Решение № 175 от 10.05.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 618/2021
- Вид
- Решение № 175
- Подписан
- 10.05.2022
- В сила
- 27.12.2023
- Състав
- Таня Яворова Букова
Цитирани разпоредби
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 108 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1, предложение трето · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 175 гр. Пловдив, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Търговско дело № 20215300900618 по описа за 2021 година
Ищцата Г. П. Б. с ЕГН **********, от ***, представлявана от пълномощника й адвокат К.И.Т.., твърди, че е майка на М.А.А. с ЕГН **********, чиято смърт е настъпила на **.**.**** г. в резултат от престъпно поведение М.И.А., който с влязла в сила присъда постановена по нохд № 2123 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2020 г. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., на главен път *********км, област *********, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с д. к.
№ *******, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал.
1, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, в това число и на М.А.А.. Към датата на извършване на престъпното деяние – **.**.**** г., гражданската отговорност на третото лице М.А. за причинените от него вреди на трети лица във връзка с притежанието и/или използването на гореописания лек автомобил е била застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен със „ЗД Бул Инс“ АД във формата на полица № BG/**/************, поради което на 16.07.2019 г. ищцата поканила ответника да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й и по това заявление е образувана щета № ***********, по която в законовия 3-месечен срок не са определени и изплатени никакви суми.
Твърди се още, че ищцата била изключително близка с дъщеря си, отгледала я с много любов и грижи, помежду им винаги царял дух на хармония и разбирателство, дъщеря й без притеснения й споделяла абсолютно всичко и за последната майка й била най-близък и доверен приятел, който винаги я подкрепял.
Инцидентът на **.**.**** г. тотално преобърнал живота на ищцата, която вместо да види дъщеря си как се реализира, усеща мъка и безперспективност, като вече близо три години след трагедията тя не може да приеме загубата.
1
Острият шок след случилото се наложил приемането на успокоителни и други медикаменти. Не минава нощ, в която ищцата да не будува с часове заради тежката мисъл, че детето й никога повече няма да се върне.
Ищцата изживява стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за „разрив“ в отношенията с другите и живота като цяло. Загубила е Мария като емоционално присъствие, опора в живота й и надежда за сигурност на бъдещето си.
Всичко това е довело до развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство у нея.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка и тъй като болката от загубата на дете е неизмерима ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането – **.**.**** г., до окончателното му изплащане. Претендира присъждане на разноски, а пълномощникът й е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представляван от пълномощника му адвокат М.Г. не оспорва твърденията, че ищцата е майка на починалата при описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие на **.**.**** г. М. А. и че на 16.07.2019 г. тя е депозирала писмена претенция в дружеството с искане да й бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение, по която е образувана преписка по щета № **********, но оспорва предявения иск, като твърди, че е невярно твърдението, че дружеството не е определило и заплатило обезщетение, тъй като на 27.05.2021 г. между страните е сключено споразумение, по което са се съгласили да бъде платена сума в размер на 105 000 лева в срок от два месеца от подписването му, в изпълнение на което на 06.10.2021 г. на ищцата е преведена по банков път сума в размер на 95 000 лева, а останалата част е прихваната с разноските, които тя дължи на дружеството по т. д. № 398/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив в размер на 6636 лева, като в отговора на исковата молба е обективирано и материално-правно изявление на ответника, че прихваща вземането си срещу ищцата за присъдените му разноски по т. д. № 398/21 г. срещу вземането на ищцата за застрахователно обезщетение, предмет на делото. По тези съображения ответникът моли съда да отхвърли предявения срещу него иск.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните, а също и признанията на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Предмет на делото е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което се твърди да е покрит посредством сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, предявен срещу застрахователя на причинителя на вредите, поради което за уважаването му следва да се установят както елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД : непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка с което са настъпили неимуществени вреди/, съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което е покрит посредством сключен договор за 2 застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, така и наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие и спазване на изискването по чл. 380, ал. 1 КЗ за предявяване на писмена застрахователна претенция за плащане на застрахователно обезщетение преди завеждане на исковата молба в съда.
Не е налице спор, а и се установява от приетия като доказателство заверен препис на присъда № 260009 постановена на 28.01.2021 г. по нохд № 2123 по описа на Окръжен съд – Пловдив, Наказателно отделение за 2020 г., влязла в сила на 13.02.2021 г., че : третото лице М.И.А. е признато за виновно в това, че на **.**.**** г., на главен път **** км , област *****, при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ******* е нарушило правилата за движение – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1, т. 1, чл.
16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, и по непредпазливост е причинило смърт на повече от едно лице, а именно : на М.А.А. с ЕГН **********, и на Н. И. А., както и средна телесна повреда на едно лице – на М. Д. Ш., изразяваща се в счупване на челюст – престъпление по чл. 343, ал. 4 във връзка с ал. 3, предложение 4 и предложение 5, б. пр. 1 във връзка с ал. 1, б. „в“, предложение 1 във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение трето във връзка с чл. 58а, ал. 1 НК.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съгласно чл. 300 ГПК. Ето защо по силата на закона и на постановената от Окръжен съд – Пловдив по нохд № 2123/2020 г. и влязла в сила на 13.02.2021 г. присъда решаващият състав приема за установено, че е налице противоправно деяние на третото лице М.И.А. – нарушение на установените в Закона за движението по пътищата и Правилника за приложението му правила за движение, съставляващо престъпление, извършено на **.**.**** г., на главен път **** км, област ***** при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******, в причинно-следствена връзка с което деяние е произтекла смъртта на М.А.А. на **.**.**** г. Следователно налице са част от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане : противоправно деяние; вреда; вина и причинно-следствена връзка между противоправното деяние на третото лице и произтеклия вредоносен резултат – смъртта на М.А.А..
Последната съобразно приетото като доказателство заверено копие на Удостоверение за наследници изх. № ****/03.09.2018 г., издадено от Община ****, район „******“, е дъщеря на ищцата.
Не се спори, също така, а и видно от приетия като доказателство заверен препис на Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, към **.**.**** г. гражданската отговорност на третото лице М.И.А. за причинените вреди на трети лица във връзка с притежаването и/или използването на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******, е била застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите сключен с ответника във формата на Застрахователна полица № BG/**/************, със срок на действие от 23.12.2017 г. до 22.12.2018 г.
Ответникът признава още и че в съответствие с изискването на чл. 380, ал. 1 Кодекс за застраховането ищцата е отправила към него писмена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение заведена с вх. № ОК-430003/16.07.2019 г., заверен препис на която е приет като доказателство по делото, по която е образувана 3 щета № *********/16.07.2019 г., но оспорва предявения срещу него пряк иск, като твърди, че е постигнал с ищцата споразумение за извънсъдебно уреждане на отношенията по тази щета, обективирано в писмена форма на 27.05.2021 г., в което е уговорено плащането на обезщетение в размер на 105 000 лв., от което част в размер на 95 000 лв. е платена по банков път на ищцата на 06.10.2021 г., а остатъкът от сумата е прихванат с дължимите от нея на дружеството разноски по т. д. № 398 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2021 г.
В действителност с депозирания по делото отговор на исковата молба бе представен и приет като доказателство заверен препис на частен диспозитивен документ, наименуван „Споразумение“, в който за ден на съставянето му е вписана датата 27.05.2021 г., а като страни по него са посочени ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в качеството му на застраховател и Г. П. Б., в качеството й на наследник на пострадалото лице М.А.А., починала на **.**.**** г. в резултат на ПТП, настъпило на **.**.**** г. в района на с. *****, причинено от М.И.А., водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *******, наричана накратко „бенефициент“, както и са постигнати следните договорености : страните са приели, че от името на бенефициента пред застрахователното дружество е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена във формата на застрахователна полица
№ BG/**/************, във връзка с настъпило застрахователно събитие на **.**.**** г., при което е починала М.А.А., по която е образувана ликвидационна преписка по щета № **********/16.07.2019 г. /т. І/; споразумението се сключва на основание чл. 365 ЗЗД и страните по него се договарят за следното /т. ІІ/ - ЗД „БУЛ ИНС“ АД се задължава за изплати на бенефициента сума в размер на 105 000 лева като обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, възникнали от горепосоченото ПТП или по повод на него, включително такива за лихва за забава, пропуснати ползи всякакви вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП в срок от два месеца по Б. сметка на бенефициента в „Юробанк България“ АД, с изплащането на което бенефициентът заявява, че няма никакви неудовлетворени претенции към дружеството или към виновния водач за претърпените от него вреди /имуществени и неимуществени/, включително и бъдещи такива, както и вреди, произтичащи от лихва за забава вследствие на горепосоченото ПТП и каквито и да било вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП /т. ІІ, чл. 1, чл. 2 и чл. 3/; със споразумението и след изпълнение на поетите от страните по него задължения по начина, в сроковете и при условията на същото, страните заявяват, че уреждат изцяло и окончателно отношенията си по повод ликвидационна преписка по щета № *********/16.07.2019 г.
Разпечатката съдържа 27 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0a4c029-6929-445c-95ad-4255e83d18b2