Решение № 2857 от 27.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2857 гр. София, 27.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20231110213885 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***” АД, ЕИК *** седалище и адрес на управление гр. София, район „***, представлявано от изпълнителния директор Х.Т. и прокуриста Б.М., чрез юрк. З. Д., срещу наказателно постановление № ***, издадено от Директора на РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР за нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. За същото, на основание чл. 51 ЗЧРБ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

В жалбата се сочат допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Поддържа се, че в АУАН и НП не са посочени законовите норми, които се твърди да са нарушени, което препятствало право на защита на санкционираното лице.

Конкретно, по отношение нормата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ се застъпва, че касае физически лица, при което е неотносима към осъществяваната от превозвача дейност, а по отношение чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ се поддържа, че е бланкетна, и е следвало да бъде запълнена с конкретна диспозиция на друга норма, с оглед възможността на дружеството да разбере какво конкретно му се вменява в отговорност. Оспорва се фактът на извършване на нарушението, като се поддържа, че превозвачът не е имал задължението да извърши проверка на документите за пътуване на конкретно посочения в АУАН и НП пътник, тъй като осъщественият полет бил „вътрешен“ за държавите-членки на ЕС. По изложените съображения се прави искане НП да бъде отменено.

1

За проведеното на 30.01.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани, но не изпращат процесуален представител.

С молба от 29.01.2025 г. процесуалният представител на АНО – юрк. Е.К. изразява становище, че обжалваното НП е законосъорбазно, като сочи, извършеното деяние е описано пълно и точно, както и че твърдението на жалбоподателя относно бланкетния характер на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ е неоснователно.

Позовава се на Регламент № 562/2006 и Регламент № 399/2016 на Европейския парламент и съвета. Моли съда да постанови решене, с което да потвърди обжалваното НП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 04.08.2023 г. авиокомпания „***” АД осъществила полет № ***, с който превозила лицето В.П.Ф.Р., роденa на *** г., гражданка на ***, притежаваща паспорт № ********, издаден на *****, със срок на валидност до ***** На същата дата около 23:15 ч., при осъществяване на гранична проверка на ГКПП Аерогара София на пристигащите пътници от цитирания полет, свидетелят С.М., командир на отделение при ГКПП Аерогара София, установил, че посоченият пътник бил превозен до Република България без валиден документ за пътуване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ или чл. 6, ал. 1, т. а от Регламент /ЕС/ 2016/399, като превозвачът „***“ АД, преди да извърши услугата по превозването му, не бил проверил документите за пътуване, и въпреки липсата на валиден такъв, му бил издал превозни документи - билет и бордна карта.

В.П.Ф.Р. не била допусната да влезе в Република България, като бил съставен отказ за влизане в страната на чужденец с № 469/05.08.2023 г. на основание чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ. Свид. С.М. съставил докладна записка до ВПД Началник ГПУ София, в която описал обстоятелствата по случая.

До изпълнителния директор на „***” АД била изпратена покана рег. № 8177002454/21.08.2023 г. за съставяне на АУАН за нарушение по чл. 20 ЗЧРБ, която била получена в деловодството на „***” АД на 31.08.2023 г. от Л.И.Д., упълномощена да представлява дружеството пред РД „Гранична полиция - Аерогара София“, с право да получава актове за установяване на административни нарушения и наказателни 2 постановления.

На 31.08.2023 г., в присъствието на г-жа Д., свид. М. съставил срещу „***“ АД АУАН № *** в който описал времето, мястото и обстоятелствата относно извършеното и констатирано на 04.08.2023 г. нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. АУАН бил предявен и връчен на Д., която като възражение вписала, че го намира за незаконосъобразен и моли административнонаказателното производство да бъде прекратено.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация съобразно чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, Директора на РДГП-АерогариГДГП-МВР издал срещу „***” АД, в качеството на превозвач, атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 51 ЗЧРБ му наложил имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля С. М., и писмени - докладна записка до ВПД Директора на РДГП-Аерогри; отказ № 469 за влизане в Република България; покана рег. № 817700-2454/18.09.2023 г. за съставяне на АУАН; докладна записка рег. № 8177р-26561/04.09.2023 г.; покана за доброволно изпълнение рег. № 8177р-2751/18.09.2023 г.; извлечение от ТР относно актуално състояние на „***“ АД; заповед № 3282з-2151/22.05.2023 г.; заповед № 8121к-7820/31.08.2023 г.; заповед № 8121з-378/06.04.2020 г.; пълномощно изх. № 047-I-2343/07.04.2014 г.

Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за относими към предмета на доказване и допринасящи за правилното му изясняване.

Посредством показанията на свидетеля М. се изясняват в пълнота обстоятелствата по извършената гранична проверка, при която било установено, че лицето В.П.Ф.Р. не разполагала с валиден документ за пътуване - паспорт, с който да влезе в Република България. Съдът се довери на изложеното от свидетеля, преценявайки го като обективно, последователно и в корелация с писмените доказателства, които също кредитира, и които безпротиворечиво установяват съответните обстоятелства.

Материалната компетентност на свид. М. по съставянето на АУАН и компетентността на Директора на РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР по издаване на НП, следват съгласно правомощията, предоставени им по силата на заповед № 3282з2151/22.05.2023 г., заповед № 8121к-7820/31.08.2023 г. и заповед № 8121з378/06.04.2020 г.

Въз основа представеното пълномощно изх. № 047-I-2343/07.04.2014 г. е 3 изводима представителната власт на лицето, получило АУАН и НП, по отношение на „***“ АД.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесният АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по съставянето и връчването им на надлежно упълномощени представители на дружеството-жалбоподател.

И двата акта отговарят съответно на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.

5 и т. 6 ЗАНН - съдържат конкретно описание на нарушението, мястото и времето на извършването му, и дадената правна квалификация. Обстоятелствата при извършването му са точно и ясно конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото административно нарушение. Налице е корелация между фактическото описание и правната квалификация, като доводите в обратна насока не могат да бъдат споделени.

Поради това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили съставените АУАН и НП или да са нарушили правото на защита на дружеството-жалбоподател, с което да налагат отмяната на санкционния акт на формално основание.

Атакуваното наказателно постановление е и матералноправно законосъобразно.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ постановява, че превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. Чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧБР от друга страна предвижда, че чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима.

В случая от доказателствата по делото се изясни безспорно, че на 04.08.2023 г. авиокомпания „***” АД е осъществила полет № ***, с който превозила лицето В.П.Ф.Р., родена на *** г., гражданка на ***, която не притежавала валиден документ за пътуване. Безспорно е и че това не е било установено от превозвача, преди да извърши услугата по превоза и преди бъдат издаденш превозни документи - билет и 4 бордна карта. Същевременно цитираното лице е следвало да притежава валиден документ за пътуване, тъй като за него са важали изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, като не са били налице изключенията по чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ и чл. 6, ал. 1, т. а от Регламент /ЕС/ 2016/399. Следва да се посочи, че разрешението за пребиваване на територията на република България не е валиден документ за пътуване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 3 ДР на ЗЧРБ, „паспорт или заместващ го документ за пътуване“ е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза, и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл. В случая срокът на валидност на паспорта на лицето е бил изтекъл.

Неоснователно е позоваването на „бланкетния“ характер на вменените за нарушени норми на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. В НП, безпротиворечиво е направено позоваване на изискването на чл. 6, ал. 1, т. „а“ от Регламент (ЕС) № 2016/399 - при планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, при което се отчита 180-дневният период, предшестващ всеки ден от престоя, за влизането на гражданите на трети страни се прилагат следните условия: да притежават валиден пътен документ, който дава право на притежателя да преминава границата. Визираното нормативно изискване е съответно на установените факти – чуждият гражданин не притежава валиден паспорт като документ за пътуване. По силата на чл. 3 от Регламента той се прилага за всяко лице, което пресича вътрешна или външна граница на държавите членки. България не бил член на Шенгенското пространство към датата на превоза, респ. превозеното лице се явява гражданин на трета страна по смисъла на чл. 6 от Регламента. Наказание не е наложено поради непритежаване на виза, поради което доводите на въззивника в тази насока са неотносими.