Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4413 от 08.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40894/2023
Вид
Решение № 4413
Подписан
08.03.2026
Състав
СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4413 гр. София, 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110140894 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „*******” ЕАД против В. М. Д. искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК на парични задължения, за които по ч.гр.д.№ 18209/2023 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, за задължения за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. Майор Първан Тошев № 8-10, кафе аперитив-ресторант, аб.№ 369641, които задължения се претендират на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД като стойност на неоснователно обогатяване, а именно: 6 200,95 лева (шест хиляди и двеста лева и 95 стотинки), претендирана като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1 046,57 лева (хиляда четиридесет и шест лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2020 г. до 28.02.2023 г., 5,37лева (пет лева и 37 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1,55 лева (един лев и 55 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2020 г. до 28.02.2023 г.

Ищецът твърди, че няма подписан договор с ответника за топлоснабдяване на посочения имот като стопански обект, въпреки отправена покана, поради което се счита, че ответникът като собственик на посочения имот, който не е сключил договор за топлоснабдяване за стопански нужди, 1 неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределението.

От страна на ответника се оспорва да се е обогатил за сметка на ищеца.

Твърди, че никога не е упражнявала търговска дейност в посочения имот; не е получавала покана за доброволно изпълнение на задължения за процесния период.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

От представеното Постановление за възлагане и удостоверение за наследници се установява, че процесният имот, индивидуализиран като „кафе-аперитив“, е собствен на ответника В. М. Д. по наследство от нейния баща.

Не се спори, че не е сключен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за посочения обект.

Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване в общата хипотеза включват - обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и разместването на блага да е настъпило без основание.

Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.

В случая от страна на ищеца претенцията за неоснователно обогатяване се обосновава със: стопанският характер на обекта; доставката на топлинна енергия до същия и липсата на сключен договор.

Съдът намира, че конкретно по повод доставката на топлинна енергия фактическият състав на неоснователно обогатяване по повод топлоснабдяването на търговски обект включват, освен изброените по-горе факти от общата хипотеза на чл. 59 ЗЗД, още и фактическо осъществяване на търговска/стопанска дейност в същия обект или предоставяне на обекта на трето лице с цел търговска дейност.

Съгласно чл.149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди (стопански нужди).

Съгласно чл.149, ал. 3 от Закона за енергетиката, когато юридическо лице, което се помещава в отделен имот от сграда – етажна собственост, не сключи договор по ал. 1, т. 3, продажбата на топлинна енергия се извършва по реда на чл. 150, ал. 1.

Съгласно § 19 (2) от Закона за енергетиката, в случаите, когато жилищен имот се използва или предоставя на други лица за извършване 2 на стопанска дейност, собственикът или титулярят на вещното право на ползване е длъжен да уведоми за това топлопреносното предприятие в 30дневен срок от започването на стопанската дейност или от предоставянето на имота. При неуведомяване собственикът или титулярят на вещното право на ползване заплаща топлинната енергия по цена за небитови нужди, увеличена с 20 на сто за просроченото време.

Разпоредбата е в сила, докато се прилагат различни цени на топлинната енергия за битови и небитови нужди.

При анализа на цитираните разпоредба следва, че са разграничими две отделни хипотези на доставка на топлинна енергия за търговски обект, за който няма сключен договор:

-Неоснователно обогатяване, когато търговският обект фактически функционира като такъв или имотът е предоставен на трето лице с цел търговска дейност – при приложение на правилото на § 19 (2) от Закона за енергетиката (в случаите, когато жилищен имот се използва или предоставя на други лица за извършване на стопанска дейност, собственикът или титулярят на вещното право на ползване е длъжен да уведоми за това топлопреносното предприятие в 30-дневен срок от започването на стопанската дейност или от предоставянето на имота. При неуведомяване собственикът или титулярят на вещното право на ползване заплаща топлинната енергия по цена за небитови нужди, увеличена с 20 на сто за просроченото време)

-На договорно основание – при приравняване с хипотезата на доставка за битови клиенти и когато търговският обект не функционира (чл.149, ал. 3 от Закона за енергетиката, когато юридическо лице, което се помещава в отделен имот от сграда – етажна собственост, не сключи договор по ал. 1, т. 3, продажбата на топлинна енергия се извършва по реда н а чл. 150, ал. 1 – от което правило с оглед целта на закона следва да се ползват и физическите лица-собственици).

Следва, че за да е изпълнена хипотезата на неоснователно обогатяване по повод топлоснабдяването на търговски обект не е достатъчно да бъде доказано, че обектът е със стопанско предназначение; че е имало доставката на топлинна енергия до същия и че няма сключен договор. Необходимо е още да бъде доказано, че се осъществява търговска/стопанска дейност в същия обект или че е бил предоставен от собственика на трето лице с цел търговска дейност – обстоятелства, които ищецът не твърди и не доказва.

Изложеното е достатъчно за извод, че предявените искове са неоснователни.

При този изход на спора, за осъщественото безплатно процесуално 3 представителство на ответника като материално затруднено лице, определено реда на чл.38,ал.2 ЗАдв, на адв. Т. С. П*****, Софийска адвокатска колегия, ищецът следва да заплати сумата 250 евро.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „*******” ЕАД с ЕИК ****** против В.

М. Д. с ЕГН: ********** за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК на парични задължения, за които по ч.гр.д.№ 18209/2023 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, във връзка с топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. Майор Първан Тошев № 8-10, кафе аперитив-ресторант, аб.№ 369641, които се претендират на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД като стойност на неоснователно обогатяване, а именно: 6 200,95 лева (шест хиляди и двеста лева и 95 стотинки), претендирана като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1 046,57 лева (хиляда четиридесет и шест лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2020 г. до 28.02.2023 г., 5,37лева (пет лева и 37 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1,55 лева (един лев и 55 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2020 г. до 28.02.2023 г.

ОСЪЖДА *******” ЕАД с ЕИК ****** да заплати н а адв. Т. С.

П*****, Софийска адвокатска колегия сумата 250 евро - възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца „*******” ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4