Решение № 1249 от 21.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1249 гр. С., 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110125678 по описа за 2024 година

Г. В. П. е предявил срещу „И. С. К.”ООД / с ново наименование „Х.

К.”ООД/ искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, при условията на евентуалност чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на индивидуален договор за потребителски кредит SO №3382/20.02.2023.При условията на евентуалност са предявени и искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите на чл.1 от договора, предвиждащи такса за експресно разглеждане.

Ищецът поддържа, че между него и ответника е сключен индивидуален договор за потребителски кредит SO№3382/20.02.2023, по силата на който ответникът му е предоставил потребителски кредит при следните параметри:размер на кредита -3000 лева, срок на кредита -48 месеца, брой погасителни вноски 48, месечна погасителна вноска в размер от 362.50 лева, лихвен процент по кредита-24.42% и ГПР-27.34% и такса за експресно разглеждане в размер на 264 лева към всяка погасителна вноска или общо 12 672 лева.Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗЗД.Твърди, че в 1 договора не е отразен действителния годишен лихвен процент, поради което е налице нарушение на императивните правила на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.Твърди, че договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителният процент на ГПР.Твърди, че в ГПР не е включена таксата за експресно разглеждане, която също се явява разход по кредита.Твърди, че клаузите на чл.1 от договора, установяващи такса за експресно разглеждане са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „И. С. К.”ООД оспорва предявените искове.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на индивидуален договор за потребителски кредит SO№3382/20.02.2023 „И. С. К.”ООД е предоставил на Г. В. П. кредит в размер от 3000 лева, за срок от 48 месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 362.50 лева, ГЛП-24.42%, ГПР-27.34%.Към договора са представени и СЕФ и Общи условия за предоставяне на потребителски кредит от „И. С.

К.”ООД.

С преводно нареждане от 20.02.2023 е наредена от „И. С. К.”ООД в полза на Г. В. П. сума в размер от 3000 лева по договор за потребителски кредит №3382/20.02.2023.

Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, включен при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва в размер от 1728 лева.

Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включи и начислената такса за експресно разглеждане в размер на 12 672 лева, изчисленият ГПР ще възлиза в размер от 293.57%.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на индивидуален договор за потребителски кредит SO№3382/20.02.2023 „И. С. К.”ООД е предоставил на Г. В. П. кредит в размер от 3000 лева, за срок от 48 месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 362.50 лева, ГЛП-24.42%, ГПР-27.34%.Към договора са представени и СЕФ и Общи условия за предоставяне на потребителски кредит от „И. С.

К.”ООД.

2

С оглед на което съдът приема, че ищецът и ответника са в облигационни отношение по силата на договор за кредит.

Видно от договора и от представения погасителен план в него е предвидено като задължение заплащане на такса за експресно разглеждане, която е в размер от 264 лева и е включена към всяка погасителна вноска от общо 48.Общият размер на плащанията с включена такса за експресно разглеждане възлиза на сумата от 17 400 лева.

Съдът като взе предвид, че таксата за експресно разглеждане е включена в общата сума на плащанията, както и във вноските по кредита, намира, че тя представлява разход по кредита и следва да бъде включена в ГПР.

Същевременно съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за експресно разглеждане на документи е свързано с процедурата по усвояване на кредита и клаузата, която предвижда дължимостта му противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.Таксата за експресно разглеждане пряко касае действия по разглеждане на искането на кандидат– заемателя, поради което се явява такси във връзка с усвояването на кредита, а не допълнителна услуга.

С оглед на изложеното клаузата, предвиждаща таксата за експресно разглеждане е нищожна поради противоречие със закона- чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Съдът намира, че клаузата за таксата за експресно разглеждане е нищожна и като противоречаща на добрите нрави. В договора е уговорена такса от 264 лева, включена към всяка погасителна вноска от общо 48 или общо сума в размер от 12 672 лева.Сумата по кредита е в размер от 3000 лева.С оглед на което съдът намира, че уговорената такса за експресно разглеждане надвишава 4 пъти стойността на кредита, което противоречи на принципите на добросъвестност и справедливост..Съдът намира, че тази такса води до неоснователно обогатяване на кредитора и представлява скрита печалба извън договорната лихва.Поради това съдът намира, че клаузата, предвиждаща таксата за експресно разглеждане е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.

3

По отношение на ГПР

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 20.02.2023, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.02.2023 е 2.50%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 12.50%.В случая по договора ГПР е 27.34% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 62.50%.

Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, включен при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва в размер от 1728 лева.Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане неправилно не е включена в ГПР, въпреки, че представлява разход по кредита.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая таксата за експресно разглеждане представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.Този извод се налага от включването на таксата в общата сума по кредита и в погасителните вноски.

Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включи и начислената такса за експресно разглеждане в размер на 12 672 лева, изчисленият ГПР ще възлиза в размер от 293.57%.Включването на таксата в ГПР би довело до нарушение на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Невключването на таксата за експресно разглеждане в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Таксата за експресно разглеждане представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е 4 недействителен. Съдът намира, че невключването на таксата за експресно разглеждане в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договор за потребителски кредит SO№3382/20.02.2023 е недействителен.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, т.10 от ЗПК следва да бъде уважен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца.Ищецът е реализирал разноски в размер от 1896 лева, от които 696 лева-държавна такса, 400 лева – депозит за ССЕ и 800 лева – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит

SO№3382/20.02.2023 по предявения от Г. В. П., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., район О., ул. „Б. К.”№5, вх.Б, ет.3, ап.13, чрез адв.Б., срещу „Х.

К.”ООД / с предишно наименование „И. С. К.”ООД / , ЕИК20...5, със съдебен адрес:гр.П., ул. „Т.”№46, ет.2, офис 2, чрез адв. С.,иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, т.10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Х. К.”ООД /с предишно наименование „И. С. К.”ООД / , ЕИК20...5, със съдебен адрес:гр.П., ул. „Т.”№46, ет.2, офис 2, да заплати на Г.

В. П., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., район О., ул. „Б. К.”№5, вх.Б, ет.3, ап.13, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1896 лева – разноски по делото.

5

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6