Определение № 1436 от 01.10.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1436 гр. Плевен, 01.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500757 по описа за 2025 година

Производството е с пр. осн. Чл. 274 от ГПК .

С определение № 3758 от 22.07.2025 г по гр. Дело № 132/2025г на РС – Плевен състав на същия съд е оставил без уважение частна жалба с вх. №20362/25.06.2025 г., с характер на молба по чл. 248 ГПК, подадена от П.

Д. А., срещу протоколно определение №1580/20.06.2025 г., с искане да бъде отменено посоченото определени в частта, в която страната е осъдена да плати разноски на ответника в размер на 96,80 лв.

Недоволен от така постановеното определение е останал ищецът пред РС – Плевен, който възразява, че са били предявени иск за прогласяване на недействителност на договор за потребителски кредит, както и иск на осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД за връщане на сумите, недължимо платени по недействителния договор за кредит. Възразява се, че в хода на производството е направено изменение на иска по чл. 55 от ЗЗД като размерът на същия е намален, а това се е наложило поради невъзможност на ищеца да се снабди своевременно с адекватна информация за платените суми. Възразява се ,че неправилно РС е приел, че като се намалява размера на иска то е налице прекратяване на производството за разликата до първоначалния размер.

Възразява се, че процесуалното действие по чл. 214 от ГПК досежно 1 изменение на иска е самостоятелна правна фигура, различна от оттегляне или отказ от иска, а следва предявеният иск просто да се счита за предявен в намаления размер. Твърди се, че в този смисъл е съдебната практика на СЕС и на ВКС на РБ. Претендира се отмяна на определението.

Налице е възражение от друга страна, в което се взема становище, че жалбата е неоснователна, тъй като съдът е десезиран за една част от претенцията при запазена възможност да се предяви отново иск за тази част от претенцията. В случая намира приложение чл. 78 ал.4 от ГПК и Пл РС правилно е възприел фактическата обстановка и е постановил законосъобразно определение.

Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА

ДОПУСТИМА И В СРОК . СЪЩАТА Е

РС – Плевен е приел, че с протоколно определение

№1580/20.06.2025 г. по делото на осн. чл. 232 вр. чл. 214 ГПК е допуснато изменение н а размера на предявения осъдителен иск по чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД чрез неговото намаляване до 42 лв. от 1316 лв. като за горницата до 1316 лв. е прекратено производството. На осн. чл. 78,ал.4 ГПК ищецът П. Д. А. е осъден да заплати претендираните в ОИМ разноски от ответника, в размер на 80 лв. за юрк. възнаграждение, съразмерно прекратената част от производството.

Според РС когато ищецът предприеме изменение на иска чрез намаляване на размера му, било поради частично оттегляне или частичен отказ, предмет на делото остава само частта от иска, за която няма оттегляне или отказ, като за другата част съдът следва да постанови определение за частично прекратяване на производството. Това процесуално действие, с което ищецът десезира съда от разглеждане на иска за оттеглената част, обуславя и отговорността му за разноски по чл. 78,ал.4 ГПК. Няма съмнение, според РС, че ищецът има качество на потребител, но в практиката на СЕС ( т.5 от Решение на Съда (девети състав) от 21 март 2024 година по дело C-714/22 и т.5 от Решение на Съда (четвърти състав) от 16 юли 2020 година по съединени дела C-224/19 и C-259/19) не е прието абсолютно, че националната правна уредба – чл. 78,ал.3 ГПК, а не чл. 78,ал.4 ГПК, нарушава принципът на 2 ефективност, с оглед чл. 6, параграф 1 и чл.7, параграф 1 от Директива 93/13.

Тези решения имат задължителен характер за националните съдилища на осн. чл.633 ГПК, като съобразно разясненията в мотивите към съответните точки 87 - не може да се изключи възможността потребителят да е длъжен да понесе част от съдебните разноски, които е направил, за да предяви иск за установяване на неравноправния характер на договорна клауза, в случай на частично уважаване — след обявяване на тази клауза за нищожна — на искането му за връщане на недължимо платените въз основа на посочената клауза суми, по-специално когато потребителят недобросъвестно упражнява правото си на връщане. Ако обаче, след като искът за обявяване на нищожност е бил уважен, искането за връщане е уважено само частично, поради това че за посочения потребител е практически невъзможно или прекомерно трудно да определи обхвата на правото си на връщане на тези суми, процесуалната правна уредба, по силата на която същият потребител трябва да понесе част от съдебните разноски във връзка с такова производство, може да го възпре да упражни предоставените му от Директива 93/13 права. Според РС тези задължителни разяснения на първо място не изключват възможността потребителят да понесе част от разноските, и на второ място, тези разяснения се отнасят до хипотеза, в която отговорността за разноски в тежест на потребителя е поставена в зависимост и след като е прието, че договорът за потребителски кредит е нищожен. В националния правов ред, отговорността за разноски при тази хипотеза, е уредена в чл. 78,ал.3 ГПК. В разглеждания случай, отговорността за разноски на ищеца е по чл. 78,ал.4ГПК и е породена от намаляване размера на осъдителния иск по чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД чрез оттеглянето му за горницата до първоначално заявения размер. С това процесуално действия ищецът заявява,според РС, че целият размер на правото, предмет на делото, е неоснователно предявен за оттеглената част. По тези съображения,РС е приел, че молбата по чл. 248 от ГПК на ищеца е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Определението на РС е законосъобразно

3

Въззивният съд счита ,че РС – Плевен правилно е присъдил претендираните разноски . Разноски се дължат и при прекратяване на делото.

Ответната страна пред РС – Плевен е направила разноски преди да узнае за изменението на иска и за прекратяването на производството, тези разноски са били съобразени с подадената искова молба и следва да й се присъдят доколкото инициатор на процеса е ищецът и той понася рисковете от неговото развитие.

Тези разноски се дължат при прекратяване на производството.Посочената съдебна пракика на ВКС на РБ касае приложението на чл. 78 ал.3 от ГПК. В случая се касае за присъждане на разноски в протоколно определение преди приключване на делото по същество на спора и съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 78 ал.4 от ГПК. Изложени са мотиви от районния съд, които се споделят от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят в този им вид, а да се препрати към тях.

Настоящият съдебен акт не подлежи на обжалване предвид характера на делото и цената на иска.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3758 от 22.07.2025 г по гр.

Дело

№ 132/2025г на РС – Плевен

КАТО ПРАВИЛНО И

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4