Решение № 283 от 07.05.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Монтана, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630102980 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК от Б. И. срещу *** за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите по изпълнителен лист от 09.11.2010 г. издаден по *** г. по описа на Районен съд Монтана, като погасени по давност, по който лист е било образувано изп.дело № *** г. на *** И.а, рег. № 748 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд Монтана.

Ищецът излага доводи, че вземането е погасено по давност, след като са минали над 5 години, а изпълнителното дело е перемирано.

Ответникът оспорва исковата претенция.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на "***” АД, издадена по ч.гр.д.*** г. на РСМ, е издаден изпълнителен лист за следните суми сумата 3 918, 96 /три хиляди деветстотин и осемнадесет лева и деветдесет и шест * стотинки/ лева - главница, 727, 12/седемстотин двадесет и седем лева и дванадесет стотинки/ лева - договорна лихва от 16.03.2007 година до 19.10.2010 година, 3 066, 76 /три хиляди и шестдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ лева - наказателна лихва от 16.03.2007 година до 1

19.10.2010 година, ведно със законната лихва върху главницата от 20.10.2010 г. до окончателното изплащане на общото вземането, както и сумата 599, 93 /петстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/ лева разноски по делото, въз основа на който е образувано изпълнително дело № №*** г. по описа на *** И.а, с район на действие: ОС - Монтана.

С молба от 30.11.2010 г. е образувано горепосоченото изпълнително дело.

Заповедта за изпълнение е връчена на 08.02.2011 г.

Със запорно съобщение от 28.01.2011г. е наложен запор върху притежаваните от длъжника две МПС-та.

С молба от 04.03.2013 г. е поискано от взискателя да се наложи запор върху трудово възнаграждение на длъжника, като на 04.03.2013 г. е изпратено запорно съобщение до взискателя.

На 04.08.2014 г. е подадена молба от ***, че процесното вземане е цедирано от взсикателя.

На 29.10.2014 г. е постъпила сума от 57,48 лева, като последно постъпване на суми по изпълнителното дело е на 07.04.2017 г. от запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

На 09.03.2017 г. е изпратена молба от взискателя, с която е поискал да се насрочи опис на движими вещи в дома на длъжника, както и справка за наличието на трудови договори и друго имущество на длъжника, като съдебния изпълнител е отговорил, че длъжникът има имущество и е указал на взискателя да внесе такси за предприемане на действия, но такива не са внесени.

На 16.02.2023 г. е поставено прекратяване на изпълнителното дело от съдебния изпълнител.

На 27.01.2025 г. е образувано ново изпълнително дело при същия съдебен изпълнител по 20257480400263.

РСМ, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

При действието на ГПК ищецът по предявен отрицателен установителен иск винаги има правен интерес да поиска от съда да признае едно вземане, за което кредиторът му е бил снабден с изпълнителен титул, за недължимо, 2 поради погасяването му по давност (Определение № 95/22.02.2018г. по ч.гр.д.

№ 510/2018г. на IV ГО на ВКС). В настоящия случай, правният интерес се извежда от обстоятелствата, изложени в исковата молба – образувано изпълнително производство от ответника за принудително събиране на сумите от ищеца по издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение, като се твърди новонастъпил факт – изтекла петгодишна погасителна давност, считано от последното изпълнително действие в производството по принудително изпълнение – чл.439, ал.2 ГПК.

По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и съгласно разясненията в т.10 от ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013г. давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител. Същевременно, в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че при бездействие на кредитора в период от две години изпълнителното производство се прекратява /т.нар. „перемпция“/, като това се осъществява по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител единствено го констатира. В този случай новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, извършено преди да са били налице предпоставките по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Съгласно разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС проучването на имущественото състояние на длъжника, както и изпращането на покана за доброволно изпълнение не прекъсват давността, но когато взискателят е посочил способ за принудително изпълнение като е поискал налагането на запори, както е в случая, то давността се смята за прекъсната, считано с всяка молба поотделно.

С Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК, съгласно което нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. При всички случаи обаче, действието, което прекъсва давността, е действието на носителя на материалното право (кредитора), който е инициирал производството, а не действието на компетентния орган, движещ производството, защото законодателят свързва прекъсването на давността с активно поведение на носителя на материалното право, а не с активното поведение на органа, който извършва действията на 3 принудителното изпълнение.

Същевременно е налице задължителна съдебна практика - т. 5 на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК, съгласно която изпращането на запорно съобщение до банка и в хипотеза, в която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в банка, представлява действие по налагане на запор като от значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици.

Съгласно същото тълкувателно решение запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване н а запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. - Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК.

В практиката на ВКС еднозначно се приема, че по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която разпоредба срокът на новата давност е всякога пет години.

Видно от приложените изпълни дела последното валидно изпълнително действие е именно наложения запор върху банковите сметки на длъжника, от които се правели удръжки до 07.04.2017 г., след което изпълнително дело № 744/2010 г. по описа на *** И.а, с рег. № 748 в КЧСИ, с район на действие:

Окръжен съд – Монтана, е прекратено на 08.04.2019 г. по право. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в 4 продължение на две години и изпълнителното производство за събиране на паричното вземане е прекратено по право по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК.

С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, се прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. С оглед на горното петгодишният давностен срок е изтекъл на 08.04.2022 г., след като на 07.04.2017 г. давността е започнала отново да тече.

Едва в молбата за образуване от 27.01.2025 г. е поискано предприемане на ново изпълнително действие.

С оглед на горното искът следва да се уважи.

По разноските

При този изход на спора разноски се присъждат на ищеца, които съгласно представеният списък с разноски са в размер на 1090,60 евро.

Мотивиран от гореизложеното, РСМ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 ГПК, че Б. К. И., ЕГН **********, не дължи на „***“ ЕАД с ЕИК ***, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. *** по описа на РС – Монтана.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „***“ ЕАД с ЕИК ***, да заплати на Б. К. И., ЕГН **********, сумата 1027,22 евро – разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5