Решение № 646 от 17.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330115873 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск от А. Н. Б., ЕГН **********, с адрес: ******, против „Кеш Пойнт България” ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградко шосе“ № 115Е, ет.5, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 190,51 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза за заплащане на неустойка, предвидена в чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ******/21.03.2024 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 12.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ****** от 21.03.2024 г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 750 лева, при фиксиран лихвен процент от 50,00% и ГПР 65,65%. Съгласно чл.5, ал.1 от договора същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на описаните в договора условия. В чл. 11, ал.1 от договора е предвидена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 190,51 лева, която следвало да се престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка. Релевира се от ищеца, че е усвоил изцяло заемния ресурс, като изплатил изцяло сумите по кредита, вкл. заплатил и сумата по процесната неустойка, но не дължал плащания за същата. Сочи се, 1 че неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора.

Предвидената неустойка в размер на 190,51 лева била загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била близо 50% от заетата сума в размер на 750 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Според ищеца разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарял на действителните параметри по договора. Чрез уговорената клауза за неустойка се въвеждал още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна, като по този начин се заобикаляло ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК при определяне ГПР - неустойката представлява близо 50% от заетата сума.

Моли за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Кеш Пойнт България“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който се изразява становище за нередовност на исковата молба, доколкото от страна на ищеца не е посочена банкова сметка, по която ответникът може да заплати претендираната сума. От правна страна се посочва, че не е налице недействителност по ЗПК, доколкото неустойката не следвало да бъде включвана в ГПР. Същата се дължала след сключване на договора и единствено при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение. С оглед изложеното към момента на сключване на договора не било ясно дали същата ще бъде начислявана. Също така ищецът разполагал с 14-дневен срок, за да се откаже от договора, в случай, че не може да представи обезпечение. Според ответника, същата била уговорена в съответствие с добрите нрави. Последното се потвърждавало и от факта, че ищецът сключил множество договори с подобни клаузи с ответника и свързано с него лице – „Кеш Пойн България“ ООД. По този начин било налице индивидуално договаряне на условията по всеки един от договорите. Дори да се приеме, че клаузата за заплащане на неустойка е недействителна, ищецът заплатил единствено сумата в размер на 174,63 лева за погасяване на процесната неустойка. Поради изложеното се претендира претенцията на ищеца да бъде отхвърлена, като в полза на ответника да се присъдят разноски в производството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, а и е представен сключен между А. Н. Б., като кредитополучател, и „Кеш Пойн България” ЕООД, като кредитодател, Договор за потребителски кредит № ****** от 21.03.2024г., за сумата от 750 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 50 % и годишен процент на 2 разходите – 65,65 %. Съгласно чл. 5 от Договора, кредитополучателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да осигури едно от посочените в договора обезпечения – банкова гаранция и физическо лице – поръчител. При непредоставяне на същото в срок, съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора, се начислявала неустойка в размер на 190,51 лв.

Сключването между страните Договор за потребителски кредит № ****** от 21.03.2024 г., с визирано в исковата молба съдържание, прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство. Също за безспорно по делото е прието и че сумата за неустойка по чл.11 ал.1 във връзка с чл.5 от договора за кредит не е включена като разход по кредита при изчисляването на ГПР, посочен в договора.

При това положение се установява в хода на настоящото производство, че между ищеца и „Кеш Пойн България” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на процесния договор за потребителски кредит от дата 21.03.2024г, с визираното по-горе съдържание, при което А. Б. има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Следователно той се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

Във връзка с горно съдът намира, че сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съд намира, че уговорената в чл. 11, ал. 1 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Безспорно е обаче между страните, че тя не е включена при изчисляване на процента на разходите.

Невключването на неустойката при изчисляването води до некоректното и неточно посочването на ГПР в текста на договора, а от там и до заблуждение на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното има за последица недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК, тъй като непосочването на действителния процент на оскъпяване на кредита има същата последица като липса на отразен ГПР. Длъжникът и в двете хипотези е в неведение относно реалните параметри на договора за кредит.

При съобразяване с изложеното съдът приема за основателно още и възражението, че целта на неустоечната клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора, което също води до недействителност на заемното правоотношение 3 на основание чл. 22 ЗПК с визираните вече последици от това.

Следователно сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ****** от 21.03.2024г. е недействителен, което предполага и нищожността на отделните негови клаузи, в това число и процесната клауза за неустойка. Предвид нищожността на клаузата за неустойка по чл. 11, ал. 1 от договора, то плащанията на суми, извършени въз основа на тази клауза за погасяване на начислената неустойка, се явяват лишени от основание.

Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В аналогичен смисъл е и чл. 23 ЗПК, който гласи, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Видно от представената от ответното дружество справка за извършени плащания по кредита, която се цени на основание чл. 175 ГПК, ищецът е платил сумата от 174,63 лв. за погасяване на процесната неустойка. Следователно същите подлежат на възстановяване от кредитора, като получени без основание по нищожната договорна клауза.

При това положение осъдителния кондикционен иск се намира за частично основателен и доказан до размера от 174,63 лв., поради което ще се уважи за тази част, като ще се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 190,51. Като законна последица от неговото уважаване ще се присъди и законната лихва за забава върху присъдената сума датата подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Относно разноските:

При горния изход на спора в полза на ищеца ще се присъди сумата от 45,87 лв. разноски за държавна такса, съразмерно с уважената част на иска. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на ******. С. Н. следва да се присъди сумата от 183,47 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца, също съразмерно с уважената част на иска. Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, както и списък по чл. 80 ГПК, поради което разноски в негова полза, съразмерно с отхвърлената част на иска няма да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кеш Пойн България“ ООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградко шосе“ № 115Е, ет.5, да заплати на А. Н. Б., ЕГН: **********, с адрес ******, сумата от 174,63 лева – недължимо платена сума по нищожна клауза за заплащане на неустойка, предвидена в чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ******/21.03.2024 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 12.09.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдените 174,63 лева до пълния претендиран размер от 4

190,51 лева.

ОСЪЖДА „Кеш Пойн България“ ООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградко шосе“ № 115Е, ет.5, да заплати на А. Н. Б., ЕГН: **********, с адрес ******, сумата от 45,87 лева разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Кеш Пойн България“ ООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградко шосе“ № 115Е, ет.5, да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на ******. С. Н. от ******, с адрес ******, сумата от 183,47 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ по настоящото дело на А.

Н. Б., ЕГН: **********.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка - IBAN: ******;

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5