Решение № 736 от 02.06.2022, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 736 02.06.2022 година гр.Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на четвърти май две хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Атанаска Атанасова при секретаря Галина Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2388 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е образувано по повод исковата молба на Г.С.Г. с ЕГН ********** и К.И.Г. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:***, адв. П.В., против Министерството на културата на Република България и Община Несебър.

Исковата молба е депозирана в

Окръжен съд- Бургас и по нея е образувано гр.дело № 354/2018 г. по описа на съда. С определение № 433/07.03.2018 г. производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд- Несебър. С постановеното по спора решение № 30 от 12.02.2019 г. заявените искови претенции са отхвърлени. С решение на Окръжен съд- Бургас по гр.дело № 772/2019 г. е обезсилено постановеното от РС- Несебър решение и делото е изпратено по компетентност на настоящия съд.

С исковата молба и депозирани по делото уточняващи молби са заявени обективно и субективно съединени искове за солидарно осъждане на ответниците, както следва:

1) за сумата от 21 000 лева-частичен иск от обща претенция в размер на 64 992 лева, представляваща „обезщетение на основание чл. 161а, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН)“, а при условията на евентуалност се претендира тази сума като обезщетение по чл. 45 от ЗЗД за причинени вреди в резултат на неправомерна дейност, засягаща имот, чужда собственост;

2) сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, частично от обща претенция за 108 101.54 лева, от които: 6000 лева частично от обща претенция за 22 101.54 лева за извършени два ремонта на сградата и 6000 лева частично от 86 000 лева, представляващи пазарна цена на отнетите в резултат на разкопките 86 кв.метра от дворното място на ищците;

3) сумата от 25 000 лева, от които 20 500 лева се претендират от първия ищец и 4 500 лева от втория-частичен иск от обща претенция за 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди;

4) сумата от 5 000 лева-частично от обща претенция за 31 222.97 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението, претендирано на основание чл. 161а, ал. 3 от ЗКН за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.;

5) сумата от 3362.89 лева, представляваща лихва за забава „върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 7000 лева“, за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.;

6) сумата от 6 343.22 лева, представляваща лихва за забава „върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 86 000 лева, за периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.;

7) сумата от 33.19 лева, представляваща лихва за забава „върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 450 лева, за периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.;

8) сумата от 5000 лева- частично от обща претенция за 24 020.63 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на недвижим имот- дворно място, съставляващо парцел І-342 в кв. 25 по плана на гр. Обзор, ведно с построената в него през 1931 г. двуетажна жилищна сграда. Твърди се, че през 2013 г. същите са извършили цялостен ремонт на сградата, на стойност 7 200 лева. С договор за наем от 30.05.2013 г. ищецът Г. предоставил на ЕТ „САРА 27“ за временно и възмездно ползване 50 кв. метра от описаното дворно място, за срок до 30.09.2018 г., при наемна цена 2000 лева.

В началото на 2014 г. в гр.

Обзор започнали археологически разкопки, достигащи на около два метра и половина от стените на сградата. Съгласие за извършването им било дадено само от ищеца Г., но не и от ищцата Г., като собственик на имота. В резултат на извършените разкопки и поради валежи, свличане и ерозия били образувани пукнатини по стените и терасата на сградата. Наред с това, поставените заграждения на имота препятствали достъпа до него и до плажа, а наемателят преустановил дейността си, поради невъзможност да я упражнява, като преустановил и плащанията по договора за наем, сключен с ищеца. Със заповед, издадена по реда на чл. 57а от ЗУТ, било разпоредено премахване на преместваемите обекти- павилиони, като поставени без разрешение в поземления имот. Преустановено било и отдаването под наем на определените места за поставянето им, в резултат на което ищците пропуснали да реализират доход в размер на 12 000 лева за периода 2013 - 2018 г. (по 2000 лева годишно).

Поради извършваните разкопки, същите били препятствани през периода 2013-2018 г. да отдават под наем на курортисти и четирите стаи на къщата, в резултат на което понесли имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 52 992 лева.

Поради извършване на разкопките, ищците претърпели „неудобство, стрес, ядове, загуба на време, безсъние, притеснения, страх и влошаване на общото им здравословно състояние“. Ищецът Г. отключил през 2016 г. диабет втори тип и хипертоничен синдром с усложнения, а ищцата Г. получила постоянно главоболие и безпокойство. Налагало се по-често пътуване до Обзор, вкл. и през месеците извън летния сезон, за да се наглежда имотът, което, предвид възрастта им, било свързано с голяма умора и дискомфорт, и необходимост от повече време за възстановяване.

Резултатите от спасителните археологически проучвания били приети с протокол вх. № 10-00-82 от 22.04.2014 г., одобрен със заповед № РД09-214 от 29.04.2014 г. на министъра на културата.

През 2017 г. било извършено от общинската администрация укрепване на къщата, преценено от ищците като некачествено, предвид начина на укрепване и използваните материали. Поради „неадекватните“ действия на възложителя/изпълнителя на археологичните проучвания и заплахата къщата или част от нея да се срути, с цел да запазят целостта и́, ищците ангажирали строителни работници, закупили материали и организирали укрепване, за което заплатили сумата от 450 лева.

Заявените претенции неколкократно са уточнявани от ищците, включително в изпълнение указанията на ВАС, дадени с определение № 4909/27.04.2020 г. по адм.дело № 3610/2020 г. по описа на съда. С молба вх. № 5028 от 29.06.2020 г. същите заявяват, че твърдените имуществени вреди произтичат от протокол на комисия и Заповед № РД 09-214/29.04.2014 г. на зам.-министър на културата. Считат, че тези актове са незаконосъобразни, тъй като „съдържат констатации и приемат като надлежно извършени дейности, нарушаващи определения район за теренни проучвания, както и дейности, извършени в нарушение на изискванията за начина и средствата на провеждане, с техника и средства, несъобразени и неотговарящи на конкретните условия“. С допълнителна молба развиват доводи за незаконосъобразност на заповедта и протокола, тъй като „чрез тях се е стигнало до злоупотреба с власт, като се извършват разкопки извън очертания район, върху непроучен терен, навлизайки в частна собственост без съгласие от собствениците“.

С определение № 14418/20.11.2020 г. по адм.дело № 10476/2020 г. на ВАС е отменено определение за прекратяване на настоящото производство и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, със задължителни указания. Според указанията на ВАС, константно не се твърдят незаконосъобразни актове, от които произтичат вредите, а се сочи от ищците, че разкопките излизат извън обхвата на издадените заповеди, като обезщетението за вреди се претендира от незаконосъобразни фактически действия по осъществяване на археологически разкопки в имота на ищците- незаконосъобразно поведение на служители на ответниците, извършили съвместно разкопки в имота на ищците.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Несебър, с който е заявено становище за нередовност на исковата молба, алт. за неоснователност на заявените претенции. В отговора се сочи, че имотът на ищците не е регистриран и не е категоризиран за отдаване легла под наем на туристи по реда на Закона за туризма. Оспорват се наведените с исковата молба твърдения за ограничаване достъпа до имота и отнемане на площи от парцела на ишците. Твърди се, че отстоянията между сградата и извършвани в близост до нея археологически разкопки са спазени. По отношение премахването на павилионите се сочи, че не е издавано разрешение за поставянето им. Оспорват се и претенциите за неимуществени вреди.

С депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът Министерство на културата оспорва предявените искове за имуществени и неимуществени вреди. Счита, че не са налице изискуемите материалноправни предпоставки. Твърди, че „действията по разкопки“, от които според твърденията на ищците произтичат вреди, не са извършвани нито от служители на Министерство на културата, нито от служители на Община Несебър.

Моли за отхвърляне на исковите претенции.

В съдебното заседание процесуалният представител на ищците поддържа предявените искове. Ангажира доказателства.

Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

Пълномощникът на ответника

Община Несебър заявява становище за неоснователност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им и присъждане на разноски. Представя доказателства.

Ответникът Министерство на културата не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен.

Представя доказателства по опис.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на претенциите. Не сочи доказателства.

Съдът, с оглед твърденията на ищците за настъпили вреди от незаконосъобразни действия на служители при ответниците, приема, че предявените искове са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, съдът намира за установено следното:

Ищецът Г.С.Г. придобил по силата на договор за дарение и покупко-продажби, сключени съответно с нотариални актове № 221/1975 г., № 11/2004 г. и № 194/2006 г., дворно място, съставляващо УПИ І-342 по плана на гр. Обзор, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда. С нотариален акт № 143/1998 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация, същият бил признат за собственик и на 1/2 ид.част от съседното незастроено дворно място, цялото от 205 кв.метра, придаваемо към парцел І-342 в кв. 25 по плана на гр. Обзор.

В изпълнение на договор от

30.07.2007 г. ищецът предоставил на ЕТ „САРА 27“ за временно и възмездно ползване 50 кв.метра от така придобитото дворно място, обособени между ул.

„Иван Райков“ № 18, ул. „Княз Борис“ и имота на наследниците на С.. за поставяне на общо три сглобяеми павилиона, за срок до 30.09.2012 г., при годишна наемна цена, както следва: за 2008 г.- 1200 лева, за 2009 г.- 1400 лева, за 2010 г.- 1600 лева, за 2011 г.- 1800 лева и за 2012 г.- 2000 лева. С Разрешение № 365 от 11.07.2008 г. на главния архитект на Община Несебър било разрешено на едноличния търговец да постави в имота павилион на площ 15 кв.метра с предназначение: „за промишлени стоки“, за срок от три години. На 27.05.2012 г. ищецът сключил нов договор за наем с ЕТ „САРА 27“, с предмет „два броя сглобяеми павилиона и трети поставен до тях“, за срок до 25.05.2014 г., при наемна цена от 600 лева за тримесечие. Договорът бил новиран на 30.05.2013 г., като страните постигнали съгласие да бъде предоставена на търговеца част от недвижимия имот в размер на „около 40-50 кв.метра“ с монтиран сглобяем павилион, при наемна цена 2000 лева за летния сезон.

През зимата на 2011 г. в гр.

Обзор, при извършване на изкопни дейности за ремонт на ВиК системата на града, била разкрита монументална сграда с тухлен градеж. След намеса на специалисти от музей „Старинен Несебър“, изкопните дейности били преустановени, а специализирана комисия дала предписание за провеждане на спасителни археологически проучвания.

Средствата за тях били осигурени през есента на 2013 г. от Община Несебър и Кметство Обзор.

За извършване на спасителното археологическо проучване, на основание чл. 148, ал. 2 от ЗКН председателят на Съвета за теренни проучвания в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките издал Разрешение № 309 от 05.09.2013 г. С него било разрешено на Тодор Иванов Марваков- служител на музей „Старинен Несебър“, гл.ас. д-р М. А.Г. и К. Т. Го., двамата с месторабота РИМ- Бургас, да извършат спасителни археологически разкопки, с основни научни цели на проучването: изчерпване на съществуващите културни напластявания, документиране на разкритите структури и изследване на ДКЦ, с възможност за използване на специални технически средства- металдетектор.