Решение № 6510 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6510 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110144560 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени при условията на обективно съединение осъдителни искове с правно основание по чл.411 КЗ и чл. 86 ЗЗД от ЗК „******“ АД срещу ЗД “**********“ АД за сумите от 214,20 лева, представляваща невъзстановена част от регресно вземане за платено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 26.05.2023 г. в гр. София на паркинга на „*******“, и за сумата от 50,01 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 20.12.2023г. до 25.08.2025г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил „*****“ с рег. № *********.

Поддържа, че вредите са на стойност 1237,74 лева, колкото платил на отремонтиралия увреденото МПС сервиз. Твърди, че ответникът бил застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водачът на лек автомобил „********“ с рег. № ********, поради което в полза на ищеца възникнало регресно вземане за платеното обезщетение. Поддържа, че след покана ответникът му платил частично, като претендира останалата непогасена част от регресното вземане до пълния му размер, ведно с обезщетение за забава за периода от 20.12.2023г. до 25.08.2025г. Претендира законна лихва и разноски.

Ответникът оспорва иска за главница само по размер с конкретни съображения, че с възстановената извънсъдебно сума е погасено изцяло регресното вземане на ищеца.

1

Възразява, че в претенцията на ищеца се включвали ремонтно-възстановителни работи, които не били необходими, вкл. за части, които не били увредени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 411 КЗ

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да ез платил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във фактическия състав за възникване на главното вземането, с изключение на неговия размер, са отделени като безспорни с приетия без възражения от страните доклад по делото. За осъществяването им свидетелстват еднопосочно и всички събрани писмени доказателства, в т.ч. застрахователна полица за застраховка „Каско“, двустранен констативен протокол за ПТП, уведомление за настъпило застрахователно събитие, опис-заключение и доклад по щета, възлагателно писмо, регресна покана, преводни нареждания фактури, както и погасяването на регресното вземане до сумата от 1023,54 лв., което по същество представлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание.

Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК, съдът приема фактите, които не се отнасят до размера на вземането, за доказани и приема за установено по делото, че на 26.05.2023 г., в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил „*****“ с рег. №*******, застрахован при ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско“, и лек автомобил „********“ с рег. № ********, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил „********“, който предприел маневра за паркиране, при която реализирал ПТП с паркирания от лявата му страна лек автомобил „*****“.

Безспорно е, че извънсъдебно вземането е погасено до сумата от 1023,54 лв.

Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахования при ищеца автомобил, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.

По този въпроса е налице непротиворечива практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното 2 събитие съгласно КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д.

№ 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо, обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.

Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ, което съдът кредитира като компетентно и осбосновано, към момента на настъпване на процесното ПТП (в съответствие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ) увреденият автомобил е бил с период на експлоатация от 8 години, 2 месеца и 20 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация – 26.05.2023 г., като за отстраняването на причинените вреди, включени в описа на застрахователя по средни пазарни цени към датата на ПТП, са били необходими 461,56 евро. Вещото лице пояснява, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията, описани в приложените по делото калкулация и фактура, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 861,66 лв. Според заключението щетите по лек автомобил „*****“, включително увреждането по решетка халоген десен, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 26.052023г. произшествие в гр. София.

С извънсъдебното възстановяване на сумата от 1023,54 лева регресното вземане на ищеца е било изцяло погасено.

При това положение предявеният главен иск ще се отхвърли изцяло като неоснователен.

По иска по чл. 86 ЗЗД

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период.

При формирания от съда извод за отсъствието на главен дълг поради погасяването му преди завеждане на делото като неоснователен ще се отхвърли и акцесорният иск за обезщетение за забава на стойност 50,01 лв.

По разноските:

3

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има само ответникът, който твърди и доказва да е сторил разноски на стойност 840 лв. за платен адвокатски хонорар, като тази сума му се следва от ищеца в равностойността й в евро, която възлиза на 429,48 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК „******“ АД, ЕИК ******** срещу ЗД

„**********“ АД с ЕИК ***** осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 214,20 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 26.05.2023г. в гр. София по вина на водача на лек автомобил „********“ с рег. № -*******, и за сумата от 50,01 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното вземане, начислена за периода от 20.12.2023г. до 25.08.2025г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗК „******“ АД, ЕИК ********, да заплати на ЗД „**********“ АД с ЕИК ***** сумата от 429,48 евро. за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4