Решение № 305 от 26.06.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Русе, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20254500500418 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. Г. Т. от гр.Елена, обл. Велико Търново против решение №606/23.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 6493/2024 г. по описа на РС-Русе, с което е отхвърлен предявеният против Окръжен съдВелико Търново иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 6000 лв. Твърди се, че решението е недопустимо, нищожно и неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по съображенията, изложени в жалбата. Претендира се обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд , евентуално да се отмени и вместо него да се постанови ново решение, с което искът се уважи изцяло.

Ответникът по жалбата Окръжен съд- Велико Търново е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за производството.

1

Окръжна прокуратура- Русе изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството е образувано по предявения от жалбоподателя против Окръжен съд- Велико Търново иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ- за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв. за нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

От фактическа страна е установено, че производството по гр.д.№ 887/2023 г. по описа на ОС-Велико Търново е било образувано на 13.11.2023 г. по предявения от жалбоподателя против РС-Велико Търново иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ- за заплащане на сумата в размер на 33 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на забавено разглеждане на АНД № 865/2022 г. по описа на Районен съд- Велико Търново.

С разпореждане №938/20.11.2023 г. производството по делото е оставено без движение с дадени указания до жалбоподателя, които същият е отстранил същият ден. На 21.11.2023 г. е постановено разпореждане по чл.131 от ГПК, а след постъпване на отговор на исковата молба с определение №106/22.01.2024 г. делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 27.02.2024 г.

Това заседание не е проведено поради неявяване на жалбоподателя, който е подал молба по чл.142, ал.2 от ГПК с искане за отлагане поради заболяване и желание за лично явяване. Молбата е уважена и делото е отложено за 13.03.2024 г.

Срещу определение №106/22.01.2024 г. в частта, с която е било отказано искането за конституиране на подпомагаща страна жалбоподателят е подал частна жалба- предмет на в.ч.гр.д.№98/2024 г. по описа на АС-Велико 2

Търново. В периода от 21.02.2024 г. до 11.03.2024 г. делото е било изпратено на Апелативен съд - Велико Търново за разглеждане на частната жалба на жалбоподателя.

След връщане на делото в ОС-Велико Търново е било проведено съдебно заседание на 13.03.2024 г., в което е даден ход на делото, изготвен е доклад по чл.146 от ГПК , съдът се е произнесъл по доказателствени искания като е приел писмени доказателства и е отказал допускането на поискани от ищеца свидетели, бил е даден ход по същество и съдът е обявил, че ще се произнесе с решението си. Решението е било постановено на 26.07.2024 г.

Общата продължителност на делото пред ответника е седем месеца и тринадесет дни.

При така установените факти първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск по съображения, че не е налице нарушаване на правото на жалбоподателя делото да бъде разгледано в разумен срок.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в правната теория и съдебната практика се приема, че такава е налице при липса на надлежно волеизявление на съдебния състав когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неподписване на решението от мнозинството от съдийския състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването;

Нищожност на решението се приема да е налице и когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато съдебното решение постановява нещо, което противоречи на морала и добрите нрави.

Обжалваният съдебен акт е постановен от надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в изискуемата от закона форма като е ясно изразена формираната воля на съда. В мотивите съдът е обсъдил твърденията, доводите и възраженията на страните, като същите са ясни и непротиворечиви.

Първоинстанционният съд се е произнесъл съобразно въведения от 3 страните предмет на спора като е санирал процесуалният пропуск на ищеца и служебно е конституирал контролиращата страна. Производството се е развило при надлежно конституиране на страните, с участието на прокурор от РП-Русе, поради което не е налице сочения в жалбата порок. Правилно първоинстанционият съд е приел, че макар производството да не е приключило, искът е допустим по арг. на чл.2б, ал.3 от ЗОДОВ.

Обжалваното решение е и правилно.

При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно са установени релеватните за спора факти и правилно е приложен материалния закон.

ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите причинени на нейните граждани от правозащитните органи. Законът определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица като предпоставките за ангажиране на отговорността на правозащитните органи са изчерпателно посочени в закона.

Предвид наведените в исковата молба фактически твърдения и заявеният петитум, правилно първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.

Съгласно цитираната правна норма държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

ЕКПЧОС е международен договор, който урежда защитата на правата на човека и основните свободи и който след ратификацията му по надлежния конституционен ред и обнародването му е влязъл в сила за Република България като е част от вътрешното право на страната. Съгласно чл.5, ал.4 от Коституцията на Р България съдържащите се в него правни норми имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Принципно положение в международното частно право е, че при прилагането на международен договор или на друг международен акт се съобразяват международният характер на неговите разпоредби, установената в тях квалификация и необходимостта да се постигне еднообразие в тяхното 4 тълкуване и прилагане – т. нар. автономно тълкуване. Това поставя в особено положение актовете ЕСПЧ, чиято юрисдикция съгласно чл.32, ал.1 от ЕКПЧОС се разпростира върху всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията и на протоколите към нея, които са отнесени до него. Разпоредбите на Конвенцията подлежат на автономно тълкуване, което се основава на практиката на ЕСПЧ.

За вредите от забавяне на разглеждането и решаването на гражданско дело над разумния срок отговаря държавата. Отговорността се реализира чрез съответен процесуален субституент. Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на делото от предявяването на иска до влизането в сила на решението, като правно ирелеватно е спазването или неспазването на инструктивните срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия. В тази хипотеза е релевантна общата продължителност на делото с оглед неговата фактическа и правна сложност.

В производството по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ съдът следва да установи налице ли са забавяния при разглеждане на делото и причината, която ги е предизвикала, доколкото държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение страна.

Отговорността на държавата е обективна- същата не е обусловена от това дали лицата от състава на съдебните органи са виновни и дали те са нарушили съществуващите правила, или са ги спазили стриктно, но въпреки това е налице забавяне над разумния срок.

За извършване на преценка дали е налице нарушаване на установеното в ч л . 6 , § 1 от Конвенцията право съдът следва да съобрази общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

В настоящият случай тази преценка правилно е извършено и обосновано е изведен извод, че не е налице нарушаване на правото на жалбоподателя.

Общата продължителност на разглеждане на делото пред ОС-Велико Търново е седем месеца и тринадесет дни. С оглед предмета на спора, неговата 5 фактическа и правна сложност, този срок не в разрез с правото, регламентирано в чл.6, § 1 от Конвенцията .

Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице нарушаване на правото на жалбоподателя за разглеждане и решаване на спора в разумен срок.

Не е налице основание за ангажиране отговорността на държавата чрез ОС-Велико Търново на заявеното от жалбоподателя основание и правилно предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен.

Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци. Същото е правилно и следва да бъде потвърдено.

Разноските за производството са в тежест на жалбоподателя. В полза на насрещната страна не следва да се присъждат разноски, тъй като няма доказателства, такива да са направени. Не е налице основание за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.8 от ГПК, тъй като в производството ответникът не е представляван от юрисконсулт.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №606/23.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 6493/2024 г. по описа на РС-Русе

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6