Определение № 936 от 15.10.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 936 гр. гр. Добрич, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Н. Паскалева

Членове:

Светослав Н. Тодоров

Веселина В. Господинова като разгледа докладваното от Веселина В. Господинова Въззивно частно гражданско дело № 20263200500582 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

С определение №460/28.07.2026г. по ч.гр.д.№854/2026г. по описа на РСБалчик, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, със заявител „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ №25, чрез юрисконсулт С.

Д., срещу длъжника Е. С. И., с ЕГН**********, от с. Ш., ул. ***, общ. Т., обл.

С., за сумите: главница в размер на 476.03 евро, считано от 15.12.2025г. до 15.11.2026г., ведно със Законна лихва, считано от 13.07.2026г.; договорна лихва в размер на 101.39 евро, считано от 15.12.2025г. до 24.04.2026г.; мораторна лихва в размер на 18.05 евро, считано от 16.05.2026г. до 13.07.2026г., такса в размер на 530.64 евро, считано до 15.11.2026г., както и за разноските в производството в размер на 25.56 евро.

Договора за паричен заем Microcredit №9092-00244108 от 31.10.2025г., както и договор за допълнителни услуги към него са сключени между „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629 и Е. С. И..

На 23.04.2026 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК 201318404, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, по силата на който вземането на „Микро Кредит“ АД, срещу Е. С. И., произтичащо от Договора за паричен заем Microcredit №9092-00244108 от 31.10.2025г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор.

Срещу определението е постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В жалбата излага доводи и се поддържа, че 1 обжалвания акт е неправилен поради следното:

Сочи, че задължението на заявителя по чл.410, ал.3 от ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателя именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не, като във всички останали случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в самото заявление, поради което неправилно първоинстанционният съд е тълкувал тази норма разширително. Счита, че непредставянето на договора за цесия и доказателства за уведомяването на длъжника за нея не представляват нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. Тъй като прехвърлянето на едно вземане с договор за цесия води до промяна по отношение на една от страните по облигационното правоотношение, материализирано в съответния договор, сключен с потребител, но това изменение става със сключването на съвсем различен, нов договор, който се сключва с трето лице – цесионер, без да е необходимо участието на длъжника по облигационното правоотношение, произтичащо от потребителския договор, приема че договора за цесия не може да се третира, нито като договор, сключен с потребител, нито като изменение или приложение на потребителския договор по смисъла на чл.410, ал. 3 ГПК, за да бъде изискван и той. При промяна на едната страна по облигационното правоотношение, която става чрез сключването на съвсем друг договор /договор за цесия/, твърди, че съдът няма задължение да проверява наличието на неравноправни клаузи, тъй като договорът за цесия не е договор с потребител. По отношение на липсата на приложено към заявлението доказателство за уведомяване на длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането, излага доводи, че също не е основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение, тъй като разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК, изчерпателно изброява какви приложения следва да представи заявителят, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител и не предвижда представянето на такова уведомление да длъжника. Освен това, въпросното уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и в този смисъл не е условие за неговата действителност и за прехвърлителното действие на договора за цесия по отношение на процесното вземане. Намира, че изследването на този въпрос /дали длъжникът е уведомен за цесията/ изобщо не е предмет на заповедното производство, а би имало значение само в едно бъдещо исково производство за установяване на вземането и то само в случай, че длъжникът в това исково производство направи възражения, че е платил част от дълга или целия дълг на предишния кредитор, преди да е бил уведомен за цесията.

Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалвания акт – определение №460 от 28.07.2026г. по ч.гр.д. №854/2026г. по описа на РС Балчик, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед 2 за изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, срещу длъжника Е.

С. И., с ЕГН**********,от с. Ш. ***, общ. Т., обл. С., като неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение.

Окръжен съд – Добрич, в настоящия си състав, след като обсъди съображенията, развити в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.418, ал.4 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява частично основателна по следните съображения:

Целта на заповедното производство е създаване на изпълнително основание, когато вземането не се оспорва от длъжника, но и не се изпълнява от него. По правило заповедното производство по чл.410 ГПК не е исково, състезателно и двустранно и съдът издава заповед за изпълнение само въз основа на твърденията на заявителя и без да е необходимо представяне на доказателства за установяване на тези твърдения. След изменението на ГПК (ДВ бр.100/2019г.) бе предвидено, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива – чл.410, ал.3 ГПК, респ. изрично бе въведено задължение за съда да следи служебно дали твърдените вземания не се основават на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или има обоснована вероятност за това.

Цесионерът придобива прехвърленото вземане в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия по аргумент от чл.99, ал.2 ЗЗД.

Промяната в страните по правоотношението, настъпило с договора за цесия не може да доведе до промяна в наличието или липсата на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, поради което и не е необходимо представянето на договора за цесия за извършване от заповедния съд на дължимата проверка по чл.411, ал.2, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК не следва да се тълкува разширително, а с оглед въведеното със същото изменение в ГПК задължение за съда да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в договор с потребител или на обоснована вероятност за това. Разрешението дадено в т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК касае производството по чл.417 ГПК, при което заявителят се сдобива с изпълнителен лист въз основа на представения със заявлението документ и може да пристъпи към принудително изпълнение преди да е връчена заповедта за изпълнение на длъжника. Това разрешение е неприложимо в производството по чл.410 ГПК, в което преценката за издаване на заповед за изпълнение се прави само въз основа на твърденията на заявителя, а изискването за представяне на договор, сключен с потребител е за да се извърши преценка дали вземането се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

3

По изложените съображения мотивите в обжалваното определение не се споделят от настоящия състав на съда.

След като не е необходимо представяне на договор за цесия за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а още по-малко и доказателства за уведомяване на длъжника за цесията преди подаване на заявлението, то заявлението не е било нередовно в тази част, а е следвало да се извърши по същество преценка за наличие на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, включително за наличие на обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договора за потребителски кредит.

При извършване на тази преценка по отношение на процесния договор се установява, че между страните е сключен Договор за заем Microcredit №9092-00244108 от 31.10.2025г, придружен с погасителен план към него и график на плащанията, подписан от страните на 31.10.2025г., тарифа за допълнителни услуги, общи условия за договор за заем Microcredit, ведно с погасителен план към договора, по силата на който на длъжника е отпусната в заем сумата от 1000лева / 511.29 евро/, платима на 12 месечни погасителни вноски в размер на 102,71лева /52,51 евро/, при фиксиран лихвен процент по заема 40,47% и ГПР - 48,90%. Вноските били изискуеми на всяко 15-то число.

Посочена е в договора и общата сума за погасяване – 1232,520лева / 630,18 евро/, като датата на първото плащане е 15.12.2025г. Приети са общи условия (ОУ) от 16.06.2025г., изготвени от заемодателя и подписани от заемополучателя, както и тарифа за допълнителни услуги на "Микро кредит" АД към договори за заем, в сила от 15.04.2024 г., която е подписана от длъжникът. Заедно с договора за заем, между страните е подписан и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №9092-00244108 от 31.10.2025г.,съгласно който на заемополучателя се предоставил пакет от допълнителни услуги "Комфорт", за които е предвидено заплащането на възнаграждение дължимо на 12 месечни вноски от по 94,35 лева /48,24евро/, платими на 15-то число. Допълнителните услуги, които били уговорени, се изразяват в следното: (1) посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската; (2) безплатно внасяне на от името и за сметка на клиента по банковата сметка на "МИКРО КРЕДИТ" АД; (3) безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; (4) разглеждане до минути; (5) преференциално обслужване; (6) право на участие в специални промоции.

В чл. 4 от втория /допълнителен/ договор страните постигнали съгласие, че допълнителните услуги се предоставяли, като допълнение към договора за заем Microcredit и след попълване и подписване на формуляр Искане за допълнителни услуги. Посочено е, че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договор за заем и/или получаване на заем Microcredit. В т. 4. 2 е установено, че клиентът дължи цената за пакета от допълнителни услуги, посочени в т. 3 от договора, платима на равни месечни вноски, определени в договора. В т. 4. 7 от договора, страните 4 постигнали съгласие, че договора се прекратява с изтичане на срока и плащане на всички дължими суми по него, както и с прекратяването на договора за заем Microcredit. В т.4.9 е установено, че ако клиентът не се е бил възползвал от възможността, която допълнителната услуга "Връщане в 30-дневен срок" му предоставяла, клиентът нямал право да иска обратно цената на платената услуга; в такъв случай след изтичане на тридесетдневния срок, в който клиентът не бил погасил предсрочно кредита си, той започвал да дължи и цената за услугата "Комфорт".

Договорът за допълнителни услуги не съществува самостоятелно, отделно от договора за заем. В съдържанието на договора – т. 4. 1, изрично е описано, че допълнителните услуги се предоставят като допълнение към договора за заем Microcredit и след попълване и подписване на формуляр "Искане за допълнителни услуги", при това този договор не съществува самостоятелно.

За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т.