Решение № 264707 от 13.07.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13325/2020
- Вид
- Решение № 264707
- Подписан
- 13.07.2021
- В сила
- 13.07.2021
- Състав
- ТАНЯ КАЛОЯНОВА ОРЕШАРОВА, АЛБЕНА КИРИЛОВА АЛЕКСАНДРОВА, ДИМИТРИНКА ИВАНОВА КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл.111, б.в · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 13.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА МЛАДЕНОВА ри участието на секретаря Антоанета Петрова като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №13325 по описа за 2020година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №172278 от 10.08.2020г., постановено по гр. д. №53699/2019г. по описа на СРС, 165-ти състав е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С." ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал 1 предл първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на В.И.Е.
ЕГН ********** , е адрес: ***, че В.И.Е. дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК********, сумата 25,20 лева - цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за топлоснабден имот с адрес София, ж.к. Връбница - 1. Бл.533, вх А, ап.25 за периода месец януари 2016 г. - месец април 2018 г„ ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.02.2019год. - вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 9330/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 165-ти състав. С решението са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД установителни искове за сумите от 4 814, 32лева за доставена за периода месец май 2015г. - месец април 2018г. до топлоснабден имот с адрес София, ж.к. „Връбница“ 1, бл. 533, вх. А, ап.25 топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.02.2019, до окончателното плащане; 591,69лева-лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 14.09.2016 г. до 05.02.2019 г., както и за сумата от 6, 66 лева, представляваща горницата над уважения размер от 25,20 лева до пълния предявен размер от 31,86 лева - цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец януари 2016 г. - месец април 2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.02.2019г. и 5,56лева - законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 01.03.2016г. до 05.02.2019г. - вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 9330/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 165ти състав. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.И.Е. да плати на „Т.С.“ ЕАД,-сумата от 2,87 лева - разноски в исковото и в заповедното производство. Осъдена е „Т.С.“
ЕАД да плати на В.И.Е. сумата от 597,24 лева - разноски по делото.
Срещу решението в отхвърлителните части е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, в която излага, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна, и вместо него да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени до пълния претендиран размер на претенциите в обжалваните части. Смята, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата не дължи процесните суми и е неправилен изводът, че от представените доказателства не може да се изведе заключението, че в процесния имот е доставяна топлоенергия, след като са приети и СТЕ и ССЕ, изготвени от експерти, притежаващи специални познания и след като им са предоставени документи.
Изтъква, че ищецът не следва да носи последствията от процесуалното поведение на третото лице помагач. Претендира за присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд не се явява представител на въззивника и с допълнителна молба до съда поддържа въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаде отговор на въззивна жалба от ответницата В.И.Е., която прави искане да се остави без уважение жалбата и се претендират разноски по делото. Излага доводи, че ако се приеме, че жалбата е основателна то следва да се има в предвид и възражението за погасени по давност вземания за главница за периода от м.05.2015год. до м.12.2015год., както и че ответницата не е изпаднала в забава след като няма доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача.
Третото лице помагач “Т.С.“ ЕООД не е взело становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 3012156/15.02.2019г. срещу В.И.Е. за заплащане на посочените суми и по което е образувано гр.д. №9330/2019г. по описа на СРС, 165-ти състав. Посочено е, че претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2015год. до месец 04.2018г. в размер на 4814,32лв.-главница, сумата от 31,86лв. –за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК********, с аб. №295058 и 591,69лв.-мораторна лихва за забава за периода от 14.09.2016год. до 05.02.2019год. и 5,56лв.-лихва върху сумата за дялово разпределение за същия период, както и законната лихва върху главницата от 15.02.2019год.-датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок са постъпили възражения от длъжника и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е предявила положителен установителен иск спрямо нея за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №53699/2019г. СРС, 165-ти състав.
В срока за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответницата, чрез нейния пълномощник по делото адв. К. и в който оспора исковете. Заявява, че преди 2008год. са демонтирани радиаторите в жилището и прави възражение за погасяване по давност на част от претендираната сума за главница и за лихва.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове частично и е приел за установено, че ответницата се явява потребител на ТЕ, дължи сума за дялово разпределение в размер на 25,20лв., но не се установява доставяната реално ТЕ до имота след като вещото лице е работило по документи за неосигурен достъп до имота при отчитането на уредите от третото лице помагач, но самите документи не са приложени в предоставения за това срок, не са приети и в тази връзка не е кредитирано заключението на СТЕ, поради което исковете са отхвърлени.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор, но само в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК. Въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения главен иск, че ответницата дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи, че ответницата е потребител на топлинна енергия за процесния имот, че в сградата, където е имотът на ответницата, за които се твърди, че е собственик на същия и с адрес в гр. София, ЖК********, с аб.
№295058, има монтиран топломер в АС, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
По делото за процесния имот е приложен нот. акт №15/05.03.2008год., том І, рег.№193, дело №14/2008год., с който на основание чл.587, ал.1 ГПК е призната ответницата В.И.Е. за собственик на апартамент №25, с адрес в гр.София ЖК ********
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. В смисъла на горното легално определение, ответницата, като собственик на имота, има качеството на потребител на топлинна енергия, поради което е материалноправно легитимирана да отговарят по предявените искове.
По делото в първоинстанционното производство е приета СТЕ, изготвена от вещо лице специалист по топлотехника от която се установява, а и не се спори по делото, че сградата, в която е процесното жилище, собственост на ответницата е била топлоснабдена, ТЕ е отчитана с топломер, който е преминал метрологична проверка и съответства на одобрения тип, при електронно отчитане на данните ежемесечно, като не са констатирани несъответствия в отчетите и показанията в абонатната станция, независимо, че не са представени оригинали на отчетите, като също така се установява, че са приспаднати технологичните разходи в АС, извършвани са годишни отчети на уредите в отделните обекти и количеството ТЕ за разпределение, като са изготвяни и изравнителни сметки. За процесното жилище е посочено, че няма отоплителни тела и не е начислявана ТЕ за отопление за имот, както и в общите части и са начислявани разходи за ТЕ за сградната инсталация на база отопляем обем и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база начислед разход за брой ползватели. Вещото лице е посочило в съдебно заседание, че за процесния имот са начислявани суми при неосигурен достъп за отчет и е начислявана ТЕ за БГВ на база за трима ползватели. Посочено е, че за процесния период и от 05.2015год. до 04.2016год. сумата за ТЕ за сградна инсталация е от 78,09лв., сумата за БГВ е от 1131,24лв., за периода м.05.2016год. до 04.2017год. е от 116,76лв. за сградна инсталация и от 902,20лв. за БГВ и за периода 05.2017год. до 30.04.2018год. е от 340лв. за сградна инсталация и 1792,56лв. за БГВ. Посочени са и изравнителните сметки като за първия период е посочена сума от 117,04лв. за доплащане, а през следващите съответно 719,59лв.-за доплащане и 45,59лв.-за доплащане, като е посочено обща дължима сума от 4814,32лв. след изравняването. Независимо, че в случая не са приети като доказателства по делото протоколите за неосигурен достъп до отчет в процесното жилище за отоплителните периоди след като по делото няма спор, че сградата е топлофицирана през същия период, доставяна е ТЕ в нея, включително и за сградна инсталация, независимо, че също така няма отоплителни тела в жилището, но е ползвана топла вода, което изрично е заявено и не се оспорва от представителя на ответницата по делото и в тази връзка е представен главен отчет за следващ отоплителен период с отчет на два водомера за топла вода, намира, че дължима се явява сумата за ТЕ, отдадена от сградната инсталация за процесния период, както и сума за ТЕ за БГВ за един потребител и което съответства на отчета на водомерите за топла вода за следващия отоплителен период, който е представен от ответницата. За да възприеме този извод съдът съобрази, че ответницата остава потребител дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според заключението на приетата СТЕ отговаря на метрологичните изисквания. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139-чл. 148) и
Разпечатката съдържа 28 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0a47b41-38e1-4913-ace2-268a7f6ab11b