Акт от 27.06.2023, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 895

Варна, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - VI състав, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ЕВЕЛИНА ПОПОВА

Членове:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

МАРИЯНА

БАХЧЕВАН

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело № 1611 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел ІІ „Оспорване на общи административни актове“ на глава 10 от Административнопроцесуалния кодекс.

Към настоящото дело са присъединени административни дела с №1615/2022г. и №1658/2022г. на същия съд и в цялото съдебно производство се разглеждат съединените жалби на „М.П.“ АД, „ВСК“ ООД и „Ф.“ АД срещу заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна.

В жалбата на „М.П.“ АД чрез юрисконсулт Х.Ш.Ш. са направени оплаквания за незаконосъобразност на оспорения общ административен акт, тъй като липса решение на общинския съвет, каквото изисква алинея 2 и по алинея 3 на чл.15 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежия /ЗУЧК/.

Изтъква се неправилно позоваване на Постановление №21 от 10.06.1921г., което е отменено с изричен закон, който е прекратил действието на всички закони и актове, приети преди девети септември 1944г. Иска се отмяна на обжалваната заповед. В уточняваща молба с.д. № 11826/01.08.2022г. дружеството подчертава, че териториалния обхват на процесния общ административен акт не попада в понятието „национален курорт“ по Черноморското крайбрежие, за да важи за центъра на Варна забраната по чл.15 ал.1 от ЗУЧК. Обобщено е, че позоваването на чл.15 от ЗУЧК е неправилно, защото тази разпоредба е неприложима.

По жалбата на „В.С.К.“ /„ВСК“/ ООД чрез адв.

Б.Ж. първоначално е било образувано административно дело № 1658/2022г. по описа на Варненския административен съд, което впоследствие е присъединено към настоящото с определение № 2174/21.07.2022г. Жалбоподателят счита, че заповед №1928/28.06.2022г. на кмета на община Варна е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган и не съответства на целта на закона. В условията на евентуалност иска нейната отмяна като незаконосъобразна, поради нарушение на процесуалните правила и при противоречие с материалния закон. Сочи, че разпоредбата на чл.15 ал.1 от ЗУЧК се прилага само спрямо националните курорти, а не за всички курорти. Позоваването в оспорената заповед на Постановление №21/10.09.1921г. на Варненската управа е неправилно, защото с него гр.Варна е обявена за „специален курортен кът“, което не е равнозначно на курорт с национално значение. Отделно от това, постановлението от 1921г. не е актуално, след него е издадено Постановление на Министерски съвет №549/06.03.1950г., с което за курорт с национално значение са обявени местност „С.К.“ и „З.П.“ край гр.С. /предходното име на Варна/. За териториите извън ал.1 на чл.15 от ЗУЧК се прилага алинея 2 от същата разпоредба, която изисква решение на общинския съвет, каквото липсва. Жалбоподателят изтъква, че не са спазени условията за издаване на общ административен акт, регламентирани в чл.65 и сл. от АПК, като не е налице изключението по чл.73 от АПК. Смята, че не е спазена и целта на закона по чл.2 т.1 от ЗУЧК за устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие.

По жалбата на „Ф.“ АД е било образувано административно дело № 1615/2022г. със същия съдия-докладчик, което е присъединено към настоящото. В нея дружеството излага съображения за незаконосъобразност, поради неправилно приложение на чл.15 от ЗУЧК, тъй като Варна не е национален курорт, а за други територии забраната се въвежда с решение на общински съвет, каквото липсва. Жалбоподателят „Ф.“ АД чрез адв. И.О. в съдебното заседание на 24 ноември 2022г. е направил оплакване, че оспореният акт не е бил надлежно съобщен на заинтересованите лица и отделно не им е била предоставена възможност за участие в производството по издаването му. Смята, че актът нарушава материалния закон, защото нито град Варна, нито централната му част имат статут на национален курорт по смисъла на чл.76 от Закона за здравето, тъй като липсва решение на Министерски съвет по тази процедура.

Изложени са доводи, че времевия диапазон на забраната по чл.15 от ЗУЧК е уреден в самата правна норма, т.е. забраната произтича направо от закона и не се налага издаване на нарочна заповед. Твърди, че издателят на заповедта не е разполагал с компетентност да я издаде и не е налице законова възможност за делегиране на правомощия от страна на кмета на общината. В изявлението си в съдебното заседание на втори февруари 2023г., адв. О. сочи, че няма данни ПМС №549 от 1950г. да е било обнародвано в Държавен вестник, поради което не е породило правни последици и съответно неправилно е позоваването на него в решение №153/24.02.2012г. на Министерски съвет. В писмени бележки с.д. № 7371/16.05.2023г., „Ф.“ АД чрез адв. О. отново излага възражения за нищожност, поради липсата на компетентност у кмета на общината да издаде заповед по чл.15 ал.1 от ЗУЧК, предвид произтичащата директно от закона забрана. Както и нуждата от решение на общинския съвет за прилагане на ал.2 на чл.15 от ЗУЧК за територии извън националните курорти. Дружеството-жалбоподател счита, че условията за заместване на кмета на общината не са доказани по делото, за да се приеме, че е бил в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си на титуляр. Подчертава, че не е спазена процедурата по чл.66 и сл. от АПК за издаване на общи административни актове, което представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Отрича твърдението на ответника, че Варна е национален курорт, поради отсъствието на обнародвано в Държавен вестник решение на Министерски съвет, като такова не може да бъде прието нито постановлението от 1921г. на Варненската управа за обявяване на Варна за „специален курортен кът“, нито постановлението на МС от 1950г. за обявяването на местност „С.К.“ и „З.П.“ за курорти от национално значение. По отношение на решение №153/24.02.2012г. на МС, жалбоподателят чрез адв. О. изразява становище, че то има само оповестителен характер и няма правопораждащо значение за възникване на курорт в строителните граници на Варна.

В хода на устните състезания, проведени в съдебното заседание на 11 май 2023г. тримата жалбоподатели чрез своите процесуални представители искат отмяната на оспорения общ административен акт като незаконосъобразен и присъждане на съдебни разноски. „М.П.“ АД чрез юрисконсулт Ш.-Ш. подчертава, че с постановление №21/10.06.1921г. на Варненската управа гр.Варна е обявена единствено за „курортен кът“, което определение не се приравнява на понятието „национален курорт“. Смята, че няма данни да е постановено решение на общинския съвет при община Варна по чл.15 ал.2 от ЗУЧК.

От своя страна, жалбоподателят „ВСК“ ООД чрез адв. Ж. иска от съда да обяви обжалваната заповед за нищожна и в условията на евентуалност – да я отмени като незаконосъобразна. Изтъква доводи за липсата на компетентност у кмета на общината за издаване на заповед по чл.15 ал.2 от ЗУЧК, за прилагането на чиято разпоредба е необходимо решение на общинския съвет, което трябва да бъде взето до първи март на съответната година. Подчертава, че няма данни Варна да е обявена за национален курорт, поради което издадената заповед представлява превратно упражняване на власт. Отбелязва, че заинтересованите лица не са били уведомени за започване на производство по издаване на обжалваната заповед и тя не им е била съобщена по надлежния ред, което е грубо нарушение на правото им на защита. Жалбоподателят „Ф.“ АД чрез адв. О. също иска обявяване на спорната заповед за нищожна и в условията на евентуалност – отмяната като незаконосъобразна. Прави оплаквания, че актът е издаден от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушение на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон.

Смята, че ответникът не доказа наличието на условия за заместване на кмета на общината от неговия заместник, подписал процесната заповед. Изтъква, че при издаването на същата не са били спазени изискванията на чл.66 и сл. от АПК, което представлява съществено процесуално нарушение, защото е била отнема възможността на заинтересованите лица да направят възражение и да защитят правата си пред административния орган. Наведен е довод, че няма категорични данни територията на гр. Варна да е обявена за национален курорт. Позоваването на ПМС №549/1950г. е неправилно, защото с него за курорт е обявен „З.П.“ край гр.С. /старото наименование на гр.Варна/. Сочи се, че обявения с решението на Министерски съвет от 2012г. списък на курортите в България има оповестителен характер и няма правопораждащо значение за възникване на дадена територия като курорт, защото липсва решение на Министерски съвет за обявяване на гр. Варна за национален курорт.

Ответникът – кмета на община Варна чрез гл.юрисокнсулт С. в писмо с.д. № 12367/15.08.2022г. намира жалбата на „М.П.“ АД за неоснователна. Сочи, че издадената от него заповед не въвежда, а само възпроизвежда законовата забрана по чл.15 ал.1 от ЗУЧК, поради което не е било необходимо постановяването на решение от общинския съвет. Същото обстоятелство е повторено и в негово писмо с.д. № 1595/01.02.2023г., в което добавя, че с решение №153/24.02.2012г. на Министерски съвет е обявен списък на курортите в България и под номер 5 от графа „Климатични морски курорти от национално значение“ е включен гр.Варна въз основа на Постановление №549/1950г., с което градът е обявен за курорт. Отново се подчертава, че с изброените актове се признава статута на Варна за курорт с национално значение и забраната по чл.15 от ЗУЧК е приложима ежегодно за цялата му територия без да е необходимо издаването на изрична заповед. След присъединяването на другите две дела, ответникът не е изразил становище по жалбите на останалите жалбоподатели. В писмо с.д. № 3928/14.03.2023г. е направено възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателите адвокатски възнаграждения.

Варненска окръжна прокуратура чрез своя представител заявява, че намира трите жалби за допустими и изцяло споделя основателността на възраженията в тях. Иска като основателни и трите да бъдат уважени. Подчертава, че обжалваният акт е нищожен, защото е издаден от некомпетентен орган. Процедурата за издаването му не е спазена и е нарушен материалния закон, тъй като понятието „национален курорт“ е въведено за първи път със Закона за туризма през 2019г. и обявяването на такъв изисква решение на Министерски съвет, каквото в случая липсва.

Спазвайки разпоредбата на чл.181 от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ оспорването е било съобщено в Държавен вестник бр.82 от 14.10.2022г. относно производствата по адм.дело №1611/2022г. и по адм.дело №1615/2022г. и двете по описа на Варненския административен съд преди тяхното съединяване.

Видно от отбелязването на гърба на заповедта, представители на трите дружества са я получили на 14.07.2022г. От тази дата за тях е започнал да тече 14-дневния срок за обжалване по чл.179 от АПК, който е спазен с подаването на жалбите на 15.07.2022г., на 18.07.2022г. и на 21.07.2022г.

Правото на оспорване на „В.С.К.“ /ВСК/ ООД произтича от представения по делото договор за строителство от 30.10.2020г., който към момента на издаване на процесната заповед все още е бил в сила и по който дружеството е извършител на строеж, находящ се в гр.Варна, бул.

„Сливница“ №15. Представен е и договор за възлагане и извършване на строително монтажни работи от 27.06.2019г., по който „В.С.К.“ /ВСК/ ООД е изпълнител на обект, находящ се в гр.Варна, ул. „***. Във връзка със започналото строителство на двата обекта са представени протоколи за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 10.07.2019г. и от 18.12.2020г.

По силата на нотариален акт ***. „Ф.“ АД е собственик на поземлен имот *** с адм.адрес: гр.Варна, бул. „***, който влиза в обхвата на забраната, наложена с обжалваната заповед и обосновава активната му процесуална легитимация. В негова полза има издадено и разрешение за строеж №18/11.02.2022г. на гл.архитект на община Варна за изграждане на сграда със смесено предназначение в същия имот. За започването на строителството има съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 06.06.2022г., както и констативен протокол от 02.06.2022г. Дружеството е и възложител по договор за строителство от 07.03.2022г.