Определение № 1716 от 01.04.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1716 гр. Бургас, 01.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120105989 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К. С. К. против „Банка ДСК“ АД, с която се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че сключеният между тях от разстояние договор за кредит за текущо потребление от 22.11.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД, поради липсата на воля и съгласие от страна на кредитополучателя за неговото сключване, а при условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави.

Като основание за завеждането на исковете ищецът излага, че не е кандидатствал, одобрявал и подписвал процесния договор за кредит, сключен по реда на ЗПФУР, като излага, че банката не установява да са спазени особените изисквания на закона, поради което и заявява настоящите искове, като излага подробно доводите си в тази насока, както и за развилите се извънсъдебни отношения между страните в тази насока.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се оспорва иска за нищожност на процесния договор за кредит, като се излага какви са извършените действия от страната на страните по неговото сключване, в частност и извършените такива от страна на ищеца по сключване на допълнително споразумение към договор за достъп до електронните канали на банката, активиране на мобилното приложение ДСК Смарт, а след това и сключването на процесния договор за кредит по ел. път, за което били спазени изискванията на ЗПФУР, ЗПК и ЗЕДЕУУ, ЗЕЕ, като се излага и подробно изпълнената процедура в тази връзка.

Предявява се насрещен иск, заявен при условията на евентуалност при 1 уважаването на главния иск, с който на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД се претендира връщане на предоставения кредит до непогасения размер от 18 620. 37 лв., като получен без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Като основание за завеждане на иска се сочи усвояване на предоставения кредит, чрез заверяването на разплащателната сметка на ищеца със сумата от 19 000 лв., като впоследствие същата била усвоена от него чрез изтеглянето на паричните суми в периода от 27.01.2025 г. до 18.02.2025 г.

В законоустановения срок е постъпил отговор по насрещния иск, с който се изразява становище за неговата недопустимост, тъй като събирането на същите суми имало инициирано заповедно производството по ч.гр.д. № 1065/2025 г. по описа на Районен съд – Мездра, поради което и не можела да заявява иск за събиране на същата сума. Така и иска по това дело по чл. 422 от ГПК се явявал преюдициален досежно валидното възникавне на вземането, поради което и заявения насрещен иск се явявал преждевремнно заявен. Подробно се излага, че ищецът е станал жертва на престъпление във връзка с процесния договор за кредит, като се излагат обстойни доводи в тази насока. Отделно от това се излага, че сумата не била постъпвала в патримониума на ищеца, поради което и съответно не се дължало връщането й от него, развивайки тезата си в тази насока.

В тази връзка отново се иска съединяване на настоящото дело с гр.д. № 3638/2025 г. по описа на БРС, с оглед еднаквия предмет и страни. При условията на евентуалност се иска да бъде извършено прихващане с вземането на ищеца по горното дело.

Искането за присъединяване на дела следва по принцип да се депозира пред съда, при който е по-ранно образуваното дело. Независимо от това не е налице идентичност на предмета и страните по настоящото дело и гр.д. № 3638/2025 г., като всъщност подобна идентичност води като последица прекратяване на по-късно образуваното дело съгласно чл. 126 от ГПК. В същото време производството по гр.д.

№ 3638/2025 г., чиито предмет е заявен иск от К. К. срещу ответната банка за осъждането й за заплащане следните суми: 18 798,65 лева, представляваща стойността на неразрешените от ищеца платежни операции, извършени на 22.11.2024 год. от разплащателна банкова сметка с IBAN: ***, с титуляр К. С. К., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и 1217,07 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 04.12.2024-23.05.2025 г., се намира в значителното по напреднала фаза и няма връзка с настоящото дело, при което искането за съединяване на делата се явява неоснователно, тъй като не са налице предпоставките по чл. 213 от ГПК.

С оглед данните за образуваното заповедно производство съдът е дал указания на банката да обоснове правния си интерес от заявения насрещен осъдителен иск, при 2 което същата е посочила, че сумите са заявени на различно основание, като в случая се търся при условията на евентуалност в случай, че договорът бъде обявен за нищожен, при което ще е налице и насрещната реституционна претеция, като настоящото дело се е явявало преюдициално по отношение на установително производството по чл. 422 от ГПК, което следвало да бъде спряно.

При тези данни съдът намира, че заявените искове са недопустими.

В заповедното производство по чл. 417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 515/04.08.2025 г. и изпълнителен лист от 04.08.2025 г. досежно дължимите суми по процесния договор за кредит, в това число и главницата. В законоустановения срок длъжникът – ищец в настоящото производство, е депозирал възражение срещу заповедта, с което изрично е направил възражение за нищожност на договора, на основанията заявени в настоящото производство, което съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат обсъдени в установителното производство. Нещо повече – недопозирането на подобно възражение по това дело, би довело до невъзможност за последващо саниране на този пропуск, чрез завеждането на ново дело, основано на такова възражение. При това положение се налага извода, че въпросът за нищожността на договора ще бъде разгледан и разрешен по това дело, съответно и въпросът за дължимостта на главницата, при което съдът намира, че за страните липсва правен интерес от воденето на заявените по настоящото дело искове, което освен това е образувано на 06.08.2025 г. т.е. след образуване на другото дело, при все че исковото производството по чл. 422 от ГПК се явява негово продължение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

Връща исковата молба и насрещната искова молба, по които е образувано гр.д.

№ 5989/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, поради тяхната недопустимост.

Прекратява производството по гр.д. № 5989/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3