Решение № 110 от 01.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Пловдив, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Евстатиева

Членове:

Петко Минев

Веселина Семкова при участието на секретаря Даниела Дойчева в присъствието на прокурора Димитър Ж. Пехливанов като разгледа докладваното от Петко Минев Въззивно административно наказателно дело № 20265300600015 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Решение № 1297 от 05.11.2025 г., постановено по АНД № 4146/2025 г., РС – Пловдив, VI н.с., обвиняемият К. Х. К. e признат за ВИНОВEН в извършване на престъпление по чл. чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева. На основание чл.189, ал.3 от НПК, обв. К. Х. К. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР Пловдив направените на досъдебното производство разноски в размер на 226,24 /двеста двадесет и шест лева и 24 ст./

Решението е обжалвано от обв. К., чрез защитника му – адв. Р. П. с оплакване, че същото е необосновано и незаконосъобразно, както и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, обв. К. не се явява.

За него се явява адв. Р. П., която поддържа жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив намира жалбата за неоснователна и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение.

Прокурорът изразява становище, че решението на районния съд е правилно, 1 обосновано и законосъобразно. Той акцентира на обясненията на обвиняемия и противоречието в дадените от неговия *** показания в досъдебното и съдебното производство.

Адв. П. се фокусира върху обстоятелството, че повечето свидетели са в роднински отношения с обвиняемия и пострадалата, но първоинстанционният съд е дал вяра само на показанията на свидетелите, подкрепящи обвинителната теза, като е пренебрегнал тези, дадени от св. Т. К. – *** на обвиняемия, както и обясненията на самия обвиняем. Сочи, че от извършената на лявата ръка на пострадалата рентгенография не се установяват травматични увреждания и липсват данни за счупване или изкълчване на пръсти. Пледира за отмяна на решението на районния съд и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде признат за невинен. Алтернативни се иска, ако въззивният съд намери обвиняемия за виновен, да намали размера на наложеното му административно наказание до минималния предвиден в закона размер.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното решение, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 15-дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият К. К. живеел през периода от 1997г. до януари 2025г. в къща в с.Ч., обл. Пловдив, ул.“***, собственост на родителите му. Там обв. К. живеел заедно със съпругата си - св. Я К.а и двете им деца – св. Х К. и св. М.

К.а. През месец януари 2025г. св. Я К.а напуснала съпруга си и дома им, тъй като обвиняемият имал връзка с друга жена.

През месец април 2025 г. обв. К. заживял с тази жена в друга къща, а в тази на ул.“*** останали да живеят двете му деца, които били пълнолетни.

Св.М. Х е майка на обв. К. К. и живеела от много години в Гърция, но при честите й прибирания в България живеела в къщата на ул.“*** в с.Ч.. В началото на месец юли 2025 г. св. Х К. и св. М. К.а отишли на гости на баба си - св. М. Х в Гърция. След като постояли там, на 12.07.2025 г. тримата заедно се прибрали в България, в с. Ч., в къщата на ул.“***. Около 21:30 ч. на същата дата в къщата отишла св. Я К.а за да се види с децата си.

Около 23:30 ч. на 12.07.2025 г., докато св. Я К.а разговаряла в хола с дъщеря си М. К.а, в къщата влязъл обв. К. К., придружен от *** си св. Т. К..

Като видял там св. Я К.а, обвиняемият й казал: “Ти нямаш работа в тази къща, ти си официално разведена, колко пъти съм ти казвал да не идваш.“. След тези 2 негови думи, Я К.а напуснала къщата и била откарана от дъщеря си в дома на *** й, където живеела след раздялата с обв. К.. Св. М. Х направила забележка на сина си – обв. К. К., да остави Я К.а да види децата си. Това ядосало обвиняемия, който започнал да обижда майка си, обръщайки се с думите: “Ти ли, ***** ти ***, боклук долен, ***!“, след което се пресегнал с лявата ръка и я хванал за косата, като започнал да я скубе, а с дясната си ръка обв. К. я ударил по главата отгоре с юмрук. Тогава се намесил св. Х К., който се опитал да защити баба си св. М. Х. Тъй като последната много се обидила на отправените към нея от обв. К. думи, му отвърнала: “Ти си боклук, ти остави децата сами и отиде при ***, разтури си семейството!“. Обв. К. К. посегнал отново да удари майка си с лявата си ръка. Ударът на обв. К. К. попаднал върху пръстите на на лявата ръка на св.М. Х като ги засрещнал, от което последната изпитала силна болка в лявата си ръка. Св. Х К. изкарал обв. К. К. навън, след което се обадил на тел.112. На място пристигнал полицейски екип и екип на ЦСМП. Св. М. Х била откарана в УМБАЛ „Св.Г.“ гр. Пловдив за преглед.

Така описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е намерил за установена от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства – частично от обясненията на обв. К. Х. К., частично от показанията на св.Т. Х. К., дадени в хода на съдебното следствие и прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.1 от НПК, както и изцяло от показанията на свидетелите М. Й Х, Х К. К., М. К.а К.а, Я С К.а, А. Я. Г.ев, дадени в хода на досъдебното производство. Районният съд е кредитирал изброените гласни доказателства като обективни и кореспондиращи помежду си, както и с останалите писмени доказателства. Кредитирана е и изготвената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, от чието заключение се установява, че на пострадалата М. Й Х е било причинено: повърхностна травма на окосмената част на главата, контузия на други части на дланта и китката, контузия на 2-ри пръст на лявата ръка, довели до страдание без разстройство на здравето.

При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, първостепенният съд е направил извода, че обв. К. Х.

К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК за това, че на 12.07.2025 г. в с. Ч., обл.

Пловдив, е причинил на М. Й Х лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностна травма на окосмената част на главата, контузия на други части на дланта и китката, контузия на 2-ри пръст на лявата ръка, довели до страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено в условията на домашно насилие.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя констатациите по фактите и правните изводи на ПРС и намира за ненужно да ги преповтаря.

В показанията на разпитаните по делото свидетели няма разминавания 3 или противоречия относно значимите за установяване на обективната истина факти и обстоятелства. Свидетелят Х К. – очевидец на случилото се, описва причините за възникване на скандала и поведението на участниците в него, което съвпада със заявеното от пострадалата М. Х. Останалите свидетели – М.

К.а и Я К.а не са присъствали на нанасянето на ударите на пострадалата, но са били на място при пристигането на обвиняемия и са възприели първоначалната причина за конфликта между него и майка му. В последствие свидетелите са получили информация за развитието на събитията от св. Х К..

От показанията на св. А Г.ев – полицейският служител, посетил дома на пострадалата след подадения от внучката й сигнал на тел.112, се установява състоянието на пострадалата М. Х и потвърждава, че се е наложило пристигналият на място екип на ЦСМП да откара пострадалата до УМБАЛ „Св.Г.“ в гр. Пловдив. Свидетелят не е бил очевидец на деянието, но информацията, която е получил на място от пострадалата и свидетелите М. К.а и Х К. съвпада със заявеното от последните в разпитите им като свидетели.

Изключение правят единствено показанията на св. Т. К. в съдебното производство. Пред ПРС свидетелят твърди, че майка му – пострадалата М. Х, ритнала обв. К. по крака и той се бил подпрял на рамото й, но не я бил ударил.

Тези му показания обаче, се опровергават не само от показанията на останалите свидетели, а и от заключението на СМЕ, което потвърждава заявените от пострадалата телесни увреждания и механизма на причиняването им. Твърденията на св. Т. К. пред районния съд са в противоречие и собствените му показания в разпита му на досъдебното производство. В тази връзка правилно ПРС, със съгласието на страните, е прочел по реда на чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 от НПК показания на св.Т. К. от досъдебното производство в частта им, в която същият сочи как се е развил инцидентът, а именно, че обв.

К. се приближил до майка си и замахнал да я удари, като я ударил по рамото.

Правилно първостепенният съд е дал вяра на показанията на този свидетел от досъдебното производство. Свидетелят е разпитан в деня след инцидента, преди на обвиняемия да е било повдигнато обвинение и на свидетеля да са станали известни евентуалните неблагоприятни последици за *** му, а и също така изложеното в този разпит се потвърждава от останалите доказателства по делото.

И не на последно място, заключението на изготвената в досъдебното производство СМЕ потвърждава наличието на травматични увреждания по пострадалата М. Х – повърхностна травма на окосмената част на главата, контузия на други части на дланта и китката, контузия на 2-ри пръст на лявата ръка, довели до страдание без разстройство на здравето, което отговаря да са получени по време и по начин, както е заявено от пострадалата.

Възражението на защитата, че първостепенният съд не е извършил задълбочен анализ на показанията на свидетелите и не е отчел обстоятелството, че почти всички са в роднински връзки с обвиняемия и пострадалата е неоснователно. В случая свидетелите Х К. и М. Х са по-близки роднини на обвиняемия, който им е баща, отколкото на пострадалата М. Х – тяхна баба. Ако се приеме, че роднинските връзки обуславят априори заинтересованост и пристрастност на показанията на свидетелите, то би следвало, ако тези свидетели решат да представят невярна информация, тя да 4 е в полза на позицията на обвиняемия. Наред с това, както вече бе казано, показанията на тези свидетели се потвърждават по категоричен начин и от останалите събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите А Г.ев и Я К.а, както и от заключението на СМЕ.

Относно възражението на защитата за липса на травматични увреждания и счупвания или изкълчвания, в СМЕ е посочено, че при рентгенографията няма данни за травматични изменения на костите – т.е. няма нарушаване целостта на костната тъкан, което не изключва да е налице установената контузия на 2-ри пръст на лявата ръка, която не се вижда на рентгенова снимка.

При така установеното от фактическа страна, правилно и законосъобразно е заключението на ПРС, че с деянието си обвиняемият К. Х.

К. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК за това, че на 12.07.2025,г. в с.Ч., обл. Пловдив, е причинил на М. Й Х лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностна травма на окосмената част на главата, контузия на други части на дланта и китката, контузия на 2-ри пръст на лявата ръка, довели до страдание без разстройство на здравето. Правилно е прието, че деянието е извършено в условията на домашно насилие, съобразно чл.93, т.31 НК, тъй като пострадалата е майка на обвиняемия.

Районният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките на чл.78а, ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба“. За престъплението по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Към момента на извършване на деянието обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.