Решение № 8 от 09.02.2021, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Враца , 05.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Георгиева като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20201420102088 по описа за 2020 година

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл.

79, ал. 1, вр.чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Софийска Вода ” АД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу И. Н. И. за следните суми: 720.75 лв. - задължения за доставена и потребена вода за периода 06.03.2012 - 04.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията, мораторна лихва в размер на 166.89 лв. за периода 06.04.2012 - 04.10.2018 г., както и разноските по делото: за държавна такса в размер на 25,00 лв. , както и сумата от 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на подаденото заявление е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение от 19.10.2018 г., по ч.гр.д. № 64786 / 2018 г. по описа на Районен съд – гр.

София, като е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите така, както са посочени в заявлението.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането за главница и лихва, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че между него и ответника е налице облигационно отношение, свързано с предоставянето на ВиК услуги до имот с адрес: гр. гр.****, ж.к."****", бл.***, вх. "**", ет.**, ап.****. В подкрепа на това твърдение е приложена заверена справка от имотния регистър, от която е видно, че ответникът е собственик на процесния имот към 15.07.2008 г., като от същата е видно, че ответникът не се е разпореждал с имота. С оглед гореизложеното и въз основа на относимата нормативна уредба, по смисъла на § 1, ал. 1 т. 2, б. б) от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, чл.З, ал.1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4) и 1 чл. 2 от действащите по силата на чл. 8 от Наредба № 4 публично известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „Софийска вода" АД, одобрени от КЕВР, ответникът имал качеството „потребител“ на ВиК услуги за горепосочения имот. Въз основа на това се твърди, че е възникнало валидно облигационно отношение с предмет доставката на В и К услуги до процесния имот. Посочва също така, че за процесния период са действали влезлите в сила на 01.09.2006 г. (Общи условия), в cила до 28.08.2016 г., и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, в сила от 28.08.2016 г. насам.Посочват се интернет адреси, на които общите условия са общодостъпни. Твърди се на следващо място, че за процесния период, по партидата на имота е открита договорна сметка № 2800026760, отнасяща се за просрочените задължения на ответника, в размер цената на настоящия иск. „Софийска вода” АД на основание чл. 7, т. 6 (чл. 8, т. 8 /отм./) във вр. с чл. 31 от Общите условия редовно е издавало ежемесечни фактури за потребените и начислени ВиК услуги в процесния имот, чиято стойност за периода 06.03.2012 - 04.10.2018 г. не е заплатена и възлиза на 887.64 лв., от които 720.75 лв. - главница и 166.89 лв. - лихва.

Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е заявеното в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В проведеното на 19.01.2021 г. открито съдебно заседание се яви ответника. Същия заяви, че веднъж е възразял по тези сметки, но ищцовото дружество не е приело възраженията му.Посочва също така, че се явява в съдебно заседание, за да постигнат договорка с ищеца, той като желае да заплати претендираните суми.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Като доказателство по делото е приета справака по лице от службата по вписванията – гр. София, от която се установява, че ответника е собственик на апартамента в гр. гр.****, ж.к."****", бл.***, вх. "**", ет.**, ап.****, като се установява също така, че ответникът не се е разпореждал с имота.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:

В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на ползвател на тези услуги.Ответника не е оспорил това обстоятелство, като не е депозирал и отговор на исковата молба. Освен това, от приета справка по лице от службата по вписванията – гр. София, се установява, че ответника е собственик на апартамента в гр. гр.****, ж.к."****", бл.***, вх. "**", ет.**, ап.****, като се установява също така, че ответникът не се е разпореждал с имота.Следователно, по делото е установено по несъмнен начин, че ответника е ползвател на доставените „ВиК“ услуги в имота през процесния период, поради което искът е доказан в своето основание.

С исковата молба е претендирана сума за главница в размер на 720.75 лв. Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК и не е оспорил така заявената претенция.Напротив, в проведеното на 19.01.2021 г. същия се яви, като посочи, че се явява в съдебно заседание, за да постигнат договорка с ищеца, той като желае да заплати 2 претендираните суми, с което по същество признава изцяло задълженията си към ищцовото дружество.Следователно, предявения главен иск се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълен размер така, както е претендрина с исковата молба.

По иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. По делото се установи по несъмнен начин наличието на главен дълг на ответника към ищцовото дружество. При установяването на главен дълг, основателна се явява и претенцията за мораторна лихва. След извършено изчисление на мораторната лихва, посредством онлайн калкулатор, съдът установи, че размерът й за периода от 06.03.2012 г. до 04.10.2018 г. възлиза на 166.89 лв. така, както е претендирана от ищеца.Освен това, в проведеното открито съдебно заседание ищецът заяви, че веднъж е възразял по тези сметки, но ищцовото дружество не е приело възраженията му.Посочи също така, че се явява в съдебно заседание, за да постигнат договорка с ищеца, той като желае да заплати претендираните суми, с което по същество признава изцяло задълженията си към ищцовото дружество. Следователно, акцесорният иск следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 225.00 лева / държавна такса – 75.00 лева, юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78, ал. 8 ГПК – 150.00 лева .

С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 75,00 лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.

Така мотивиран, Врачанският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че И. Н. И., ЕГН ********** дължи на „Софийска Вода ” АД, ЕИК 130175000 сумите, както следва:

- на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ – сумата от 720.75 лв.,представляваща главница за незаплатени „В и К” услуги за периода 06.03.2012 04.10.2018 г. в имот на адрес: гр. гр.****, ж.к."****", бл.***, вх. "**", ет.**, ап.**** ,за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от 19.10.2018 г., по ч.гр.д. № 64786 / 2018 г. по описа на Районен съд – гр. София, както и законна лихва върху тази сума, считано от 05.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

- на основание чл. 86 ЗЗД – 166.89 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 06.03.2012 г. до 04.10.2018 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от 19.10.2018 г., по ч.гр.д. № 64786 / 2018 г. по описа на Районен съд – гр. София.

3

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Н. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Софийска Вода ” АД, ЕИК 130175000 сумата от 225,00 лева, представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 2088 /2020 г. по описа на РС Враца.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Н. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Софийска Вода ” АД, ЕИК 130175000 сумата от 75,00 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 64786 / 2018 г. по описа на Районен съд – гр. София.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4