Решение № 1935 от 16.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1935 гр. Варна, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20213110116339 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от ЯН. Д. ИВ. срещу „* иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от 8847.79 лева, от които главница по Договор за потребителски кредит № * от 03.06.2009 г. в размер на 7056.10 лева; договорна лихва за периода от 03.07.2009 г. до 19.12.2011 г. в размер на 1567.65 лева; наказателна лихва за периода от 03.08.2010 г. до 19.12.2011 г. в размер на 224.04 лева, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № * по описа на ЧСИ *, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 184 по описа за 2012 г. на Районен съд - Варна.

Ищецът ЯН. Д. ИВ. твърди, че в полза на „* е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 184/2012 г. на ВРС, по силата на които е осъден да заплати на заявителя следните суми: 7056.10 лева - главница по Договор за потребителски кредит № * от 03.06.2009 г.; 1567.65 лева договорна лихва за периода от 03.07.2009г. до 19.12.2011 г.; 224.04 лева наказателна лихва за периода от 03.08.2010 г. до 19.12.2011 г. В исковата молба се излага, че въз основа на така издадения изпълнителен лист, по молба на „*, е образувано изп. дело № * по описа на ЧСИ *. С молба от 21.03.2014 г. взискателят поискал да бъде извършен опис на движими вещи на * И.. Въз основа на молба от 06.04.2016 г. „* е конституирано като взискател поради сключен договор за цесия с „*. Ответното дружество е подало молба за справка от БНБ и запор на банкови сметки на длъжника на 04.04.2018 г., като на 13.04.2018 г. са изпратени запорни съобщения до „* и „*. Ищецът поддържа, че за периода от 21.03.2014 г. до 21.03.2016 г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, които да прекъснат давността за вземането. Поради изложеното намира, че на 22.03.2016 г. по горепосоченото изпълнително дело е настъпила перемпция и производството е прекратено по право. Счита, че предприетите след тази дата изпълнителни действия не са валидни и не са прекъснали давността, като същата е изтекла на 22.03.2019 г. Отправя искане до съда за приемане за установено в отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер от 8847.79 лева, от които главница по Договор за потребителски 1 кредит № * от 03.06.2009 г. в размер на 7056.10 лева; договорна лихва за периода от 03.07.2009 г. до 19.12.2011 г. в размер на 1567.65 лева; наказателна лихва за периода от 03.08.2010 г. до 19.12.2011 г. в размер на 224.04 лева, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № * по описа на ЧСИ *, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 184 по описа за 2012 г. на Районен съд - Варна. Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В съдебно заседание искът се поддържа от ищеца чрез процесуален представител и се моли за уважаването му. Настоява се, че от приобщените доказателства по делото се установява основателността на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който развива подробни съображения за неоснователност на предявения иск.

Поддържа, че последното изпълнително действие е извършено на 13.04.2018 г. с налагането на запор върху банкови сметки на длъжника, а предходното валидно изпълнително действие е от 21.03.2014 г., когато е отправено искане за насрочване на опис на движими вещи. Счита, че посочените действия са прекъснали давността. Навежда доводи, че с изтичане на давностния срок не се погасява вземането, а единствено правото на принудително изпълнение.

Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване с окончателния доклад по делото: че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 184/2012 г. на ВРС в полза на „*" АД /понастоящем „*/ за следните суми:

7056.10 лева - главница по Договор за потребителски кредит № * от 03.06.2009 г.; 1567.65 лева - договорна лихва за периода от 03.07.2009 г. до 19.12.2011 г.; 224.04 лева - наказателна лихва за периода от 03.08.2010г. до 19.12.2011 г.; че въз основа на същия е образувано изп. дело № * по описа на ЧСИ *; че ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело въз основа на договор за цесия, сключен с „*, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.

Приобщено в цялост в настоящото производство изп. дело № * по описа на ЧСИ *, видно от които същото е образувано на 06.03.2012 г. по молба на „*" АД.

С разпореждане от 30.03.2012 г. на ЧСИ * е постановено изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника с дата за опис.

В представената покана за доброволно изпълнение /л.51 от делото/ е посочено, че при неизпълнение на задължението за 29.08.2012 г. от 14:00 часа се насрочва опис на движими вещи на адрес гр. *, видно от която същата не е връчена на длъжника, поради ненамиране на адреса.

С молба от 21.03.2014 г. на „*" АД е поискано от съдебния изпълнител да се насочи изпълнението срещу движими вещи на длъжника, да опишат и да се продадат по реда на ГПК. Изпратени са писма до ТД НАП за проучване на имущество /л.58/ и покана за доброволно изпълнение до длъжника.

Въз основа на молба от 06.04.2016 г. ответникът „* е конституиран като взискател по изпълнителното дело срещу Я.И.. Представени са договора за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., в които под № 4109723 е вписано 2 задължение на ищеца, пълномощни и потвъурждения за извършената цесия.

С молба от 25.07.2016 г. са представени доказателства от новоконституирания взискател за привнесени разноски по изпълнителното дело /л.70/.

С молба от 04.04.2018 г. е поискано от новия взискател предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника чрез извършване на справка за банкови сметки и налагане на запори върху банковите сметки.

Изпратено е запорно съобщение от 13.04.2018 г. до *, получено на 20.04.2018 г.; до *, получено на 25.04.2018 г., до *, получено на 20.04.2018 г.

Съобщението за налагане на запор върху банковите сметки е изпратено и на длъжника, като видно от отбелязването /л. 90/ същото е върнато като непотърсено.

Видно от писмо от „* от 02.05.2018 г. /л. 95/ сметките на длъжника са блокирани, като няма наличен авоар за изпълнение.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.439, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика съобразно която докато не е изтекла давността за изпълнение, чрез която се погасява самото изпълнително основание, длъжникът всякога има признат от закона правен интерес да го оспори с иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК (така определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., определение № 113 от 26.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 577/2009 г., II т. о., решение на ОСГК на ВС № 101/1972 г. по гр. д. № 95/1972 г.). С иска по чл. 439 от ГПК не се оспорва процесуалната законосъобразност на изпълнителното производство, за да е поставен същият в зависимост от висящността на изпълнителния процес. Това следва и от граматичното тълкуване на разпоредбата, намираща се в раздел II на Глава 39 от ГПК, и озаглавена „оспорване на вземането“, т.е. не се оспорва самото изпълнително производство като такова, а неговата материална законосъобразност – изпълнителното основание, в което ищецът твърди да е настъпила промяна.

Налице е съществено различие между института на погасителната давност и перемирането на изпълнителното производство.

По тази причина прекратяването или не на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не погасява вземането, поради което ищецът има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че давностният срок за вземането по изпълнителния лист е изтекъл, поради което предявеният иск е допустим за разглеждане.

3

За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения давностен срок. В тежест на ответника е да установи предприети спрямо ищеца валидни изпълнителни действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния титул.

Не е спорно между страните, а от приобщеното изпълнително дело се установява, че е налице образувано изпълнително производство с предмет оспорените вземания. Ищецът има качеството на длъжник в изпълнителното производство. Взискател по това дело е ответникът след конституирането му по изпълнителното дело с молба от 06.04.2016 г., който факт не е спорен между страните.

За да се прецени основателността на така предявения иск, съдът съобразява дадените задължителни указания с т.10 на ТР 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. ОСГТК на ВКС, съгласно които, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването на изпълнителното производство става по право.

В горецитираното тълкувателно решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Новата давност започва да тече от последното прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.

Съгласно трайната съдебна практика, когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително изпълнение – такива са наложеният запор – те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно /в този смисъл е и решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1747/2020г., IV г.о./.

От друга страна, съгласно съдебната практика, в т.ч. цитираното по4 горе решение на ВКС, дали е перемирано изпълнителното дело е без правно значение, с оглед предмета на предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана прекъсва давността, като за перемпцията и необходимостта от образуването на ново дело значение има също, кога е направено искането. Дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на изпълнението върху движими вещи с описа – те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря.