Определение № 573 от 29.10.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 573 гр. София, 29.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20241800900122 по описа за 2024 година

С молба вх. № 9938/15.10.2024 год. по описа на СОС, подадена по т.д. № 122/2024 год. на СОС от ответника „З.” АД, ЕИК . чрез пълномощник адв. Ал. И. от САК, е искано допълване по реда на чл.248, ал.1 от ГПК на определение № 459/09.09.2024 год. на СОС по горното дело в частта му за разноските – чрез присъждане на ответника на разноски по реда на чл.78, ал.4 от ГПК.

В молбата се сочи, че с горното определение съдът е прекратил производството по делото, но не е присъдил на осн. чл.78, ал.4 от ГПК направените от ответника разноски в размер на 17 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство – въпреки че искането за присъждането им е било направено преди постановяване на горното определение.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ищцата И. Н. Д. чрез пълномощника си адв. Я. Д. от САК е изразила становище за неоснователност на молбата за допълване. Сочи се, че в конкретния случай действията на адвоката, представител на ответното застрахователно дружество, се свеждат единствено до подаване на отговор на искова молба, в който погрешно е посочен номер на предходно дело, водено между същите две страни, със същия предмет, като в останалата си част отговора на исковата молба повтаря възраженията на застрахователя, наведени от него по предходното дело. Сочи се, че други процесуални действия не са извършвани от адвоката, представляващ ответника по делото, а тъй като делото е прекратено от съда преди започване на съдебното дирене, по делото не са събирани и обсъждани доказателства, не са излагани становища по съществото на спора и процесуалните представители на страните не са извършвали процесуално представителство в тесния смисъл, свързано с явяване пред съда в о.с.з.

Сочи се, че искането на ответника за присъждане на разноски не е било направено с отговора на исковата молба, връчен на ищцата, а с отделна молба, с която същата не е била запозната до момента, поради което се прави възражение за прекомерност на исканото от насрещната страна адвокатско възнаграждение, което искане поради тази причина не е 1 преклудирано. Сочи се, ако съдът намери, че са налице всички предпоставки за присъждане на съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение, то в настоящия случай на ответника не следва да се присъжда такова, надхвърлящо сумата от 200 лева.

Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с разпоредбата на чл.248 от ГПК, намери следното.

Молбата е допустима – същата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

С определение № 459/09.09.2024 год. на СОС, постановено по т.д. № 122/2024 год., съдът е прекратил на осн. чл.126, ал.1 от ГПК производството по делото, като горният акт е постановен след приключване на размяната на книжа между страните по реда на чл.367 – чл.373 от ГПК. С горното определение обаче не са присъдени разноски на ответника на осн. чл.78, ал.4 от ГПК, въпреки че искането за присъждането им е било направено своевременно – с молба от 21.06.2024 год., подадена след депозирания на 04.06.2024 год. отговор на и.м., с която е бил представен договор за правна помощ /л.81 от делото/, удостоверяващ заплатено на 07.06.2024 год. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер на 17 500 лева. Препис от горната молба не е бил връчван на ищцата, тъй като такъв не е бил представен от ответника.

От изложеното е видно, че са налице основанията по чл.78, ал.4 от ГПК за присъждане на разноски на ответника с оглед прекратяване на производството по делото, но не и в сочения от него размер.

На първо място, съдът намира, че направеното с отговора по чл.248, ал.2 от ГПК от ищцата искане по чл.78, ал.5 от ГПК не е преклудирано, доколкото същата до момента не е била запозната с искането за присъждане на разноски от ответника и с представения от него договор за правна помощ, доколкото до момента молбата на „З.” АД чрез адв. И. от 21.06.2024 год. не й е била връчвана.

Разгледано по същество, искането за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение, е основателно.

След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери на адвокатските възнаграждения. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год. на ВКС, II т.о./.

Съпоставяйки горните критерии, съдът намира, че съответно на горната сложност на делото и спецификата на конкретния случай е размер на възнаграждението от 1 500 лева с ДДС, което ищцата следва да се осъди да заплати на ответника на осн. чл.78, ал.4 от ГПК. По 2 делото не са били провеждани открити съдебни заседания, а единствените процесуални действия, извършени от пълномощника на ответника, са се изразили в подаване на отговор на и.м. /от пет страници/ и допълнителен отговор /от страница и половина/, което изключва каквато и да било фактическа или правна сложност на делото, прекратено на осн. чл.126, ал.1 от ГПК като повторно заведено.

С оглед на горното съдът на осн. чл.248, ал.1 от ГПК следва да допълни определение № 459/09.09.2024 год., като на осн. чл.78, ал.4 от ГПК осъди ищцата да заплати на ответника сумата от 1 500 лева с ДДС, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по договор за правна помощ от 07.06.2024 год., намалено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

Молбата по чл.248, ал.1 от ГПК следва да бъде оставена без уважение в частта й за присъждане на разноски над сумата от 1 500 лева до пълния размер на удостоверените разноски от 17 500 лева.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на осн. чл.248, ал.1 от ГПК определение № 459/09.09.2024 год. на СОС по т.д. № 122/2024 год. в частта му за разноските, като ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.4 от ГПК И. Н. Д. от с. Д., ул. „1“ № 49, с ЕГН **********, малолетна, представляван от баща си и нейн законен представител Н. А. Д. с ЕГН **********, да заплати на „З.” АД, ЕИК . сумата от 1 500 лева /хиляда и петстотин лв./ с ДДС, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по договор за правна помощ от 07.06.2024 год., намалено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.248, ал.1 от ГПК с молбата вх. № 9938/15.10.2024 год. по описа на СОС, подадена по т.д. № 122/2024 год. на СОС от ответника „З.” АД, ЕИК ., В ЧАСТТА й за присъждане на разноски над сумата от 1 500 лева до пълния размер на удостоверените разноски от 17 500 лева.

Определението съгл. чл.248, ал.3 от ГПК подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

3