Решение № 469 от 23.11.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Пазарджик, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20235220201043 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. Д. К., ЕГН **********, от с. Ивайло, ул.

„Двадесет и втора" № 20 чрез адв. К. У., против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 23-1006-001160 /06.06.2023г на началник група с-р ПП към ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева.

Жалбоподателят настоява с жалбата, че е налице основание за отмяна на НП поради нарушение на материалния закон, което поддържа в съдебно заседание чрез защитника. Ангажира доказателства в подкрепа на искането си.

Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирала е писмено становище, че жалбата е неоснователна.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Актът е надлежно предявен, подписан и с връчен препис.

1

Въз основа на него е издадено атакуваното НП.

Неговата процесуална изправност не се атакува, но проверката за такава се осъществи в рамките на цялостния контрол за законосъобразност.

Актът и НП са издадени ( а акта – и предявен, и връчен) по процесуалните правила и от териториална и материално компетентни органи, предвид представената упълнмощителна заповед и нормативно делегираните права.

Описанието на нарушението е чрез достатъчно и ясни обстоятелства, а дадената правна квалификация съответства на описаното нарушение. При съставяне на акта и постановлението не са допуснати нарушения на нормативните изисквания към тяхното съдържание, актът е надлежно предявен, подписан от нарушителя и с връчен препис, което също е удостоверено с подписа на нарушителя.

Напълно доказани са част от фактите, които са отразени в акта и НП.

На посочените дама и място посоченият сметосъбиращ товарен автомобил, управляван от жалбоподателя е заел насрещната лента, за да заобиколи паркирания ( в същата посока) автомобил рег.№ *******, при която маневра влиза в съприкосновение с надвиснал клон, който пада и уврежда паркирания автомобил.

Спор по тези факти няма, а и те се сочат от всички доказателствени източници.

Следва уточнението, че полицейският служител св. Р., е пристигнал на мястото на инцидента след настъпването му и както сам признава л.45) -не е събрал информация от присъствалите работници относно обстоятелствата.

Такъв свидетел е бил разпитания в с.з. на 21.11.23 Янко Ш.. той непосредствено е възприел безпорните данни ( виж твърденията и на Р. и на М.) за надвиснали вследствие дъжда клони, един от които се закачил в малкото свободно пространство между кабината на камиона и фургоннта му част, в която се събират отпадъците от контейнерите. Това място обаче се намира зад водача и той няма видимост към него , а и неговото задължение е да възприема пътната обстановка напред и около управляваното МПС.

Не е доказано по делото натежалият от дъжда клон да е повален само от последвалото движение на автомобила ( да е провлачен и счупен тъкмо от 2 него). както сочат логичните и еднопосочни твърдения на М. и Ш., клоните винаги надвисват на процесната улица след дъжд и от тежестта на попадналите върху тях капки, което прави възможно счупването им вследствие на тежестта. Възможно е също, клонът да е бил частично счупен и да не е падал поради наличието на други, които са го задържали ,а преминаването на автомобила да е причинило съответното разместване. Тоест – не е доказано безспорно и несъмнено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е счупил клона, тъй като същият не го е възприел като препятствие на пътя - виж дефиниция –т. 37 и т.1 ,§6 ДР ЗДвП .

Ако клонът обективно е бил годен за възприемане като препятствие на пътя, тогава за водачът има задължение и за възприемане и за съобразяване при движението, поради което са напълно ирелевантни възраженията вследствие на какво неизпълнено задължение е наличието на този клон ( за почистване и осигуряване на т.нар. светъл отвор на пътя,предвид параметрите, предвидени с чл. 5 ЗП ).

В случая, по делото не само не е доказана обективната възможност на водача да възприеме клонът като опасност, но дори от показанията на очевидеца на инцидента ( Ш.) следва, че той е попаднал върху автомобила върху онази част от конструкцията му, която се намира извън полезрението на водача. Не е доказано и падането му там да се дължи на неправомерно управление на автомобила, нето последващото му падане върху увредения паркирал автомобил да е следствие само от продължилото движение на товарния автомобил.

Прав е защитникът да твърди, че водачът на товарния автомобил нито е бил длъжен, нито обективно, в конкретната ситуация ( такава, каквото е установена по делото) е могъл да предвиди падането на клона върху увредения автомобил, така че да го избегне. (Аналогична би била ситуацията , ако клон се сниши върху багажника на лек автомобил, който при последвалото движение го провлачи и клонът закачи друг автомобил или участник).

Деянието е случайно, вина липсва и няма извършено административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Още повече, че според възприетото от контролния и наказващия орган има блъскане на клона като причина за падането му, което не се установи по делото. Повредите по страничното 3 външно огледало, както сочат показанията на очевидеца, са следствие падането ( а не блъскането) на клона, при което падане е увреден и сметосъбиращия , и паркирания автомобил.

Неправилната преценка на наказващия орган за наличие на нарушение и, обективирана в проверяваното НП следва да се коригира с отмяната му.

Това предпоставя ( чл. 63д ЗАНН вр. чл. 144-143 АПК и чл. 78, ал.1 ГПК) основателност на претенцията за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски за адвокат ( л.4), против които възражението за прекомерност ( л.42) е неоснователно , доколкото не са над минимално предвиденото възнаграждение по чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2 НМАВ ( платен хонорар 400 лева) .

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

О Т М Е Н Я НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ

№

23-1006001160/06.06.2023г на началник група с-р ПП към ОД на МВР-Пловдив, с което на Л. Д. К., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР-ПАЗАРДЖИК да заплати на Л. Д. К., ЕГН ********** сума в размер на 400 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съдгр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4