Решение № 246 от 04.12.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Ловеч, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254300500574 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 377/03.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 1618/2024 г. по описа на PC - Ловеч, съдът е приел за установено в отношенията между Н. М.

М., ЕГН **********, с адрес: гр. **** чрез адвокат Н. М. М. от АК -гр. ****, със съдебен адрес: гр.****, ул. ****-партер и „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, с ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. "Димитър Хаджикоцев", представлявано от пълномощника Н. Г.С., по предявения иск от Н. М. М., ЕГН ********** против „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, с ЕИК 131134023, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 7053436541/19.04.2023 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С решението „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, с ЕИК 131134023, е осъдено да заплати на Н. М. М., ЕГН **********, направените разноски в производство в размер на сумата 2040.00 лева, а Н. М. М., ЕГН **********, да доплати по сметка на РС-Ловеч сумата 520.18 лв., представляваща остатъка от дължимата първоначална държавна такса за образуване на делото.

Срещу Решение № 377/03.08.2025 г. на РС - Ловеч е постъпила въззивна жалба вх.№ 9950/28.08.2025 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, с ЕИК 131134023, чрез юрисконсулт К. З.. В нея изразява становище, че решението на ЛРС е неправилно и моли същото да бъде отменено изцяло и вместо него 1 постановено друго, с което съдът да отхвърли като неоснователен предявения иск.

Оспорва извода на първоинстанционния съд, че процесният договор е недействителен на основание 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че при сключване на договора са били спазени изискванията, заложени в цитираните разпоредби и посочени допусканията при изчисляване на ГПР.

Изтъква, че съдът не е обсъдил изложените от Банката в отговора аргументи за характера на застрахователната премия съгласно чл. 10 от Общите условия към застраховката, която се връщала по сметка на кредитополучателя и Банката не можела да погаси със сумата автоматично главницата по договора за кредит. Във въззивната жалба се твърди, че застрахователната премия не е част от общите разходи по кредита и съгласно договора при отказ от застраховката, застрахователната премия ще бъде възстановена на потребителя ищец, доколкото Банката е финансирала застрахователната премия и я е платила от негово име и за негова сметка. Анализирайки клаузите на сключения между страните договор за кредит прави извод, че застраховката не е била условие за сключването на основния договор, същата е доброволно и изрично заявена от кредитополучателя. Изтъква факта, че същата е могла да бъде прекратена от ищеца без никакви последствия по процесния договор за кредит и затова счита, че застраховката не е следвало да се приема като част от общите разходи по кредита, съответно да бъде включена при изчисляване на ГПР. Поради тези доводи твърди, че неправилно районният съд е приел, че реалният размер на ГПР не отговаря на посочения в договор.

В заключение моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд -Ловеч и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове, като му присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лв. и държавна такса за разглеждане на въззивната жалба.

Прави възражение за прекомерност на основание член 78, ал. 5 от ГПК, в случай, че насрещната страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от Н.

М. М., чрез адв. Н. М. от АК - ****, с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Твърди, че от представените по делото доказателства се оборва доброволния характер на застраховката, тъй като съгласието на ищеца е дадено преди сключване на договора за кредит и с конкретно посочен застраховател. Това води до извод, че сключването на застрахователния договор е необходимо условие за предоставяне на потребителския кредит.

Моли съда да потвърди решение № 377/03.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 1618/2024 г. по описа на PC - Ловеч, като му присъди направените разноски за настоящето производство и прави възражение за прекомерност на претендираните от въззивника съдебни разноски.

2

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не изпраща представител.

Въззиваемият редовно призован за съдебното заседание не се явява. В постъпилата по делото писмено становище упълномощеният процесуален представител адв.Н. М. посочва, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Счита, че е постановено при изяснена фактическа обстановка, при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Излага подробни аргументи относно характера на сключените застраховки.

Моли съда да потвърди Решение №3 77/03.08.2025г., постановено по гр.д.№1618/2024 г. по описа на РС – Ловеч. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски съгласно представения списък и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Постановеното решение на ЛРС е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон уважил предявения установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.26, ал.1, предл.1от ЗЗД, вр.чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК ГПК. Направените от районния съд правни изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Поради изложеното въззивният състав следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството по гр.д. № 1618/2024 г. по описа на РС - Ловеч е образувано по постъпила искова молба от Н. М. М., чрез адв. Н. М. против „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с която са предявен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и вр. чл. 11, ал. 1, 3 т. 10 от ЗПК – за обявяване за нищожен на договор за потребителски кредит № 7053436541 от 19.04.2023 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Н. М. М..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в който оспорва предявения иск и моли съда да постанови решение, с което ги отхвърли.

Между страните по делото не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 7053436541 от 19.04.2023 г. със срок до 25.04.2028 г.

В чл. 7.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит – 10 000.00 лв., общия размер на застрахователаната премия - 4979.38 лв., от които за BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА – 599.42 лв. и за BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА – 4379.96 лв. или общ размер на кредита – 14 979.38 лв.

Съгласно чл.7.2 от договора средствата по кредита се превеждат от кредитора по банковата сметка на ищеца в срок до 3 работни дни от сключването му и кредита се счита усвоен от потребителя в деня, в който средствата постъпят в посочената банкова сметка. Съгласно чл.10 от процесния договор за потребителски кредит общо дължимата от потребителя сума по договора възлиза общо на 23 004.61 лв. при ГПР в размер на 19.80%.

Тази сума е следвало да бъде погасена на 60 погасителни месечни вноски, като 59 от вноските са в размер на 383.41 лв., а последна изравнителна вноска в размер на 383.42 лв. В чл.9 от договора страните са уговорили лихвен процент в размер на 18.37 %, а при просрочие потребителят дължи и лихва в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочие.

Видно от справката за извършени плащания, представена с отговора на исковата молба, Н. М. М. е платил сумата в общ размер на 3471.66 лева по договора за кредит, с която „Ти Би Ай Банк“ЕАД е погасило 1474.78 лева главница, 1987.84 лева договорна лихва и 26.37 лева наказателна лихва.

Видно от приложените по делото заявление - декларация от 19.04.2023 г. от Н. М. М. за установяване на договорни отношения, информация по чл.324-327 от КЗ, сертификат № 170534365412023 и Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и “Защита на сметките“ на кредитополучателите на потребителски кредити и Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, ищецът в качеството си на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 7053436541, предоставен от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, е дал изрично писмено съгласие за присъединяването като застраховано лице към застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, както и като ползващо лице по допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ на „Кардиф Живото-застраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо Застраховане, клон България“ КЧТ. Изрично е посочено, че ответникът „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е застрахователен посредник.

От приетото и неоспорено от страните заключение на ССЕ се установява, че ГПР в размер на 19.80 % в процесния договор е изчислен при включена главница от 10 000 лв. и договорна лихва с годишен лихвен процент 4 от 18.37%. При включване на разсрочено плащане по погасителен план на застрахователната премия от 4979.38 лв., ГПР при същите допускания ще бъде в размер на 75.33%. Вещото лице Румяна Христова потвърждава, че с внесената от ищеца сума е погасена главницата в размер на 1474.78 лв., договорна лихва 1987.84 лева и наказателна лихва в размер на 26.37 лева.

При тези данни и в съответствие с твърденията в исковата молба и формулирания петитум, РС - Ловеч е приел, че е сезиран с иск за прогласяване недействителността на процесния договор за потребителски кредит на основание чл.26, ал.1, вр. чл. 22 и вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е направил извод, че договорът за кредит е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – посоченият в договора за кредит ГПР е различен от действителния, който надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК с повече и в него не е посочено как е формиран.

Изложените в обжалваното решение мотиви от първоинстанционния съд са подробни и аргументирани, като се споделят от настоящия състав на съда.

Безспорно ищецът има качеството на "потребител" и за процесния договор за потребителски кредит са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Ответникът не отрича, че в размера на главницата са включени и застрахователните премии и същите не са взети предвид при формиране на ГПР по договора, тъй като не представляват разход по кредита. Този извод се подкрепя от приетото заключение на ССЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, неспазването на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, водят до недействителност на договора за потребителски кредит. Според нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.