Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 13.03.2025, Районен съд - Брезник

Съд
Районен съд - Брезник
Дело
Гражданско дело 328/2024
Вид
Решение № 30
Подписан
13.03.2025
Състав
РОМАН ТОДОРОВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Брезник, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241710100328 по описа за 2024 година

По изложените в исковата молба обстоятелства ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: 823073638, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“, № 11, представлявано управителя инж. Б. И., чрез адв. М. М. от АК Перник, моли съдът да постановите решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника М. Т. Б. от с. В., общ. Брезник, с ЕГН: **********, че последната дължи на ищцовото дружество сумата от 1129.21 лв. за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. ***********, от която сума главница в размер на 967.94 лв. за периода от 08.11.2010 г. до 19.03.2024 г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 161.27 лв. начислена за периода 06.11.2021 г. до 14.05.2024 г., както и лихва за забава от датата на подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 29.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, както и да заплати направените по делото разноски.

Ответникът М. Т. Б. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала писмен отговор, с който признава дължимост на 4/6 идеални части от непогасената главница за периода от 16.09.2021 г. до 19.03.2024 г. и на 4/6 идеални части от непогасената мораторна лихва. оспорва предявените искове в останалата част. Претендират се разноски.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: 823073638, е издадена Заповед № 102 от 26.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 219 по описа на Районен съд Брезник за 2024 г. срещу М. Т. Б., за сума от 967.94 лева – главница, представляваща стойност за доставена, отведена и 1 пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. ***********, мораторна лихва за забава в размер на 161.27 лв. начислена за периода 06.11.2021 г. до 14.05.2024 г., както и лихва за забава от датата на подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 29.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумите и са присъдени разноски на заявителя.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, като срещу нея в срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение.

Разпореждането на съда с указанията по чл. 415 ГПК е връчена на заявителя на 07.08.2024 г., който е предявил настоящите искове в законоустановения едномесечен срок.

По делото са представени Извлечение от счетоводна сметка 411 за абонатен номер *********** и Общи условия за предоставяне на „ВиК“ услуги на потребителите от „ВиК“ оператор, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР.

Изискано и е приложено като доказателство ч. гр. д. № 219 по описа на Районен съд Брезник за 2024 г.

От заключението по съдебно-икономическа експертиза което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че за периода от 08.11.2010 г. до 19.03.2024 г. за адрес гр. ***********, с абонатен № *********** стойността на доставена и отведена, но незаплатена вода е в е в размер на 1129.21 лв., от които главница в размер на 967,94 лева и лихва в размер на 161.27 лева за периода от 06.11.2021 г. до 14.05.2024 г. С оглед направеното признание на ответницата, че дължи 4/6 от начислената сума вещото лице е посочило, че за периода от 08.11.2010 г. до 19.03.2024 година дължимата главница в размер на 645.30 лева, а дължимата лихва за периода от 06.11.2021 г. до 14.05.2024 г. е размер на 107.51 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Не се спори по делото, че за процесния имот има открит абонатен номер на името на ответницата при ищцовото дружество. По смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, собственикът/ползвателя на водоснабден имот, находящ се в гр. ***********, абонатен № ***********, е потребител на ВиК услуги. Продажбата на тези услуги се осъществява от „Водоснабдяване и Канализация” ООД гр. Перник при условията на публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Общите условия се одобряват от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един местен и един централен ежедневник. Общите условия имат силата на договор между страните без да е необходимо приемането им от потребителите.

Съгласно горепосочените Общи условия, Наредбата, както и в чл. 327, ал. 1 от ТЗ 2 е определен реда и срока, по който абонатите са длъжни да заплащат дължимите суми с изтичането на 30 дневен срок след датата на фактуриране, което е ежемесечно при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, като считано от този момент дължат както неизплатената главница, така и мораторна лихва за забава в размер на законната лихва върху задължението за съответния период. В този смисъл с изтичането на последния ден от този 30 дневен период след фактурирането ответникът е изпаднал в забава за тази сума.

На основание чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г потребители на услугите „ВиК“ са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК. Като доказателство за собственост ищецът не е представил абсолютно никакви доказателства, нито нотариален кат, нито декларация по чл. 14 ЗМДТ, нито Заявление за откриване на партида, нито Удостоверение за наследници, за наличието е евентуално наследствено правоприемство.

Произтичащото от принципа на служебното начало в гражданския процес задължение на съда за съдействие на страните за изясняване на делото, не означава да съдът да осъществи вместо страната собствените й процесуални задължения във връзка с доказателствената тежест. В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и изрично указани й от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт – съществуващо в полза на ответника право на собственост или друго вещно право върху процесния имот през исковия период, за неосъществил се.

Ето защо в процесния случай съдът счита, че по делото не е установено в изискуемата от закона степен на пълно и главно доказване обстоятелството, че в процесния период о т 08.11.2010 г. до 19.03.2024 г. ответницата М. Т. Б. е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот, съответно – на каква част от вещното право същата е носител. Предвид изложеното съдът намира, че няма 3 доказателства за обема на облигационната връзка между страните по делото за „Доставка на питейна вода” и „Отвеждане и пречистване на отпадни води” за процесния обект, поради което и искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.

По разноските за настоящето производство:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответникът М. Б. е направила искане и представила доказателства за извършени разноски, в размер на 800 лв. поради което, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество й дължи сумата от 800 лв. (по 400 лв. в заповедното и исково производства).

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец”, № 11, БУЛСТАТ:

823073638, срещу М. Т. Б. от с. В., общ. Брезник, с ЕГН: ********** за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1129.21 лв. за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр.

***********, от която сума главница в размер на 967.94 лв. за периода от 08.11.2010 г. до 19.03.2024 г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 161.27 лв. начислена за периода 06.11.2021 г. до 14.05.2024 г., както и лихва за забава от датата на подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 29.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумите КАТО НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец”, № 11, БУЛСТАТ: 823073638, да заплати на М. Т.

Б. от с. В., общ. Брезник, с ЕГН: **********, сумата от 800 лв. (осемстотин лева) разноски по делото.

СЛЕД влизане на решението в сила, ч.г.д. № 219 по описа на РС Брезник за 2024 г. да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________

5