Решение № 443 от 03.08.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Разград, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.НА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от С.НА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20263330100410 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, както следва: 1. Иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 84 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР за установяване дължимостта на непогасената главница по процесния договор за потребителски кредит, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на заявлението; 2. Иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 84 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР за установяване дължимостта на непогасената договорна възнаградителна лихва по процесния договор; 3. Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на законната лихва за забава върху главницата по процесния договор; 4. Иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР за установяване дължимостта на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, платено от „Ай Тръст” ЕООД в качеството му на суброгирал се поръчител; 5. Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на законната лихва за забава върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.

Производството е образувано е по искова молба „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез юрк. Б. Т., срещу М. С. К. с ЕГН ********** от гр. Разград, с която се моли съдът да приеме за установено, че ответницата дължи на ищцата парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ЧГД № 81/2026 г. на РС – Балчик, а именно сумата в общ размер от 1998,88 евро, формирана както следва: главница в размер на 633,60 евро; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 1

549,64 евро, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 140.35 евро за периода от 20.09.2019 г. до 31.01.2021 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 386,12 евро за период от 01.02.2021 г. до 13.01.2026 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 289,17 евро за период от 01.02.2021 г. до 13.01.2026 г., както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Ищецът претендира и осъждането на ответника да заплати сторените разноски в общ размер на 259,54 евро, включващи държавни такси и юрисконсултско възнаграждение по заповедното и по исковото производство.

Ищецът твърди, че на 20.09.2019 г. между „Кредисимо“ ЕАД в качеството на кредитодател, и ответницата М. С. К. с ЕГН ********** в качеството и на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 2093857 по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Сочи се, че ответницата сама е кандидатствала онлайн за отпускане на кредит, попълнила е заявление с лични данни и е приела договора чрез натискане на бутон на сайта на кредитодателя, с което е извършила обвързващо електронно волеизявление.

Твърди се, че договорът бил сключен чрез електронни изявления, отправени посредством интернет платформата на кредитодателя, след предоставяне на преддоговорна информация, общи условия, СЕФ и погасителен план.

Сочи се, че по силата на договора на ответницата била предоставена сума в размер на 766,94 евро, срещу задължение за връщането и на 16 погасителни вноски с краен падеж 31.01.2021 г., при уговорени фиксиран лихвен процент в размер на 40 % и ГПР в размер на 48,21 %. Ищецът твърди, че ответницата е избрала кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство, предоставено от „Ай Тръст“ ЕООД, поради което между ответницата и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 20.09.2019 г., а между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД – договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължило солидарно за задълженията на ответницата по договора за кредит.

Твърди се, че ответницата не изпълнила задълженията си по договора за кредит в уговорените срокове, поради което „Кредисимо“ ЕАД поканило „Ай Тръст“ ЕООД да изпълни задълженията му. На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД погасило задълженията на ответницата към кредитодателя. С извършването на това плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД. По отношение на легитимацията на ищеца се твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г.

„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството на цеденти, са прехвърлили на „АПС Бета България“ ЕООД, в качеството на цесионер, вземанията си към ответницата, произтичащи от описания договор за потребителски кредит. Твърди се, че вземането срещу ответницата е индивидуализирано в приложение към договора за цесия Ищецът поддържа, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия, като моли съдът да приеме за надлежно уведомяването, извършено с връчване 2 на исковата молба.

Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит в полза на ищеца е възникнало вземане срещу ответника в общ размер на 1998,88 евро, представляващо: 633,60 евро за главница; 549,64 евро за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 140,35 евро за договорна възнаградителна лихва за периода 20.09.2019 г. – 31.01.2021 г.;

386,12 евро за обезщетение за забава върху главницата за периода 01.02.2021 г.

– 13.01.2026 г.; 289,17 евро за обезщетение за забава върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство за периода 01.02.2021 г. – 13.01.2026 г.; законна лихва върху главницата и върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство от подаване на заявлението по чл.

410 ГПК до окончателното изплащане. При това се уточнява, че за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. лихва за забава не е начислявана в съответствие с приложимото извънредно законодателство.

Ищецът сочи, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по Частно гражданско дело № 81/2026 г. по описа на Районен съд – Балчик, срещу която ответникът е подал възражение, поради което в срока по чл. 415 ГПК е предявен настоящият установителен иск.

В срока на отговор ответникът не е депозирал отговор.

Съдът след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ЧГД № 81/2026 г. по описа на Районен съд – Балчик се установява, че по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение за сумите от 633,60 евро – главница по договор за потребителски кредит № 2093857 от 20.09.2019 г., 140,35 евро – договорна лихва за периода от 20.09.2019 г. до 31.01.2021 г., 386,12 евро – обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2021 г. до 13.01.2026 г., 549,64 евро – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и 289,17 евро – обезщетение за забава върху последното вземане.

От представения Договор за потребителски кредит № 2093857 от 20.09.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата, се установява, че и е предоставен кредит в размер на 1500 лв. по кредитен продукт „Кредисимо плюс“. Съгласно договора срокът за погасяване на кредита е шестнадесет месеца при шестнадесет месечни погасителни вноски в размер на 122,48 лв. всяка, с краен срок за издължаване на 31.01.2021 г. Договореният фиксиран годишен лихвен процент е 40 %, а годишният процент на разходите е 48,21 %, като общият размер на плащанията по договора възлиза на 1959,68 лв.

От съдържанието на договора се установява, че отпускането на кредита е обусловено от предоставянето на обезпечение. По делото е представен договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството е поело задължение да обезпечи изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Съгласно договора за предоставяне на поръчителство ответникът е поел задължение да заплати на „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в размер на 1433,28 лв., разсрочено на шестнадесет месечни вноски в размер на 89,58 лв. всяка.

3

В исковата молба се твърди, че поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит „Кредисимо“ ЕАД е отправило искане до „Ай Тръст“ ЕООД за изпълнение на задълженията на ответника, като на 23.02.2021 г. дружеството е изпълнило задълженията към кредитора. Твърди се още, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цеденти и „АПС Бета България“ ЕООД като цесионер, процесните вземания са били прехвърлени на ищеца.

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цеденти и „АПС Бета България“ ЕООД като цесионер. Съгласно договора цедентите прехвърлят на цесионера свои вземания, индивидуализирани в приложение № 1 към договора. По делото са представени копия от приложение № 1 към договора за цесия (касаещо задължение по процесния договор само), както и уведомление за извършеното прехвърляне на вземания.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест в тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на валидно облигационно правоотношение, породено от Договор за потребителски кредит № 2093857/20.09.2019 г. с твърдяното от ищеца съдържание, включително спазване изискванията на ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ при сключването му от разстояние; 2) предоставянето и усвояването от ответника на заемната сума по договора за кредит; 3) настъпването на изискуемостта на претендираните вземания и техния размер, включително размера на главницата, възнаградителната лихва и обезщетението за забава; 4) сключването на договор за предоставяне на поръчителство между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД, както и основанието и размера на претендираното възнаграждение по същия; 5) изпълнението от „Ай Тръст“ ЕООД на задълженията на ответника към първоначалния кредитор и встъпването му в правата на удовлетворения кредитор;

6) валидното прехвърляне на процесните вземания в полза на ищеца по силата на договор за цесия, както и уведомяването на ответника за извършеното прехвърляне; 7) наличието на висящо заповедно производство по ЧГД № 81/2026 г. по описа на Районен съд – Балчик и идентичност между вземанията по заповедното и исковото производство. В тежест на ответника е било да установи погасяване на задълженията, съответно други правоизключващи, правопогасяващи или правоограничаващи възражения.

От събраните по делото доказателства се установява, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит № 2093857/20.09.2019 г., по силата на който на ответника е предоставена сумата от 1500 лв., както и че между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, обезпечаващ задълженията по договора за кредит, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички произтичащи от договора за кредит задължения, срещу възнаграждение в размер и при условия, уговорени в самия договор за поръчителство.