Споразумение № 48 от 13.12.2022, Районен съд - Свищов

ПРОТОКОЛ

№ 48 гр. Свищов, 13.12.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева и прокурора Б. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Светослав Ив. Иванов Наказателно дело от общ характер № 20224150200188 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

За ТО – гр. Свищов към ВТРП – прокурор Б. Г., редовно уведомена;

ПОДСЪДИМИЯТ С. П. Я., редовно уведомен, явява се лично и с надлежно упълномощения си защитник адв. С. Т. от ВТАК;

СВИДЕТЕЛЯТ Н. Р. В., редовно призован, не се явява.

СВИДЕТЕЛЯТ Б. В. Ц., редовно призован, явява се лично.

СВИДЕТЕЛЯТ Г. Й. Г., редовно призован, явява се лично.

Съдът докладва постъпило заявление от свидетеля Н. В., че е командирован и не може да се яви в днешното съдебно заседание.

СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ

ХОД НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ – Да се даде ход на делото.

АДВ. Т. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че са налице всички процесуални основания, без да са налице процесуално пречки, за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ снема самоличността на подсъдимия на основание чл. 272, ал. 1 НПК:

ПОДСЪДИМИЯТ С. П. Я. – роден на * г. в гр. Свищов, постоянен адрес гр. **, български гражданин, с основно образование, работи, женен, осъждан, ЕГН **********.

СЪДЪТ разяснява на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и съдебния секретар, вещите лица, преводача и преводача на български жестов език, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели съгласно чл. 274, ал. 1 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

АДВ. Т.: Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ констатира, че подсъдимият С. П. Я. е получил преписите и съобщенията по чл. 247в НПК.

СЪДЪТ разясни на подсъдимия правата му по чл. 55, чл. 94, чл. 103, чл.

115, чл. 116, чл. 124, чл. 177, чл. 277, чл. 279 НПК на основание чл. 274, ал. 2 НПК, а именно:

Съгласно чл. 55 НПК подсъдимият има следните права: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. Подсъдният има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право. Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с 2 квалифициран електронен подпис. Подсъдният има право да му бъде предоставена обща информация, улесняваща неговия избор на защитник. Той има право свободно да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на всяко друго процесуално действие с участие на подсъдимия. Подсъдимият има право и на последна дума. Подсъдимият, който не владее български език, има право на устен и писмен превод в наказателното производство на разбираем за него език. На подсъдимия се предоставя писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Подсъдимият има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, когато има защитник и не се нарушават процесуалните му права.

Съгласно чл. 94 НПК: Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато: (1) подсъдимият е непълнолетен; (2) подсъдимият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам; (3) делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго потежко наказание; (4) подсъдимият не владее български език; (5) интересите на подсъдимите са противоречиви и един от тях има защитник; (6) е направено искане за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство (чл. 64 НПК) или подсъдимият е задържан; (8) делото се разглежда в отсъствието на подсъдимия; (9) подсъдимият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. (2) В случаите на т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако подсъдимият заяви, че не желае да има защитник. Извън всички, описани по-горе случаи, по дела за тежки престъпления съдът по реда на ЗПП може да назначи на подсъдимият резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник, когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. В случаите на задължителна защита назначеният защитник продължава участието си в наказателното производство като резервен защитник, когато подсъдимият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, ако това е от изключително значение за 3 провеждане на наказателното производство в разумен срок. Резервният защитник се запознава с делото, прави необходимите извлечения и присъства при провеждане на процесуални действия с участието на подсъдимият.

Другите права по чл. 99, ал. 1 НПК той упражнява по искане или със съгласие на подсъдимия, а без такова съгласие – когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини.

Съгласно чл. 103 НПК съдът указва на подсъдимия, че тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а по дела, образувани по тъжба на пострадалия – върху частния тъжител. Подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен. Не може да се правят изводи във вреда на подсъдимия, поради това че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.

Съгласно чл. 115 НПК подсъдимият дава обясненията си устно и непосредствено пред съда. Той не може да бъде разпитван по делегация или чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.

Подсъдимият може да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие. Той има право да откаже да дава обяснения.

Съгласно чл. 116 НПК Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на подсъдимия. Самопризнанието му не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.

Съгласно чл. 124 НПК обвинението и присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетели с тайна самоличност или на служители под прикритие.

Съгласно чл. 177 НПК обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства. В наказателното производство не могат да се ползват резултати, получени извън направеното надлежно искане по чл. 173 НПК за използване на специални разузнавателни средства, освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по глава първа, глава втора, раздели I, II, IV, V, VIII и IX, глава трета, раздел III, глава пета, раздели I-VII, глава шеста, раздели II-IV, глава осма, глава осма „а“, глава девета „а“, глава единадесета, 4 раздели I-IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и за престъпления по чл. 219, ал. 4, пр. 2, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изр. 2, чл. 321, чл. 321а, чл. 356к и 393 НК, ако съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности. За доказване на такива тежки умишлени престъпления могат да се ползват и данните, получени при прилагане на специални разузнавателни средства по друго наказателно производство или по искане на орган по чл. 13, ал. 1 ЗСРС: (1) ГД „Национална полиция“, ГД „Борба с организираната престъпност“, ГД „Гранична полиция“, дирекция „Вътрешна сигурност“, областните дирекции на МВР, специализираните дирекции (с изключение на дирекция „Технически операции“), ТД и самостоятелните ТО на ДАНС; (2) службите „Военно разузнаване“ и „Военна полиция“ към министъра на отбраната; (3) ДА „Разузнаване“; (4) окръжните прокуратури – за тежки умишлени престъпления по глава трета, раздел III НК; (5) дирекцията по чл. 16, ал. 2 ЗПКОНПИ.

Съгласно чл. 277 НПК председателят поканва подсъдимия да даде обяснения по обвинението, без обаче подсъдимият да е длъжен да даде обяснения. Ако подсъдимият реши да дава обяснения, като той може да направи това във всеки момент на съдебното следствие, на него се поставят въпроси най-напред от прокурора или частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и неговия повереник, гражданския ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия. Председателят и другите членове на съдебния състав могат да поставят въпроси на подсъдимия след изчерпване на въпросите на страните.

Съгласно чл. 279 НПК обясненията на подсъдим, дадени по същото дело на досъдебното производство пред съдия или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: (1) лицето е починало и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими; (2) делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия; (3) между обясненията, дадени в досъдебното производство и на съдебното следствие, има съществено противоречие; (4) подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо. Обясненията на подсъдимия, дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, се прочитат при условията по т. 3 и 4, а когато 5 подсъдимият е един – и при условията по т. 2. Когато подсъдимия, дадени в присъствието на защитник по същото дело пред орган на досъдебното производство, се отнасят до повдигнатото обвинение на друг подсъдим, прочитането им при условията по т. 1 и 2 е допустимо само със съгласието на този подсъдим. Преди получаване на съгласието съдът разяснява на подсъдимия, че прочетените обяснения могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът може му назначава защитник, ако няма такъв.

Осъдителната присъда не може да се основава единствено на обяснения, прочетени по реда на чл. 279, ал. 2 и 3 НПК. Ползване на звукозапис и видеозапис не се допуска, преди да се прочетат обясненията на подсъдимия.

Съгласно чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. В такъв случай при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а НК.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам разяснените ми права.

СЪДЪТ разяснява на страните, че съгласно 384 НПК при условията и по реда на чл. 381-383 и чл. 384а НПК съдът може да одобри споразумение за решаване на делото, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие. В такъв случай съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е упълномощил.

Споразумението обаче се одобрява само след съгласието на всички страни.

АДВ. Т. – Желаем да сключим споразумение.

ПРОКУРОРЪТ – Със защитника на обвиняемия сме постигнали споразумение за решаване на делото, което представям в писмен вид.

ПОДСЪДИМИЯТ С. П. Я. – Разбирам в какво съм обвинен. Признавам се за виновен. Разбирам последиците от това споразумение. Зная, че то има последиците на влязла в сила присъда. Заявявам, че доброволно съм подписал споразумението и се отказвам от разглеждане на делото по общия ред.

Разпечатката съдържа 48 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0a5ebe9-1b40-493d-b1f1-76682bafb280