Определение № 2324 от 19.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2324 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110152418 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на А. Т. Д. срещу „****“ АД.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за паричен заем № 6046651/07.06.2024г., съгласно който на ищеца бил отпуснат заем в размер от 2100лв., който следвало да бъде върнат на 15 погасителни вноски при ГЛП от 40,32% и ГПР от 49,49%. В чл. 1, ал. 3 от договора било предвидено, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането, за което се дължала такса от 1469,10лв. В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок да представи обезпечение, а при неизпълнение дължал неустойка от 979,35лв. И двете суми следвало да се изплащат разсрочено, заедно с погасителните вноски.

Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като противоречал на императивните правила – не била спазена предвидената форма, не бил написан на ясен и разбираем начин с шрифт поне 12. Липсвал ГПР, който бил посочен само като процент, без ясно описана методика на формирането му.

Отделно от това, същият бил посочен и грешно. Счита, че клаузата за заплащане на неустойка е неравноправна и нищожна, а и противоречала на добрите нрави. Посочва, че при забава кредиторът има право само на законната лихва. Посочва, че било налице заобикаляне на закона. Евентуално, че е предвидена необосновано висока неустойка при неизпълнение на задължението. Счита, че и клаузата, с която е уговорена клаузата за такса за експресно разглеждане е нищожна поради противоречие със закона.

Изтъква, че кредиторът може да събира такси, които не са свързани с усвояване и управление на кредита, а в случая таксата била такава. Тази такса не била включена и в ГПР, макар че била част от него, като по този начин били заобиколени изискванията на ЗПК..

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 1, ал. 3, предвиждаща такса за експресно разглеждане, е нищожна.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Признава, че между страните е сключен посочения договор за кредит, като с приложение № 1/04.07.2025г. към рамков договор за цесия от 01.12.2016г. вземанията 1 били прехвърлени на „*********“ ООД. Счита, че договорът отговаря на всички нормативни изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР, неустойката не противоречи на закона и добрите нрави, както и таксата за експресно разглеждане. Изтъква, че ищецът доброволно е избрал предоставянето на тази допълнителна услуга, а нейната стойност не следвало да се включва в ГПР. Излага допълнителни съображения за неоснователност на исковете.

Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит между страните със соченото в исковата молба съдържание, съдържащ описаните в исковата молба клаузи, които противоречат на императивни норми и на добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже: валиден договор за кредит и валидни клаузи, отговарящи на императивните изисквания на закона и на добрите нрави, както и прехвърляне на вземанията на трето лице с договор за цесия и уведомяване на ищеца за това, като за последният факт не сочи доказателства.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им, че между тях е сключен процесния договор за кредит с описаното съдържание.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

Останалите доказателствени искания са неоснователни, тъй като няма необходимост от тях.

Искането на ответника за привличане като трето лице – помагач на негова страна на цесионера следва да бъде уважено, тъй като същият има правен интерес от участие в производството.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като трето лице – помагач на страната на ответника „*********“ АД, ЕИК: *******, на което ДА СЕ ВРЪЧАТ препис от исковата молба и отговора на исковата молба с приложенията.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на третото лице – помагач най-късно до откритото съдебно заседание да вземе становище.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2026г. от 10:25ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

2

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3