Решение № 306 от 24.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Варна, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Н.ай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100502509 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л. В. Л., ЕГН **********, срещу Решение №2261/14.06.2024г. по гр. д. №8058/2023г. на ВРС , 18-ти с-в, в частите с което е увеличен размерът на опредЕ.та с Решение №******/10.02.2020г. по гр.д. №*********. на СРС, издръжка, дължима от Л.

В. Л., ЕГН **********, в полза на децата Б. Л. Л., ЕГН**********, и А. Л. Л., ЕГН**********, действащи чрез майка им и законен представител Е. Б. Я., ЕГН**********, от от по 400лв. на по 600лв. на всяко дете месечно, считано от депозиране на исковата молба в съда – 22.06.2023г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, на осн. чл.150 от СК, и като резултат е осъден ответникът за разноски и за държавна такса по увеличените размери.

Решението не е обжалвано в отхвърлителните му по исковете части.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно. Не е съобразена действителната фактическа обстановка. Не са взети предвид реалните нужди на двете деца, съпоставено с реалните грижи на 1 бащата към синовете му. Пропуснато е, че едното дете е още в детска градина (безплатна), другото дете е в общинско училище (безплатно), а на учениците се предоставят и също безплатни учебници. Не са отчетени също задълженията на бащата към новото му семейство и новороденото му дете, към ипотечни и потребителски кредити за нуждите на новото му семейство, както и за ремонтни дейности по подобряване на жилищните условия за новото му семейство. Само на пръв поглед Л. Л. реализира високи доходи, но на практика той има много големи разходи и съвсем не живее в охолство; няма и възможността за допълнителни доходи, както неправилно е приел ВРС. От друга страна бащата винаги е проявявал загриженост и отдаденост към синовете си, заинтересован е бил и е да общува с тях, както и посреща множество техни разходи и досега, но които би се наложило да намали,ако бъде увеличена паричната му издръжка към тях. Не е обсъдено от ВРС и материалното състояние на майката, което е достатъчно добро за да води тя охолен живот. Всъщност целта на делото е да може майката да поддържа висок стандарт на живот, а средствата на бащата да бъдат осезаемо намалени, като се има предвид, че паричната издръжка се заплаща чрез отглеждащия родител. По тези причини се моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за отхвърляне на исковете по чл.150 СК, както и за присъждане на разноски за две инстанции, а в о.с.з. се поддържат исканията до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не депозира отговор, но в о.с.з. оспорва жалбата, счита решението на ВРС за правилно и обосновано и моли за потвърждаването му и за разноски пред ВОС.

Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява становище по жалбата.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.150 от СК на Б. Л. Л., ЕГН**********, и А. Л. Л., ЕГН**********, действащи чрез майка им и законен представител Е. Б. Я., ЕГН**********, за изменение на присъдената с влязло в сила Решение №******/10.02.2020г. по гр.д. №*********. на СРС, издръжка, дължима от Л. В. Л., ЕГН**********, в полза на децата Б. Л. и А. Л. о т по 400лв. на по 800лв. на всяко дете месечно, считано от депозиране на исковата молба в съда – 22.06.2023г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че Л. Л. и Е. Я. (преди Л.а) са родители на детето Б. Л., родено на ********г., и детето А. Л., родено на ********. С влязло в сила решение №****** от 10.02.2020г. по гр.д. №*********. на СРС родителските права на децата са били предоставени на майката, а бащата е бил 2 осъден за издръжка на децата от 400лв. на месец. Решението е било постановено за одобряване взаимното съгласие на родителите.

Твърди се, че от посочения съдебен акт досега са изминали години, през които икономическите условия са се променили,децата са пораснали и нуждите им и разходите за посрещането им са се увеличили, на фона на променените в страната социално-икономически условия и увеличените минималната работна заплата и инфлация.

Твърди се още, че към момента на предходното решение децата са били на 4 и 2-годишна възраст, а понастоящем Б. вече е ученик в ОУ „П.В.“, гр.

Варна, а А. от есента на 2023 г. ще посещава предучилищна група. В тази връзка са нараснали разходите за учебници, помагала и пр. Наред с това и двете деца посещават извънкласни занимания – Б. тренира тенис и плуване, и посещава занятия по ментална аритметика, а А. посещава занимания по футбол, плуване и ментална аритметика. Майката заплаща месечна такса от 350 лева за тренировките по тенис, 80 лева месечно за всяко от децата за плуване, 200 лева месечно за всяко от децата за ментална аритметика и 70 лева месечно под формата на дарение за футболни тренировки. Наред с това тя изплаща ипотечен кредит за жилището, в което живее с децата. В същото време ответникът се е дезинтересирал от синовете си и срещите им са само епизодични, а майката е поела изцяло разходите за отглеждането им. Счита, че доколкото тя упражнява непосредствените грижи за децата, следва да поеме по-малката част от общата им издръжка.

С оглед на изложеното присъдената издръжка се счита за недостатъчна и подлежаща на увеличаване до търсения по делото размер, който се твърди ответникът да може да поеме според възрастта и имущественото му състояние.

По същество се моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски, като в о.с.з. се поддържат твърденията и искането до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че е баща на децата; не оспорва и осъждането му с посочения от майката съдебен акт за издръжка в полза на децата в твърдяния размер.

Оспорва обаче предявените искове. Възразява срещу обвиненията, че се е дезинтересирал от децата, като твърди, че полага усилия да се грижи за Б. и А., независимо че живее в гр. С., а децата – в гр. Варна. Опитва се редовно да има контакти и да прекарва време със синовете си, купува им дрехи, обувки и играчки и заплаща разходите за тренировки и допълнителното им здравно осигуряване. Оспорва посочения в исковата молба размер на разходите за извънкласни занимания на децата. Оспорва да са се увеличили възможностите му за заплащане на издръжка, като твърди, че на 07.07.2023г. му се е родило още едно дете – Н. Л.а Л.а. За да задоволи нуждите на новороденото си дете е закупил жилище в гр. С., във връзка с което на 23.01.2023г. сключил договор за банков кредит, обезпечен с ипотека, месечната вноска по който е в размер на 1730 лв. Наред с това заплаща и ежемесечно сума в размер на 654 лева по договор за банков кредит от 06.12.2017 г. Счита, че следва да бъде отчетено, че 3 през 2020г. родителите са се споразумели за висок към онзи момент размер на издръжката. Подчертава, че увеличените нужди на децата следва да бъдат посрещнати и от двамата родители.

По същество моли за отхвърляне на исковете или евентуално до тяхното увеличаване само съобразно действителните възможности на бащата и нужди на децата. В о.с.з. допълва, че има задължения и по договор за потребителски кредит, наред с другите посочени договори за кредит, както и че понастоящем се обучава в чужбина, за което има допълнителни разходи. Поддържа искането си по съществото на производството, като претендира и разноски по делото.

Контролиращата страна ДСП-Варна изразява становище, че нуждата от увеличение на издръжката на детето е налице, но относно точния размер на задължението преценката е на съда.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от представеното удостоверение за раждане, че детето Б. Л. е родено на ********г., като негови родители са Л. Л. и Е. Я.

(преди Л.а).

Няма спор и е видно от представеното удостоверение за раждане, че детето А. Л. е родено на ********., като негови родители са Л. Л. и Е. Я.

(преди Л.а).

Няма спор и е видно от приложения препис от съдебно решение, че с влязло в сила решение №******/10.02.2020г. по гр.д. №*********. на СРС родителските права спрямо децата са били предоставени на майката, а бащата е бил осъден за издръжка на децата от по 400лв. на месец. Решението е било постановено по реда на чл.50 СК – развод по взаимно съгласие с одобряване на споразумението между родителите относно родителските права издръжката.

Видно от приложените служебни бележки, за учебната 2022/2023г. Б. е бил записан като ученик в първи клас в Основно училище „П.В.“, гр. Варна, а към м. май 2023г. А. е посещавал втора група в Детска градина „И.а“, гр.

Варна.

Видно от приобщения договор от 14.02.2023г. между „*****“ ООД и Е.

Я., а него дружеството е поело задължение да проведе обучение по ментална аритметика на А. Л. срещу възнаграждение в размер на 25 лева за посещение.

Представени са и платежни документи, удостоверяващи заплащането на такса за обучение за Б. и А.. Представени са договор за дарение на сума в размер на 70 лева от Е. Б. Я. в полза на Сдружение „Отк********-2023г.“, както и фактура и фискален бон, удостоверяващи заплащането на сума в общ размер от 350 лева за тренировки по тенис за м. май 2023 г. от страна на майката.

Към исковата молба са приложени платежни документи за заплащаните от майката разходи от майката за дрехи, обувки, спално бельо и други (л.22-25 4 и л.33 от делото на ВРС).

От приетото удостоверение за раждане от 12.07.2023г. се установява, че ответникът Л. В. Л. има още едно ненавършило пълнолетие дете – Н. Л. Л.а, родена на 07.07.2023г. Относно детето Н. са приети доказателства, че страда от алергичен и алиментарен гастроентерит и колит.

От ответника също са ангажирани доказателства за закупуване на дрехи и обувки (л.174-191, л.492-495, л.504 от делото на ВРС), играчки, игри и книги (л.193-214 и л. 497-502 от делото на ВРС); за заплащане на тренировки по тенис, ски училище и други спортни занимания (л.216-223 и л.514-517 от делото на ВРС); за заплащане на посещения на кино, музей, концерти, билети за шоу; както и сключени от бащата договор за медицинска застраховка по отношение на децата Б. и А. (л.279-311 от делото на ВРС) и договор за мобилни услуги и за лизинг на мобилно устройство (л.328-334, л.382-415 от дело ВРС).

От приетото удостоверение от „****“ ЕООД е видно, че за периода от м. май 2022г. до м. април 2023г. Е. Б. Я. е получавала НТВ от 1170.95 лева до 1413.52 лева. От приетото на л.323-324 от делото на ВРС се установява, че актуалният размер на НТВ на Е. Я. е малко над 1400лева на месец. От писмото към това удостоверение се изяснява, че Я. не получава допълнително възнаграждение по граждански договор, купони за храна, гориво или други социални придобивки. Посочено е, че в някои месеци към БТВ се изплащат еднократни бонуси за постигнати резултати, като брутният им размер е между 100 и 200 лева и за периода от 2021 г. до 2023 г. такива са изплатени пет пъти.

От извършената справка в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна се установява, че Е. Я. е собственик на лек автомобил „Ф.Д.“, считано от 12.05.2020г.

От справката от НАП от 08.12.2023г. се установява, че за 2023г. (година на образуване на делото) БТВ на отв. Л. Л. е в диапазона от 9 155лв. до 11 219лв. на месец. От прието удостоверение от работодателя „М.Б.“ ООД (л.