Решение № 474 от 12.06.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Добрич, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Д. като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20213230103823 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК 204219357, представлявано от изп. директор инж. С.К., със седалище и адрес на управление: *** срещу С. Г. Д. , ЕГН **********, гр***. Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.203 от ЗВ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Ищецът моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи следните суми: 743.96 лв. – главница, сформирана от месечни неплатени задължения за предоставени в обект, находящ се в гр***, с кл. №***, /с ползвател и титуляр на партидата – ответницата/ ВиК услуги за периода от 16.03.2017г. до 12.05.2021г., както и 256.86 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.06.2017г. до 24.06.2021г., за част от които суми, /предвид извършено на 06.08.2021г. частично плащане от С. Д./ е издадена Заповед за парично задължение №718/05.07.2021г. по ч. гр. д.

№2121/2021г. по описа на ДРС.

В ИМ ищецът твърди, че ответницата е ползвател на услуги на ищцовото дружество и има открита индивидуална партида с кл. №*** за обект, находящ се в гр***. В обекта имало монтиран един водомер, съобразно чиито показания били отчитани потребените количества вода. Инкасаторът /служител на ищцовото дружество/, начислявал ежемесечно и отчитал потреблението на длъжника и е начислявал консумацията в карнета.

Възникнало е задължение от страна на С. Д. към дружеството, за ползвани и неплатени вик услуги в периода от 16.03.2017г. до 12.05.2021г., във връзка което са издадени от ищеца фактури. Тъй-като Д. не е изряден платец към „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, то същото е подало в ДРС заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу лицето, въз основа на това е било образувано ч. гр. д. №2121/2021г. и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №718/05.07.2021г., като е разпоредено длъжникът С. Г. да заплати на ищцовото дружество сумите от: 979.59лв., представляваща стойността на предоставените от ВиК услуги за ползвана, пречистена и отведена вода за 1 периода от 16.03.2017г. до 12.05.2021г. за обект, находящ се в гр***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и 267.28 лв. – сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дн. срок за плащане от датата на фактурирането на услуга на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през посочения по-горе период, начиная от 30.06.2017г. до 24.06.2021г., а също така и разноските по заповедното производство – 25.00 лв. за държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на С. Д. на 16.07.2021г. и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, тя е подала възражение срещу заповедта. Въз основа на горното, съдът е указал на заявителя да предяви установителни искове в 1-месечен срок от получаване на съобщението, за да докаже по основание и размер вземането си срещу потребителя.

В указания срок, ищецът е депозирал настоящата искова молба, като моли съдът да приеме за установено, че ответникът му дължи сумите по издадената заповед по ч. гр. д.

№2121/2021г. по ДРС. Претендират се съдебните разноски.

С разпореждане от 22.12.2021г. ДРС е изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от сина на ответницата на 14.01.2022г. В законоустановения едномесечен срок, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като оспорва частично по основание и размер исковете, навежда твърдения за недължимост на част от сумите, поради изтекла погасителна давност, позовава се на наличие на неравноправни клаузи в ОУ на ВиК оператора, досежно служебно начисляване на вода. Поради липса на подробни данни във фактурите, С. Д. иска, съдът да задължи ищеца да представи карнетите по партидата и. Ответната страна изразява желание за постигане на споразумение с ищеца. Ако не се постигне такова, моли за отхвърляне, като неоснователни и недоказани на исковите претенции.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. №2121/2021г. на ДРС се установява, че същото е образувано по подадено от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Добрич” АД, заявление от 30.06.2021г. срещу С. Г. Д., с искане за издаване на заповед за парично изпълнение и изпълнителен лист срещу нея за следните суми: 979.59лв., представляваща стойността на предоставените от ВиК услуги за ползвана, пречистена и отведена вода за периода от 16.03.2017г. до 12.05.2021г. за обект, находящ се в гр***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и 267.28 лв. – сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дн. срок за плащане от датата на фактурирането на услуга на всяко непогасено фактурирано 2 месечно задължение за предоставена ВиК услуга през посочения по-горе период, начиная от 30.06.2017г. до 24.06.2021г.

Съдът е издал Заповед №718/05.07.2021г. срещу С. Г. за горепосочените суми, като след получаване на заповедта, длъжникът е подал своевременно възражение срещу нея.

В указания на заявителя 1-мес. срок за подаване на ИМ срещу Д., ищецът е предявил настоящите искове, които като парични претенции не съответстват по размер на тези по заповедното производство, тъй-като след подаване на заявлението и на исковата молба е последвало частично плащане на задълженията от страна на ответницата. Именно това обстоятелство е съобразено от ищеца при подаване на исковете по чл.422 от ГПК.

Независимо от горното, предявените установителни искове са процесуално допустими.

Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

Уважаването на първата от разглежданите искови претенции по чл. 422 ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 ЗЗД е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за доставка (продажба), по силата на който ищецът има качеството на доставчик на ВиК услуги, а ответникът - на потребител; 2/ реалното доставяне на ВиК услуги от доставчика на потребителя за процесния имот; 3/ размера на претендираното вземане и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на потребителя за заплащане стойността на доставените услуги. С оглед, правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване, относно погасяването на своето задължение.

С цел да установи първите две от горевизираните условия за уважаване на иска по чл.

422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищцовото дружество е представило 50 броя фактури, приложени по делото /л.74-165/. От съдържанието им става ясно, че за техен издател фигурира ищецът, а за получател на услугите – ответникът.

Ищецът е представил и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “Водоснабдяване и канализация-Добрич“ АД.

Ответникът е представил Предписание №097993/27.03.2017г. /л.53/, от което се установява, че при отчитане на водомера в имота на потребителя с №*** е констатирано, че той е над 10-годишен и подлежи на подмяна, като е дадено предписание да се смени с нов в 1-мес. срок, т.е. до 26.04.2017г., което обаче не е сторено от Д.. От 16.03.2017г. до 17.11.2017г. е начислявана служебно вода от 130 куб.м., при разход на общ водомер 13.77 куб. м, или равно на общо 143.77 куб.м вода на обща стойност 426.15 лв.

От приложения на л.54 КП №13397/22.11.2017г. е видно, че водомер с №*** е демонтиран, като за причина е посочено: „други механични повреди“ и е поставен нов 3 водомер с №59969170.

От представените по делото писмени доказателства се установява наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за доставка (продажба), по силата на който ищецът има качеството на доставчик на ВиК услуги, а ответникът - на потребител.

Не се спори между страните, че в процесния период е имало реално доставяне на ВиК услуги от доставчика на потребителя за процесния имот.

Отчетните периоди, за които са издадени фактурите и отчетените количества вода се съдържат в процесните фактури за задълженията на абоната и в карнетните листа за конкретния начин, по който е извършено отчитането.

По делото бе допусната ССчЕ. От заключението по нея, изготвено от вещото лице Е.

Й. /л.203-211/ се установява, че общият размер на месечните задължения по партидата на С.

Г. за периода от 16.03.2017г. до 12.05.2021г. възлиза на 1044.02 лева, за който период са издадени 50 бр. осчетоводени фактури. Извършено е частично плащане от ответницата по тях на обща стойност 309.70 лв., а именно:

-64.43 лв. на 07.05.2021г. /преди датата на подаване на заявлението на 30.06.2021г./, с която сума са погасени задълженията по 4 броя фактури, издадени, съответно на 15.01.2021г., 11.02.2021г., на 15.03.2021г. и на 13.04.2021г., така към датата на подаване на заявлението в ДРС задължението на Д. е било в размер на 979.59 лв.;

-235.63 лв. на 06.08.2021г. /т.е. след издаване на заповедта по ч. гр. д. №2121/2021г./, с която сума са погасени задълженията по 14 броя фактури, издадени в периода от 18.10.2019г. до 15.12.2020г./ и съответно, остатъкът от задължение на Д. към ищеца към датата на подаване на исковата молба /08.12.2021г./ е бил в размер на 743.96 лв.;

-9.64 лв. на 06.07.2022г. /т.е. в хода на настоящото производство по чл.422 от ГПК/, с която сума е погасено напълно задължението по фактура №0105280984/17.04.2019г.

Остатъкът от задължението на ответницата към ищеца към датата на изготвяне на заключението по ССчЕ /14.03.2023г./ е в общ размер на 734.32 лв. /главница/ по 31 броя фактури /описани в колона 8 на таблица 1/.

Обезщетението за забава в плащането на главното задължение до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /30.06.2021г./ е в размер на 267.14 лв. общо, от която сума, на 06.08.2021г. Д. е платила 10.91 лв. и съответно, остатъкът е в размер на 256.23 лв.

/обезщетение за забава/.

Водомерът на потребителя Д. е отчитан редовно, като:

- за периода от 16.03.2017г. до 17.11.2017г. по карнет им записвания в колона „показания на водомер“ – „повреда“, или за този период е начислявана служебно консумация на вода от 130 куб.м., разход общ водомер 13.77 куб.м., или равни на общо 143.77 куб.м. на обща стойност 426.15 лв.;

- за периода от 17.11.2017г. до 19.02.2020г. по карнет им записвания за отчетена консумация по индивидуален водомер от 106 куб.м., разход за общ водомер 25.70 куб.м., равни на общо 4

421.92 лв., от които са платени 113.75 лв. и са останали дължими 308.17 лв., описани в таблица 3;

- за периода от 19.02.2020г. до 12.05.2021г. индивидуалният водомер е отчитан по електронен карнет, с консумация от 28 куб.м., начислен е разход за общ водомер от 9.399 куб.м., равни на 41.199 куб.м., на стойност 131.52 лв., които са платени на 06.08.2021г.

/таблица 3/.

Вещото лице е констатирало, че счетоводството на ищцовото дружество е редовно водено. Издадените фактури са осчетоводени. Същите визират количествата консумирана вода в процесния обект, по всеки отделен данъчен период, посочени подробно в таблица 1 на датите на издаване на фактурите и по цените, визирани за всяка отделна фактура.