Протокол № 569 от 14.12.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 561/2023
- Вид
- Протокол № 569
- Подписан
- 14.12.2023
- В сила
- 14.12.2023
- Състав
- Георги Великов Чамбов, Милена Бориславова Рангелова, Христо Василев Симитчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 116 · Наказателен кодекс
- чл. 116, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 117, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 119 · Наказателен кодекс
- чл. 14 · Наказателен кодекс
- чл. 18 · Наказателен кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 253 · Наказателен кодекс
- чл. 270 · Наказателен кодекс
- чл. 270 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 339 · Наказателен кодекс
- чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65, ал. 7, 8 и 9 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65, ал. 7, 8 и 9 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65, ал. 7, 8 и 9 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 569 гр. Пловдив, 14.12.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги В. Чамбов
Членове:
Милена Б. Рангелова
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева и прокурора Иван Хр. Перпелов
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600561 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:49 часа се явиха:
Производството е по чл. 65, ал. 7, 8 и 9 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. В. Д. - защитник на обвиняемия С. Р. Ж. срещу определението по ЧНД № 1383/2023 г. по описа на Окръжен съд С.З., с което е оставено без уважение искането на Ж. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение задържане под стража.
По делото е постъпила молба от обвиняемия Ж. с уведомление, че не желае да се явява лично в съда.
Обвиняемият С. Р. Ж. се явява лично, доведен от Ареста гр. С.З., и с адв. В. Д., упълномощен на ДП.
Обвиняемият С. Р. Ж. : Все пак реших да дойда лично пред съда, никой не ме е карал насила.
Адв. Д.: По моя инициатива беше пусната молбата, с оглед организирането на конвоя – да не би да затрудним евентуалното разглеждане на мярката. Той се явява пред вас доброволно.
За Апелативна прокуратура - Пловдив се явява прокурорът Иван Перпелов.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият С. Ж.: Да се даде ход на делото.
1
Съдът след съвещание, намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.
На страните СЕ РАЗЯСНИХА правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава.
Представям доказателства относно висящи наказателни производства към момента. Едното от тях е настоящето, което ми беше изпратено по факс от Окръжна прокуратура С.З.. Подобно доказателство е било представено при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража и е коментирано от колегата в делото, но тъй като е останало по ЧНД-то по предходното разглеждане на мярката за неотклонение, счетох за необходимо да ви го представя.
Адв. Д.: Нямам искания за отводи и доказателства.
По отношение на представеното доказателство, с оглед заявеното от клиента ми и че ми е служебно известно, че има прекратяване по едно от дознанията, моля да се изиска, ако прецените, актуална справка, тъй като тази не отговаря на действителното положение. Моля за изискване на справка за всички висящи наказателни производства. Твърдя, че са отделени материалите и така са образувани тези производства. В заключение, моля да се изиска справка за актуалното процесуално състояние на тези производства.
ПРОКУРОРЪТ: В случая няма спор за останалите дела, освен за това, което е с предмет престъпление по чл. 117, ал. 2 от НК, така че считам с оглед справката за съдимост на лицето, която е приложена по делото, с оглед наличието на характеристична справка на л. 188 от наказателното производство, че за целите на настоящата мярка не се налага изискване на допълнителна информация, която да касае единствено и само деянието по чл.
117, ал. 2 от НК.
Обвиняемият С. Ж.: Нямам искания за отводи и доказателствени искания.
Съдът ще приложи към материалите по делото представената справка, за да даде възможност на прокуратурата да обоснове тезата си по избрания начин, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЛАГА представената от прокурора справка за висящи досъдебни производства по отношение на обвиняемия.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, доколкото и в настоящото производство следва да бъдат обследвани предпоставките на чл. 63 НПК, на 2 първо място, искам да подчертая, че българският процесуален наказателен закон не съдържа нито една задължителна предпоставка за задържане и хипотезите на чл. 63 ал. 2 НПК са оборими.
Повдиганото обвинение по чл. 116 вр. чл. 18 от НК считам за неправилно. Освен това неправилно Старозагорският окръжен съд интерпретира обстоятелството, че прокуратурата, която безспорно е господар на досъдебното производство, има правно да повдига каквото обвинение сметне за адекватно и съдът, като арбитър в това мини производство, не можел да бъде коректив на повдигнато обвинение. Не съм съгласен с една такава теза, тъй като по тази логика прокуратурата може да поддържа това обвинение до внасяне на делото в съда и така клиентът ми да стои година и половина в ареста, доколкото ще бъдат налице предпоставките на чл. 63 ал. 2 НПК. Това е една оборима предпоставка и в настоящия случай моите претенции са не толкова към първата квалификация, която прокуратурата е счела за адекватна, а към това, че деянието, за което подзащитният ми е привлечен към наказателна отговорност по чл. 116 НК, е несъставомерно, тъй като дори на прима виста е видно, че се касае за класически случай на неизбежна отбрана. И макар в това производство доказателствата да се разглеждат на пръв поглед, и този пръв поглед би убедил всеки един непредубеден наблюдател касае ли се за престъпно деяние и налице ли е обосновано подозрение!Ще помоля да разгледате по-детайлно доказателствата, съдържащи се в кориците на делото, тъй като от тях е видно, че на 19 септември около 21.30 часа подзащитният ми, докато е извършвал трудовата си дейност в стопанисваната от него бара в гр. С.З., в кв. Т.ч., е получил позвъняване от съпругата си Д. и в резултат на това позвъняване той е напуснал пералното помещение, където е било шумно, за да проведе разговор отвън в двора. Тогава е забелязал приближаващи към него две маскирани лица с черни дрехи и черни маски на лицата, с процепи на очите, държащи дълги продълговати предмети, наподобяващи тръби или палки.
Причината да се обади съпругата на С. е била, че на камерите е забелязала тези две лица. А че той е очаквал такова посещение, говорят всички доказателства по делото - разпитани свидетели, както и обясненията на моя клиент, тъй като влошените му отношения с адв. И.И. са ноторно известни не само на територията на гр. С.З.. На мен са ми известни още като бивш служител на БОП-а в гр. С.З.. Той е бил предупреждаван, че е поръчван, очаквал е, че ще му случи някога нещо лошо и в тази вечер действително лошото е започнало да се случва. Затова не съм съгласен с тезата на прокуратурата, че деянието не е осъществено при неизбежна отбрана, тъй като е нямало нападение. Напротив, нападение има. Нападението е още с проникване в имота на моя позащитен. Още повече че съгласно Постановление № 12 от 1973 г. не е необходимо нападението да е започнало, достатъчно е то да е предстоящо и неизбежно. Настоящият казусът е именно такъв. Непосредствена близост с тях, вървейки с предмети в ръцете, тези двама млади тренирани мъже, бивши охранители, както се изяснява от 3 показанията на свид. Д.Д., се насочват към моя клиент, който не е във физическа форма, която да противостои. Какво е направил той? – Направил е най-разумното. Той имал е оръжие в себе си, предупредил е, че е въоръжен, не е произвел изстрел веднага по отношение на тях, а произвел само предупредителен такъв. Тези му обяснения се подкрепят от видеоклипове, които са налични по досъдебното производство. Вижда се, че уцелва лампа в близост, която угасва – но нападателите са продължили да се приближават към него и това е бил единственият начин да ги възпре, произвеждайки изстрели по тяхна посока, като все пак е пощадил техния живот - произвел ги е към места от тялото, които не би могъл да ги умъртви. Така е уцелил единия от нападателите - П. в хълбока, а К.И. - в лакътя. Какво са направили след това нападателите? - при условие че прострелването се случва в 21.30, търсят първо добър адвокат в С.З. и предположете при кого отиват първо - при адв.
И.И.. Като посредник на срещата е Д.Д., известен като „Б.“. Последният казва, че са го потърсили около 21.40 и са се срещнали в квартал А.** в С.З., по инициатива на К.И., който искал да се консултира с добър адвокат. Срещата, според Д.Д., е продължила около 10-15 минути, но от доказателствата по делото се установява, че е продължила най-малко час и половина, тъй като в Центъра за спешна медицинска помощ двамата, така наречени пострадали се озовават в 23.55, а самият Д.Д. казва, че е закарал адвокат И. до дома му около 23 часа.
И до ден днешен двамата простреляни не казват, че са простреляни от моя доверител, а от неизвестни лица в квартал Л., в местността Ч.п., известен като циганския квартал в С.З. и са намира на километри от мястото, където моят клиент е бил нападнат и където стопанисва бара. Двете местоположения са разделени на километри. Ч.п. е в Балкана, отдалечен на километри от мястото, където държи бара си. На 3-4 км е. Барът е в квартал „Т.ч.“, а Ч.п. е най-високата точка на този квартал и се намира в северна посока, многомного далече от мястото на нападението.
Т.е. те не само не оказват никакво съдействие на разследващите, а затаяват истината каква е причината за тяхното прострелване, заблуждавайки разследващите, че са били в тази местност Ч.п., да търсят циганката Господинка, която била длъжник на колекторската фирма, към която те извършват инкасаторски услуги. Самото поведение на двамата пострадали ясно сочи за това какво те са били намислили да сторят на моя клиент.
Показателно е за намеренията им да извършат покушение срещу него: дали са щели да го убият или пребият, няма как да знаем, но е очевидно, че тези лице са влезли в неговия имот, за да му причинят нещо лошо и са започнали това нападение. Считам, че поведението на моя клиент е било адекватно и това е бил единственият начин и механизъм той да ги възпре и да спаси живота си от това непосредствено противоправно посегателство. Ако С. Ж. не беше съдействал на разследването, този казус сега нямаше да стои пред вас, защото пострадалите не се оплакват. Той е лицето, което е казало как са се развили събитията на 19.09.2023 г.
4
Ето защо считам, че обвинението по чл. 116 вр. чл. 18 НК, към което е привлечен, не е престъпно, тъй като деянието, което е извършил моят подзащитен, очевидно е осъществено при условията на неизбежна отбрана.
Що се касае до останалите две обвинения: по чл. 339 НК моят клиент ще си понесе наказателната отговорност за това деяние. Не оспорваме по никакъв начин, че е държал незаконно оръжие, но това незаконно оръжие в случая е по-малкото зло, тъй като то му е спасило живота. Разбира се, по никакъв начин това обстоятелство не го оправдава за държането му.
Що се касае до третото обвинение – по чл. 270 НК, което е леко, считам, че в процеса по разследване ще се изясни това недоразумение, тъй като по никакъв начин не е осуетил действията на органите на МВР, а е искал да разговаря с определен полицейски началник, тъй като е бил все още стресиран за своя живот и този на семейството си. Затова какво е било психоемоционалното състояние на моя подзащитен е показателна назначената СППЕ, в която на стр. 10 вещите лица - специалисти в дадените области, сочат, втори абзац: „Внезапната поява на непознати за него лица, тяхното поведение и външен вид са предизвикали у освидетелствания Ж. усещане за предстоящо физическо нападение, което е довело до внезапна проява на силен страх за живота му и отключване на светкавична стресова реакция“.
Уважаеми апелативни съдии, считам, че този казус е учебникарски пример за неизбежна отбрана и ви моля, тъй като вашият акт излъчва и послание - както към обвиняемия, така и към прокуратурата и разследващите, да направите детайлен разбор на доказателствата и да постановите акт, с който да измените мярката за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в каквато и да било по-лека.
Обвиняемият С. Р. Ж. за лична защита: Поддържам казаното от адвоката ми. Моля за Домашен арест, който да се осъществява на адрес: гр.
С.З., ул. С.**, местността Д.. Там е В. Районно управление. А ако е Гаранция, моля да е в размер, какъвто съдът ми определи.
Адв. Д.: Не пледирахме за неопределяне на мярка, защото, все пак има друго обвинение – това по чл. 339 НК, което не оспорваме.
Обвиняемият Ж.: Искам да поясня, че на следващия ден, към 10 часа някъде, дойдоха от Сектор БОП. Аз ги видях, считах, че са Бопаджии.
Разпечатката съдържа 52 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0a3a8dd-5847-4f31-89a5-0e5a373654a4