Решение № 18958 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18958 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110148707 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от „*********“ ЕАД, чрез юрк.

*******, против С. П. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на дружеството следните суми: 137.72 лева – главница, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, вх. 1, ет. 2, ап. 5 с аб.№ *******; сумата от 14.82 лева – лихва за периода от 15.09.2022 г. до 08.05.2024 г., главница за дялово разпределение в размер от 2.57 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер от 0.55 лева за периода от 16.07.2021 г. до 08.05.2024 г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения относно наличието на облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Излага доводи, че в изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., доставил на ответника топлинна енергия в имот, с адрес: гр. ***********, вх. 1, ет. 2, ап. 5 с аб.№ *******, на стойност от 137.72 лева, която не била заплатена от купувача по силата на наследствено правоприемство и съобразно притежаваната от него по наследство идеална част от топлоснабдения имот. Твърди, че съгласно приложимите към договора общи условия, потребителите са длъжни да заплащат месечните суми за доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава се начислявала единствено по отношение на задълженията, предвидени в общата фактура за съответния отоплителен сезон. В тази връзка, сочи че ответникът му дължи заплащането на мораторна лихва съобразно притежаваната от него идеална част в размер на 14.82 лева, начислена върху стойността на главницата за периода от 15.09.2022 г. до 08.05.2024 г. Твърди, че на основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда в режим на Етажна собственост се извършвало по система за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Излага доводи, че етажните собственици в сградата, в 1 която се намира процесното жилище, са сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „***********“ ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Счита, че ответникът му дължи цената на услугата за дялово разпределение в размер на 2.57 лева, начислена за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и лихва за забава върху посоченото главно вземане в размер на 0.55 лева, за периода от 16.07.2021 г. до 08.05.2024 г. При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на „*********“ ЕАД процесните вземания.

Ищецът претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника С. Г., чрез неговия настойник – *********, с който се твърди, че ответникът е извършил отказ от наследство по отношение на майка си ******* и не отговаря за нейните задължения.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „***********“ ЕООД не изразява становище по същество на спора. Представя документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, изготвяните индивидуални справки за процесния период, документи, удостоверяващи връчването на последните, както и относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 31926/2024 г. по описа на СРС е, че по заявление на „*********” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът С. П. Г., настоящ ответник, чрез назначения му настойник – *******, да заплати на дружеството сумите, както следва:

137.72 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2024г. до изплащане на вземането, сумата 14.82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 08.05.2024 г., 2.57 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2024г. до изплащане на вземането, 0.55 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 08.05.2024 г., 3.11 лева - платена държавна такса и 3.12 лева - юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложен нотариален акт за собственост върху апартамент, построен върху държавно място № ********** г., в който е отразено, че процесният недвижим имот апартамент № 5, находящ се в гр. ************, ет. 2 е закупен от ***********.

Представена е и молба за учредяване на законна ипотека, от която се установява, че собственикът *********** е учредил ипотека за обезпечение на заем за жилищно строителство на процесния недвижим имот.

От приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено от Столична община, район ****** се установява, че *********** е починал на 06.11.2018 г., като е оставил двама наследници по закон – съпруга и едно дете – *******.

Приложено по делото е и удостоверение за наследници, издадено от Столична Община, р-н ******, от което се установява, че ******* е починала на 01.09.2022 г., като е оставила трима наследници по закон – съпруг и две деца /едно от които е ответник в настоящото производство/.

По делото е представен договор от 17.09.2002 г. г., сключен между третото лице2 помагач и етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к. „******“ бл. 239 за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените през исковия период общи фактури.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

Представено е и съдебно удостоверение, постановено по гр.д. № 20768/2023 г. по описа на СРС, 117-ти състав, съгласно което в особената книга на съда под № 920/27.04.2023 г. е вписан отказ от наследство от С. П. Г., извършен чрез неговия настойник – ********* от наследството на покойния му наследодател *******.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл.422 ГПК чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Основният спорен въпрос между страните е валидно ли е извършен отказът от наследство от страна на С. П. Г., извършен чрез неговия настойник – *********, вписан в особената книга на съда.

С решение № 34/15.04.2015 г., постановено по гр.д. № 4809/2014 г. по описа на СГС, ГО, I състав С. П. Г. е поставен под пълно запрещение, а със заповед № С********* г. е настанен в ***********.

С удостоверение 17.01.2024 г. за настойник на С. П. Г. е назначена *******.

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Разпоредбата на ал. 3 на същия член предвижда, че вместо поставените под пълно запрещение лица, и от тяхно име, правни действия извършват техните настойници. В същия смисъл е и чл. 164, ал. 3 СК, съгласно който настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Настойникът се явява законен представител на поставеното под пълно запрещение лице, който действа вместо него и от негово име (чл. 3, ал. 2, във вр. с чл. 5, ал. 3 ЗЛС.)

Съгласно възприетото в ТР № 1/2021г., от 23.01.2024 год. на ОСГК на ВКС: отказът от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим. Същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. В мотивите на цитираното ТР е възприето становището, че последицата от извършването на подобен отказ води до нищожност. Следователно, на още по-силно основание при извършване на отказ от наследство от името на малолетен наследник, който е недееспособен (на какъвто е приравен и лицето, поставено под пълно запрещение), то следва изводът, че последният е недопустим, респективно последицата от извършването на това разпоредително действие чрез назначения му настойник, се явява нищожно, като отклонение от правилото не е уредено de lege lata. С оглед изложеното, в настоящия случай съдебният състав достига до извод, че извършеният отказ от наследство от страна на С. П. Г., действащ чрез неговия настойник и законен представител – ********* е нищожен.

Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния 3 период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, следва да се приеме, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.