Решение № 1388 от 19.09.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1388 гр. Плевен, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430100928 по описа за 2025 година

Обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, вр.чл.146 ЗЗП, съединен при евентуалност с искове с правно основание е чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от А.

А. М., ЕГН**********, гр.**** № 45, вх.Г, ет.6, ап.17 против С.К., ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.***** № 115 Е, ет.5, в която се твърди, че между ищцата, в качеството й на кредитополучател и ответика, в качеството си на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № 797705 от

17.01.2023 година. Твърди, че по силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на 900 лева. Твърди, че съгласно чл.3.7. от Договора - годишният лихвен процент на заема е 40.05 % , а годишният процент на разходите е 49.61 % . Твърди, че уговореният срок и начин на плащане e в вноски, посочени в погасителен план към договора. Твърди, че по процесния договор за кредит ищцата е плащала своите погасителни вноски до момент, в който е било посилно за нея. Твърди, че след това преустановява обслужването на кредита.

Твърди, че последната е платила сума в размер по-голям от главницата на кредита, но поради обстоятелството, че не пази всички платежни бележки не 1 може да конкретизира точно колко. Твърди, че въпреки това, към днешна дата дружеството ответник продължава да претендира от нея дължими суми по неустойка, такси и възнаградителна лихва, които смята, че не се дължат от нея. Твърди, че това е така, защото действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите е различен от този, който е посочен в договора. Счита, че това е така, защото съгласно договора се дължи “неустойка” по смисъла на чл. 11 от Договора в случай, че ищцата не предостави в тридневен срок от подписване на съглашението поръчител или банкова гаранция. Счита, че кредитодателят, залагайки като клауза на чл. 11 в договора за потребителски кредит всъщност цели заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си. Счита, че това обстоятелство поражда недействителност на целия договор, тъй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит води до нищожност на договора. Твърди, че съгласно чл. 11 от договора за потребителски кредит, ищцата е следвало да предостави в срок от 3 /три/ дни обезпечение, на което обезпечение да бъде извършена предварителна проверка от страна на Кредитора и едва след нея, и след като отговаря на посочените от кредитора условия, да приеме банковата гаранция или сключи договор за поръчителство във връзка с процесния договор за заем или в противен случай се дължи неустойка в размер на 997,98 лева, която неустойка се дължи пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план и представлява неразделна част от договора. Твърди, че поставените в чл. 5 условия, които задължително трябва да изпълни ищцата, за да не се дължи неустойка са следните: 1/ Да представи безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва 2/ Алтернативно на тази възможност, кредитополучателят може да предостави като обезпечение поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1 . При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния 2 доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Развива правни съображения. Твърди, че „неизпълнението“ на задължението да посочи обезпечение, отговарящо на конкретни условия вдига лихвения процент на кредита на месец неколкократно, тъй като тази „неустойка“ представлява прикрита възнаградителна лихва. Твърди, че това се потвърждава и от факта, че тази „неустойка“ е уговорена и в погасителния план по договора. Счита, че предвид неизпълненото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, и на основание чл.

22 ЗПК договорът е недействителен, като съгласно чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита. Твърди, че посоченият лихвен процент в договора от 40.05 % /четиридесет цяло и пет процента/ не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената „неустойка“ представлява добавък към договорната лихва и не е добавена в ГПР като разход по кредита, въпреки че несъмнено е такъв. Поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите, доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в чл. 3, ал. 5 от договора в действителния му размер, а това е в нарушение на изискванията на чл. 5 и чл.

11, т. 10 от ЗПК. По този начин се нарушават добрите нрави и се внася равноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга, което е в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, като счита, че това обстоятелство води до нищожност на договорното съглашение.

В случай, че съдът прецени, че договорът не е изцяло нищожен и в условията на евентуалност, претендира, че договорната лихва противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили заплащането на възнаградителна лихва в размер на 40.05 % /четиридесет цяло и пет процента/ годишно. Като съгласно 3 чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето лице/кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими обстоятелства. Излага правни аргументи.

В случай, че съдът прецени, че договорът не е изцяло нищожен и в условията на евентуалност твърди, че уговорената неустойка в чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 797705 от 17.01.2023 година е нищожна.

С така уговорената неустойка се цели единствено да се постигане неоснователно обогатяване, като с тази разпоредба се излиза извън присъщите функции на неустойката, посочени в т. 3 от Тълкувателно дело № 1 от 2009 година на ОСГТК на ВКС. Счита, че процесната неустойка също така е и неравноправна по смисъла на чл. 145 от ЗЗП и съответно е нищожна на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите.

Моли да бъде признато за установено, че Договор за потребителски кредит № 797705 от 17.01.2023 година, сключен между „с.к.“ ООД, с ЕИК ******** и А. А. М., с ЕГН **********, е изцяло недействителен, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. В хипотезата на евентуалност, в случай, че съдът не прецени, че целият договор е недействителен моли да бъде признато за установено, че следните клаузи по сключения между "с.к." ООД, с ЕИК ******** и А. А. М., с ЕГН **********, Договор за потребителски кредит № 797705 от 17.01.2023 година, са нищожни, а именно: 1. Чл. 3, ал. 7 от Договор за потребителски кредит № 797705 от 17.01.2023 година, съгласно който се дължи възнаградителна лихва в размер от 40.05% /четиридесет цяло и пет процента/ върху главницата и 2.

Чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 797705 от 17.01.2023 година, съгласно който се дължи неустойка в размер на BGN 997,98 /деветстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/, в случай че не се 4 предостави обезпечение по договора в срок от 3 дни от подписването му.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Развива подробни съображения за действителността на договора за кредит, както и на оспорените клаузи от него. Позовава се съдебна практика.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

От Договор, Погасителен план и СЕФ /л.6—12 от делото/ се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 797705/17.01.2023г., съгласно който „Сити кеш“ ООД има качеството на заемодател, а ищцата на заемател. Според договора за заем, размерът на отпуснатия заем възлиза на 900 лв., с двадесет и една двуседмични вноски, обща сума за плащане 1081,02лв., при ГЛП от 40,05% и ГПР от 49,61%. В чл.5 от договора е уговорено, че договорът за кредит следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените изисквания, а именно: едно иди две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работа заплача за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работа заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различие от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, визирани в чл.5 от договора, същият дължи неустойка визирана в чл.11 на кредитора в размер на 997,98 лева, която той е уговорено да се заплаща разсрочено ведно с погасителната вноска.

Страните не спорят, че заемодателя е изпълнил задължението си да предостави на заемателя уговорената заемна сума.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

5

Установи се по делото, че между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по Договор за потребителски кредит № 797705/17.01.2023г. по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице.