Решение № 4222 от 18.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4222 гр. София, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. М. КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. М. КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110206795 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от В. П. С., ЕГН ********** чрез мл.адв. М. А срещу електронен фиш серия К № 5362112, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 2 т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалвания електронен фиш като се твърди, че при издаването му не е спазен срока по чл.

34, ал. 1 от ЗАНН, а отделно от това липсата на посочване на датата на издаване на електронния фиш препятства съда да извърши преценка за спазването му. Твърди се, че от електронния фиш не става ясно дали е отчетен толеранс от 3 км./час от измерената скорост, като се поддържа, че ако бъде отчетен този толеранс, то деянието би било несъставомерно, тъй като 1 разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП изисква превишение от минимум 10 км./час.

Според жалбоподателя липсва конкретика при посочване на мястото на нарушението, а така също в обжалвания електронен фиш не е посочено как е въведено ограничението на скоростта, нито вида на автоматизираното техническо средство. Поддържа се, че съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС в хипотеза на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушение може да се извърши само със стационарно техническо средство.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява.

Представлява се от адв.А., която пледира за отмяна на обжалвания електронен фиш по съображенията, изложени в жалбата и моли в полза на жалбоподателя да се присъдят сторените от него разноски.

Въззиваемата страна – СДВР- редовно призована, не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на СДВР се аргументира законосъобразност на обжалвания фиш и се моли за потвърждаването му. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 5126 била вписана преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. На 08.03 .2021 г. устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 11743F0 преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 10-СИСИС/08.03.2021 г.

На 06.10.2021 г. в 14:35 часа по автомагистрала „Тракия” /автомагистрала А1/ с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ГЛЕ 350 ДЕ 4Матик” с рег. № , собственост на жалбоподателя В. П.

2

С.. При километър 1+000 на автомагистрала „Тракия” до бензиностанция „Петрол” горепосочената преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер на устройството 11743 F0 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 95 км./час, при ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведено с пътен знак В26. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – В. П. С., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К № 5362112, с който на собственика на лекия автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя В. П. С. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 80 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила - 92 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 12 км/ч. На неустановена дата електронният фиш бил връчен на жалбоподателя.

Жалбоподателят В. П. С. не депозирал декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на процесните дата и час, а на 09.05.2023 г. по пощата депозирал жалба срещу електронния фиш.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 06.10.2021 г., 3 заповед за одобряване образец на електронен фиш, фотоснимки, справка „Картон на водача” за жалбоподателя С., писмо от директора на Областно пътно управление - София, ведно с проект на организацията на движението на АМ „Тракия” в района на км. 1+000.

Приложените по делото писмени и веществени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на средството за измерване се установи, че използваната в процесния случай преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 11743F0 е технически изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до100 км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час.

Веществените доказателства по делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната дата и място именно лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ГЛЕ 350 ДЕ 4Матик” с рег. № е бил управляван и се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата.

Мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 06.10.2021 г., а именно на автомагистрала „Тракия” /автомагистрала А1/ при първия километър /означен във фиша като 1+000 км./ до бензиностанция „Петрол” с посока на движение на контролираните автомобили от гр. Пловдив към гр. София. В протокола е отразено, че режимът на измерване е стационарен – тоест техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на приближаващите автомобили /което се потвърждава и от изготвената фотоснимка, приложена на л. 13 от делото/. Отново в същия протокол е отразено, че с пътен знак В- 26 е въведено ограничение на 4 максимално допустимата скорост на движение на автомобилите от 80 км./час, валидно извън населено място – по делото е налице и фотоснимка на самия знак. Изложеното в протокола относно съществуващото ограничение на скоростта и начина на въвеждането му кореспондира напълно с отразеното в писмото на директора на Областно пътно управление – София и представения проект на организация на движението на АМ „Тракия” за процесния участък.

Видно от писмото по действащия от 2020 г. ПОД в района на първи километър на АМ „Тракия” с посока към гр. София действа ограничение на скоростта от 80 км./час, въведено с пътен знак В26, който е поставен вдясно на платното за движение и дублиращ в средната разделителна ивица.

От приетата по делото справка за собственост се установява, че към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на жалбоподателя В. П. С..

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт. Доколкото въззиваемата страна изрично е посочила, че не разполага с данни и доказателства за датата на връчване на препис от електронния фиш на В. С., то съдът приема, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН , в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните наказанията.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие 5 за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.

С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.

Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0a788b6-b5fe-4116-a187-4baf10f1ced3