Решение № 473 от 24.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20251100602674 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК .

С протоколно определение от 28.01.2025г., по НЧХД 7081/2024г на CPC, 102 с-в. на осн. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК съдът е прекратил наказателното производство поради изтекла абсолютна давност. На основание чл.190, ал.1 от НПК СРС е осъдил частната тъжителка И. К. К. да заплати в полза и по сметка на П. С. Н. сумата от 3 300 (три хиляди и триста) лева, представляваща разноски на подсъдимата за адвокатска защита по наказателно производство във всичките му инстанции (НЧХД № 463/2020г. на Самоковски РС, ВНЧХД № 502/2022г. на СОС, НЧХД № 275/2023г. на Самоковски РС и НЧХД № 7081/2024г. на СРС).

Срещу определението е постъпила жалба от адв. Е. А.- САК- повереник на частната тъжителка И. К. К., с доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Прави се искане за отмяна на определението в частта, с която И. К. е осъдена да заплати разноски по делото за адвокатско възнаграждение на ответника / подсъдимата – П. Н. /в общ размер на 3300лв , като въззивният съд намали адвокатското възнаграждение до предвидения в Наредба №1 от 2004г на ВАдвС минимум, като се вземе предвид правната и фактическа сложност на делото и практиката на СЕС. Претендира се и присъждане на И. К. направените разноски във въззивното производство.

Във връзка с жалбата е постъпило възражение от адв. М. М. И. - САК, в качеството му на защитник на подсъдимата П. С. Н. , който заявява, че жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Излага доводи за неоснователност на твърденията, че защитата на доверителката му е шиканирала процеса с отлагане на делото поради болест, ангажираност и предявяване на иск по реда на чл.2б от ЗОДОВ. Адв. И. твърди че е неоснователна претенцията за прекомерност на възнаграждението за осъществяване на процесуална защита и сочи като доказателство за направените разходи : Договори за правна защита ведно с фактури и анекси. Защитникът заявява ,че прекомерността е понятие на 1 гражданскопроцесуалното право (чл.78, ал.5 от ГПК), но не и на НПК. Съгласно нормата на чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен и\ производството бъде прекратено (какъвто е настоящия случай), разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Разпоредбата не дава възможност за присъждане на по-нисък размер от направените (претендираните) от страната разноски за адвокатско възнаграждение, поради което подобно възражение не може да бъде предмет на обсъждане и разглеждане (в този см.: Определение № 37 от 1.02.2023 г. на ОС -Кюстендил по в. ч. н. д. № 34/2023 г.; Определение № 2472 от 5.09.2023 г. на СГС по в. ч. н. д. № 4741/2023 г.; Определение № 355 от 4.09.2023 г. на ОС - Сливен по в. ч. н. д. № 491/2023 г. и др). Подсъдимото лице няма задължение да избира и да преценява коя защита е евтина, а поскоро нейното намерение и желание в подобни ситуации е да намери адекватна, според нея, процесуална защита. Моли да бъде потвърдено определение от 28.01.2025 г. на СРС по НЧХД № 7081/2024 г. като правилно и законосъобразно.

С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.

С определение постановено по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие чрез разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция адв. Е. А.- САК в качеството на повереник на частната тъжителка И. К. К. поддържа жалбата с възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение по изложените съображения. Процесуалният представител на подсъдимата-редовно призован - не се явява. Не се явява и подсъдимата П.

С. Н..

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено следното.

С протоколно определение от 28.01.2025г., по НЧХД 7081/2024г на CPC, 102 с-в. н а осн. чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 и чл.190, ал.1 от НПК първостепенният съд е прекратил наказателното производство по делото като е приел, че към 30.11.2024г. е настъпила абсолютна погасителна давност. Деянието по първоначалната тъжба/заведена на 20.10.2020г./ е настъпило на 30.05.2020г. и е с правна квалификация по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, за което са предвидени наказания „глоба” и „обществено порицание”.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК наказателното преследване за престъпления с такава наказуемост се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. А съгласно чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на посочения давностен срок, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, т. е. в конкретния случай – ако надвишава четири години и шест месеца. Срокът по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК представлява максимално допустимата продължителност на наказателното производство за процесното обвинение, освен ако подсъдимият не пожелае изрично то да продължи. В настоящия случай обаче защитникът на подсъдимата и подсъдимата са направили искане наказателното производство да бъде прекратено. Същевременно НПК не придава никакво правно значение на причините, поради които срокът на абсолютната давност е изтекъл и не е бил достатъчен за приключване на съдебното разглеждане с окончателен акт, като констатацията за изтичането му е достатъчна, за да се приложи разпоредбата на чл. 24, ал. 1, 2 т. 3 НПК и прекратяването на производство е неизбежна последица.

Въззивният съд се солидаризира с приетото на СРС / а и за това не се спори между страните/ че абсолютният давностен срок за наказателно преследване за посоченото престъпление е в размер на четири години и шест месеца, считано от датата на деянието (30.05.2020г.). Подсъдимата е заявила, че иска да се възползва от настъпилата абсолютна погасителна давност, а не производството да бъде продължено по реда на чл.289, ал.2 и чл.305, ал.5 от НПК. Поради горното първостепенният съд се е произнесъл правилно с определение за прекратяване на наказателноо производство. Единствен предмет на спор между страните е размерът на адвокатстоко възнаграждение, присъдено на подсъдимата , по изложени по- горе от страните съображения.

Въззивната инстанция не намери за неправилно приложението на материалния закон от СРС досежно присъждането на разноските за адвокатско възнаграждение , като при прекратяване на наказателното производство същите са възложени в тежест на частния тъжител (чл.190, ал.1, предл.2 от НПК). От материалите по делото е видно, че по делото с приложени : Договор за правна защита от 26.01.2021г./л.89/ по НЧХД № 463/2020 по описа на РС Самоков за сумата от 1500лв, ведно с приложена фактура /л.90/ за изплащане на сумата; Договор за правна защита от 11.10.2022г.по ВНЧХД № 502/2022 по описа на СОС/л.91/, ведно с фактура/л. 92/ за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900лв; договор за правна защита /л.94/ от 01.03. 2024г. по НЧД 275/2023 г. по описа на PC Самоков за сумата от 900лв. и анекс от 20.08.2024 г. по НЧХД № 7081/2024 г. по описа на СРС/л. 95/ с приложена фактура за сумата от 900 лв., от които се установява, че. подсъдимата действително е заплатила по банков път възнаграждения за адвокат, в размер на 3 300 (три хиляди и триста) лева. В наказателното производство не следва да се обсъжда оплакване за прекомерност на разноските, т. е., неприложима е разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, в който смисъл е задължителната практика на ВКС, поради което и направеното в тази насока възражение на защитата на частната тъжителка следва да бъде оставено без уважение. Установените в ГПК правила за произнасяне по въпросите във връзка с разноските не намират субсидиарно приложение в наказателното производство, поради което в случая не може да бъде извършвана преценка за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

С оглед наличието на представени доказателства за действително направени от обвиняемата разходи в производството, частният тъжител следва да бъде осъден да заплати на П. Н. сумата от 3 300 (три хиляди и триста) лева, представляваща направените от последната разходи за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.

С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт като правилен следва да бъде потвърден. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 НПК и чл. 338, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V въззивен състав

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖАДАВА определение от 28.01.2025г., по НЧХД 7081/2024г на CPC, 102 с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

Да се съобщи на страните за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4