е ползван данъчен кредит в размер на 2000 лева.

Обстоятелството, че управителя на ответното дружество И Ф и Ю. Ф. са съпрузи не е оспорено надлежно от ответника, а и се установява от приложените доказателства – справка от НБД Население, изявление на пълномощника на страната адв.Анг.Д. /на л.119/, вкл. в представените отговори на въпроси към управителя по реда на чл.176 ГПК.

Призованият като свидетел Юл.Ф е отказал да бъде разпитан като свидетел на основание чл.166, т.2 от ГПК, тъй като има качеството съпруг на И Ф, управител на Конкордиа груп.

Разпечатката съдържа 41 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0a7a6cb-a58a-43b2-803f-a0a179d99782