Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1757 от 08.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 752/2026
Вид
Определение № 1757
Подписан
08.04.2026
В сила
08.04.2026
Състав
Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Весела Гълъбова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1757 гр. Варна, 08.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20263100500752 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се развива по въззивна жалба с вх. № 11637/08.04.2026г. от Д. Д. Д. ЕГН действаща като майка и законен представител на детето В. С. С. ЕГН **********, двете с постоянен адрес в град Варна, улица, „***“ № 6, ап. 1, чрез адв. Р.Д., против решение № 164/14.01.2026г. по гр.д. № 10253110107308 по описа за 2025г. на ВРС, с което молба й за защита по реда на ЗЗДН, насочена срещу бащата С. С. Й. ЕГН-**********, от гр. Дупница, ул. „***“, бл. 2, ет. 2, ап. 6 по твърдения за осъществени от него актове на домашно насилие на 26.06.2025 г. и на 11.11.2025 г. спрямо детето е отхвърлена.

Считат решението на ВРС за неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на целите на ЗЗДН.

Първоинстанционният съд не е направил правилна преценка на установените по делото факти относно двата инцидента. При първия от тях-на 26.06.2025г. съдът е направил извод, че не е налице осъществено от бащата психическо насилие по отношение на детето, а при втория на 11.11.2026г. и въпреки, че е приел, че е налице осъществено емоционално и психическо насилие, е отказал да бъде предоставена защита на детето. Неправилно е приложен материалния закон, понеже, като е установено, че детето В. изпитва стрес, страх, психически страдания и емоционални притеснения, обусловили чувство на напрежение, тревожност и страх от агресивното поведение на бащата, който като е нарушил и задължението си да зачита личната психическа, емоционална и физическа неприкосновеност на детето си, е създал заплаха за физическото и психическо здраве на детето. Издаването на заповед за защита е важно с оглед интереса на детето, за което е нужна намесата на съда.

Освен, че е наложително да му бъде забранено да доближава детето, местоживеенето му, детското заведение, което посещава, нужни са и превъзпитателни мерки по чл. 5, т. 6 от 1

ЗЗДН, Заповедта за защита ще въздейства възпиращо и превантивно последващи действия на бащата предизвикващи страх у детето, провокиран от двата инцидента-на 26.06.2025г. и 11.11.2025г., но и постоянните и повтарящи се в миналото ситуации. Бащата е успял пак да разплаче детето на рождения му ден-30.12.2025г., когато не е положил усилия да го успокои по време на проведения видеоразговор и повторно позвъняване. Явно бащата няма намерение да коригира поведението си.

Моли се да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено дрего, с което да бъде уважена молбата за защита и издадена заповед, като бъдат наложени мерките по чл.

5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, като бъде забранено на извършителя да приближава детето, жилището, което обитава, и детската градина, която посещава, така и всички останали места за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца, както и мярката по чл. 5, т. 6 от ЗЗДН, като бащата бъде задължен да посещава специализирана програма.

В писмени възражения С. С. Й. ЕГН-**********, от гр. Дупница, ул. „***“, бл. 2, ет. 2, ап. 6, чрез адв. М.П., оспорва въззивната жалба, като неоснователна.

По делото не са събрани никакви доказателства за извършено домашно насилие на 26.06.2025г. , както и по отношение на твърдения инцидент на 11.11.2025г. Поддържа становището си от писмената защита пред ВРС. Обръща внимание и на представения пред ВРС запис.

Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на сторените разноски.

Подадена е и частна жалба вх. № 13919/19.02.2026г. от В. С. С. ЕГН **********, представлявана от майка си и законен представител Д. Д. Д., чрез адв. Р.Д. против определение № 2072/05.02.2026г. по гр.д. № 10253110107308 по описа за 2025г. на ВРС, с което е изменено решение № 164/14.01.2026г. по гр.д. № 10253110107308 по описа за 2025г. на ВРС в частта за разноските, като детето е осъдено да заплати на адв. М. П. адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 306.78 евро, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

Обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, като мотивите са копирани от молбата на ответника. , без съобразяване специалния характер на производството по ЗЗДН и това ,че е образувано в защита на малолетно дете. Липсва и основание за приложението на чл. 78 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗА. Позовава се на противоречие между мотивите в решението и тези в обжалваното определение. Неправилно е приложена разпоредбата на чл.

38, ал. 2 от ЗА. Смята, че ответникът проявява противоречиво и недобросъвестно процесуално поведение.

Моли се да бъде отменено обжалваното определение и да бъде оставена молбата на процесуалния представител на ответника за изменение на решението в частта за разноските без уважение.

В писмен отговор от адв. М. И. П., като процесуален представител на С. С. Й. ЕГН**********, оспорва частната жалба. Същата е неоснователна. Първо се сочи неотносима по 2 казуса съдебна практика. Неотносимо се коментират доходите на ответника. Присъждането на разноски не е „наказание“. Освен това и молителката е заплатила 750.00лв. адвокатско възнаграждение. , с които детето е ощетено.

Обжалваното решение е съобразено със закона, а съдът се е водил от практиката на ВКС.

Няма направени от страните доказателствени искания .

Съдът, като се запозна с делото, намира, че следва повторно да изслуша аудиозаписите, съдържащи се в приложения на л. 219 от първоинстанционното дело CD с обозначения върху него, както следва: 105820-949/2025г. и 105820-958/14.11.2025г., представени с отговор № 95776/17.11.2025г. от „НС-112-МВР“ РЦ-Варна, както и да прегледа съдържанието на представения с молба № 98107/24.11.2025г.

CD, приложен на л. 225 от първоинстанционното дело, съдържащ ,както е посочено файл с една снимка, два файла с видеозаписи и един файл с един аудиозапис, тъй като съдебният протокол от проведеното на 28.11.2025г. о.с.з. по първоинстанционното дело, в което информацията по двата електронни носителя е възприета от ВРС, не отговаря изискванията на чл. 204, ал. 3 ГПК – в протокола не са отразени констатациите от огледа на вещите, съответно съдържанието на изслушаните аудиозаписи, прегледаните видеозаписи и снимка не са възпроизведено в съдебния протокол, като първоинстанционният съд само е посочил, че пристъпва към възпроизвеждане на съдържанието им в присъствието на страните, а след това само е приел и приложил по делото 2бр. CD.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 11637/08.04.2026г. от Д. Д. Д.

ЕГН действаща като майка и законен представител на детето В. С. С. ЕГН **********, двете с постоянен адрес в град Варна, улица, „***“ № 6, ап. 1, чрез адв. Р.Д., против решение № 164/14.01.2026г. по гр.д. № 10253110107308 по описа за 2025г. на ВРС, с което молба й за защита по реда на ЗЗДН, насочена срещу бащата С. С. Й. ЕГН-**********, от гр. Дупница, ул. „***“, бл. 2, ет. 2, ап. 6 по твърдения за осъществени от него актове на домашно насилие на 26.06.2025 г. и на 11.11.2025 г. спрямо детето е отхвърлена и частна жалба вх. № 13919/19.02.2026г. от В. С. С. ЕГН **********, представлявана от майка си и законен представител Д. Д. Д., чрез адв. Р.Д. против определение № 2072/05.02.2026г. по гр.д. № 10253110107308 по описа за 2025г. на ВРС, с което е изменено решение № 164/14.01.2026г. по гр.д. № 10253110107308 по описа за 2025г. на ВРС в частта за разноските, като детето е осъдено да заплати на адв. М. П. адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 306.78 евро, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА..

ПОСТАНОВЯВА повторно изслушване на аудиозаписите, съдържащи се в приложения на л. 219 от първоинстанционното дело CD с обозначения върху него, както следва: 105820949/2025г. и 105820-958/14.11.2025г., представени с отговор № 95776/17.11.2025г. от „НС3 112-МВР“ РЦ-Варна, както и да прегледа съдържанието на представения с молба № 98107/24.11.2025г. CD, приложен на л. 225 от първоинстанционното дело, съдържащ ,както е посочено файл с една снимка, два файла с видеозаписи и един файл с един аудиозапис, на осн. чл. 204 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане на 20.04.2026г. от 14.30ч. Да се призоват страните и ДСП-Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4