Решение № 121 от 27.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Бургас, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100501782 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на И. Л. П. с ЕГН-********** подадена чрез пълномощника му адв.Мариана Васева от АК-Пловдив против съдебно решение № 113 от 05.08.2025г.,постановено по гр.д.№ 544/2023г.по описа на ПРС,с което съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Л. П., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адресат адв.Мариана Васева, че И. И. С., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адресат адв. Павлина Темелкова, е собственик на сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ахелой, общ.Поморие, одобрени със Заповед № РД-18-60/15.09.2006 г., на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата от 12.06.2023 г., с адрес ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена на площ от 58 кв.м., брой етажи 3, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна, както и на 1/ 2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ахелой, общ.Поморие, одобрени със Заповед № РД-18-60/15.09.2006 г., на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 22.06.2023 г., с адрес на поземления имот ***,с площ на имота от 545 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план 142, кв.13, парцел IV и съседи поземлени имоти с идентификатор ***, ***, ***, *** и ***.

С подадената въззивна жалба ответникът е оспорил решението на ПРС като незаконосъобразно,неправилно и необосновано.Счита,че районният съд е достигнал до 1 неправилен извод,че ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота,годна да я направи собственик ,въпреки че правилно е възприел фактите и обстоятелствата по отношение на прехвърлянето на идеални части от имота.Намира,че началната дата на владението-1997г.,приета от съда не е доказана по никакъв начин.Не са били представени доказателства ответникът да е бил известен за намерението както на ищцата,така и на нейните праводатели преди нея да са манифестирали намерение за своене на идеалната част,собственост на ответника,като това му е станало известно за първи път с връчването на исковата молба. До този момент ищцата е владяла собствените си идеални части,а собствените на ответника идеални части е държала ,като от момента на придобИ.ето им от него по наследство до предявяване на иска не са изтекли десет години.Прави се довод,че нито от представените писмени доказателства,нито от свидетелските показания е било установено намерението на ищцата и праводателите и за своене на идеалните части на ответника да е достигнало до знанието му.Възразява се срещу извода на съда,че ищцата е осъществявала непрекъснато и постоянно владение върху идеалните части,собственост на ответника. Посочва,че няма доказателства ищцата да е демонстрирала спрямо съсобственика си И. П. намерението си да свои неговите идеални части,нито доказателства да е отблъсквала владението му.Прави довод,че владението не може да се упражнява тайно, нито да е установено по скрит начин,а да има установена външна проява чрез действия,които недвусмислено отричат правата на досегашния собственик.Счита,че съдът неправилно е тълкувал събраните по делото доказателства,макар правилно да е възпроизвел текста на ТР №1/06.08.2012г.по т.д.№1/2012г.на ОСГК на ВКС.Отправеното до БОС искане е за отмяна на решението на ПРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Няма доказателствени искания,претендират се разноски.

С представения писмен отговор въззиваемата И. С. е оспорила въззивната жалба,като е изразила становище за нейната неоснователност. В отговора също е направен анализ на доказателствата,събрани по делото,като се акцентира на свидетелските показания,които са анализирани подробно. Посочва,че свидетелите на ищцата имат непосредствени впечатления от ползването на имота и познават наследодателите,като са категорични,че имотът е ползван и обитават само от ищцата и нейните родители до смъртта им,както и че никога не е имало спорове за този имот.Двамата свидетели Р. и К. са категорични,че никога не са виждали ответника в имота и никой извън ищцата и родителите и не е имал претенции за имота.Св.К. е съобщил,че бабата на ищцата Д. М. през 1988-1989г.споделила с него,че синът и сключил брак и осиновил дете,но бил помолен да не споделя тази информация.Свидетелят е разказал за обтегнатите отношения между осиновителя на ответника –син на Д. и И. М. с родителите му,довели до това той да не отсяда в дома на родителите си,когато идва в ***,а да ходи на квартира. Св.П.,посочена от ответника е негова съпруга и е заинтересуван свидетел по см.на чл.172 ГПК се разминават с показанията на ищцовите свидетели.Тя обяснява ползването на квартира от наследодателя на съпруга си до смъртта му на 23.05.1997г.не с конфликтни отношения,а поради недострояване на къщата,без в същото време да отрича,че М. са живели там.Недостоверността на показанията и се потвърждава и от факта,че за къщата и в частност процесния западен близнак през 1991г.е бил сключен договор за доброволна делба,акт сам по себе си сочещ довършване/дострояване на този близнак.Пак ½ ид.част от западния близнак е била предмет на договор за издръжка и гледане,прехвърлена на сина на М. и наследодател на въззивника.Впоследствие този договор е бил развален с производство по гр.д.

№159/1997г.,когато Д. М. е узнала за извършеното осиновяване на настоящия ответник.Св.П. е заявила,макар да сочи на близост между ответника и съпрузите М.,че случайно узнали за смъртта им/1997г.и 1999г./,което сочи на период от близо година и половина,през който липсват контакти помежду им,обяснимо и със заведеното дело. Съпругата на ответника не е отрекла,че в годините след делото са нямали контакт,не са влизали дори в имота.В тази връзка намира за неоснователно оплакването,че ПРС неправилно е приел като начална година на давностното владение 1997г.,с присъединено владение на праводателите на ищцата.Счита,че съдът е съобразил указанията,дадени в ТР №1/06.08.2012г.правилно и в 2 техния точен смисъл. Намира за неоснователни и доводите,че липсват доказателства за отблъскване на владението на ответника,тъй като по делото е установено,че от 1997г.до завеждане на делото през 2023г.,ищцата дори не е подозирала за факта на осиновяване,знаейки ответника като син на съпругата на вуйчо си.Заявява,че доколкото ответникът никога не е имал фактическа власт,а още по-малко е владял и ползвал имота,презумпцията на чл.69 ЗС следва да се счита за оборена.Счита,че в случая е налице хипотезата на осъществявана фактическа власт от ищцата без да знае,че друг има право на собственост върху същия имот-т.е.има съзнанието,че целият имот е негов и дори не знае,че има чужда идеална част.Подчертава,че от доказателствата по делото е установено,че никога не е имало съвладение с ответника,а за ищцата и праводателите и е било неизвестно наличието на съсобственик по наследство за процесната идеална част. Намира за правилен,законосъобразен и обоснован крайният извод на районния съд,че ищцата е придобила правото на собственост на основание изтекла десетгодишна придобивна давност.

Моли решението на ПРС да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано,няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не се явява.Представлява се от адв.Васева,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата,редовно уведомена,не се явява.Представлява се от адв.Темелкова,която оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение,а решението на ПРС да бъде потвърдено.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден,но частично недопустим съдебен акт.

Ищцата е предявила установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК за установяване по отношение на ответника,че ищцата е единствен собственик на сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ахелой, общ.Поморие, одобрени със Заповед № РД-18-60/15.09.2006 г., на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата от 12.06.2023 г., с адрес ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена на площ от 58 кв.м., брой етажи 3, с предназначение жилищна сграда - еднофамилна, както и на 1/ 2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ахелой, общ.Поморие, одобрени със Заповед № РД-18-60/15.09.2006 г., на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 22.06.2023 г., с адрес на поземления имот ***,с площ на имота от 545 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план 142, кв.13, парцел IV и съседи поземлени имоти с идентификатор ***, ***, ***,

*** и ***.

С Разпореждане № 1393 от 18.09.2023г.ПРС е оставил исковата молба без движение,като е дал указания на ищцата да обоснове изрично правния си интерес от предявения положителен установителен иск ,като държи сметка,че правният интерес от търсената защита предполага наличие на правен спор,а самата ищца е заявила,че никой никога не е имал претенции към имота и не е оспорвал правата и,както и тези на нейните праводатели.

С молба вх.№ 3776 от 25.09.2023г.ищцата е отстранила нередовностите и е внесла посочените от съда уточнения,като е обосновала правен интерес от предявяване на иска само за 1/12 ид.част от сградата-западен близнак и за 1/24 ид.част от дворното място,върху което е построена.

В уточнението е посочено,че обстоятелствената част на исковата молба са заявени твърдения,че ищцата е придобила правото на собственост върху цялата сграда чрез няколко 3 придобивни способа. Собствеността върху ½ ид.част е придобила чрез две поредни покупкопродажби първата през 1994г.при режим на СИО и втората през 2021г.,когато е изкупила дела на бившия си вече съпруг М. М..Останалата ½ ид.част от процесната сграда и ¼ ид.част от дворното място ищцата е получила по наследство от родителите си като сбор на 1/12 ид.част от сградата и 1/24 ид.част от дворното място,които са наследство само от майка и,получено от баща и И. М..Общо от двамата си родители ищцата е получила още 4/12 ид.части от сградата и 4/24 ид.части от парцела,които те са придобили по силата на договор за издръжка и гледане,сключен с баба и Д. М..По отношение на тези идеални части правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост спрямо ответника не е обоснован и заявен от ищцата.

Останалата 1/12 ид.част от сградата-западен близнак и 1/24 ид.част от дворното място,върху което е построена ,ищцата определя като ПРОЦЕСНАТА и заявява,че тази част е владяна от родителите и с убеждението,че и тя е тяхна собственост,а ищцата е продължила да упражнява владение върху тази част със същото убеждение.Ищцата е прецизирала петитума на установителния иск за собственост само за установяване по отношение на ответника,че тя е придобила собствеността върху 1/12 ид.част от сградата и 1/24 ид.част от дворното място, като правният си интерес обосновава с факта,че тези идеални части се явяват безспорно наследствени на ответника по силата на ЗН ,който факт обосновава правния интерес на ищцата да установи правото си на собственост по отношение на ответника и за тази идеална част,като придобито от нея на основание изтекла придобивна давност,с присъединяване владението на праводателите и с начало 1997г.