Решение № 4494 от 30.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4494 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100505703 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК

Образувано е по жалба на взискателя „Джи Ем Интерконсулт“ ЕООД срещу постановление за частично прекратяване на изпълнително дело от 11.08.2025г. по изп.д. № 20219230400092 по описа на ЧСИ Г.Н., с което е прекратено изпълнителното производство по отношение на солидарните длъжници Т.Й.С. и В.Д.С. на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК въз основа на определение № 9829 от 30.11.2021г. на СРС, 36-ти състав.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдебният изпълнител бил прекратил производството по отношение на солидарните длъжници, тъй като липсвало основание за това. Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК предполагала изпълнителното основание да бъде отменено с влязъл в сила съдебен акт. В тази хипотеза липсвало удостоверено материално право на кредитора, поради което се налагало лишаването на изпълнителния титул от неговата изпълнителна сила. В случая липсвал влязъл в сила съдебен акт, с който да се отменя актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист. Липсвало и произнасяне за обезсилване на изпълнителния лист, в която насока имало подадена жалба от длъжниците, по която липсвало произнасяне. Освен това прекратяването в тези случаи не настъпвало по право, а предполагало надлежно сезиране, каквото също не било налице. Моли съда да отмени обжалваното постановление. Претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК длъжниците Т.Й.С. и В.Д.С. не са взели становище по жалбата.

В мотивите си съдебният изпълнител е изложил съображения за основателност на 1 жалбата. Счита, че производството следвало да остане спряно, но не и да се прекратява, тъй като не било налице нито едно от основанията за прекратяване, уредени в чл. 433 ГПК.

Съдебният изпълнител не бил съгласен с постановения от ПЧСИ акт в негово отсъствие.

Счита, че изпълнителният лист не бил обезсилен, нито бил отменен съдебният акт, въз основа на който е издаден. От хронологична гледна точка съдебният акт, с който е постановено спиране на изпълнението по заповедта за изпълнение, следвал по време съдебният акт за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Затова в случай, че поправката имала за правна последица прекратяване на изпълнението, то спирането му било лишено от смисъл, тъй като спирането предполагало наличие на висящ изпълнителен процес. Моли съда да уважи жалбата и да отмени постановлението за частично прекратяване.

Съдът, както взе предвид становищата на страните, намира следното.

Жалбата е депозирана от легитимирана страна – взискател по изпълнителното дело – цесионер на вземанията по изпълнителен лист № 101 от 19.04.2021г. по ч.гр.д. № 43989/2020г. по описа на СРС, 36-ти състав, съгласно договор за цесия от 20.09.2024г., сключен между него и първоначалния взискател „Стал 2007“ ЕООД и конституиран като взискател с разпореждане от 27.09.2024г. Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на частния съдебен изпълнител /чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК/ в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК. Ето защо същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

От приложения препис от изпълнителното дело ведно с делата, към които е присъединено, както и при служебна справка в ЕИСС се установява, че ч.гр.д. № 43989/2020г. по описа на СРС, 36-ти състав, по което е издаден изпълнителният лист, е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, подадено от „Стал 2007“ ЕООД срещу длъжниците „Софпроп“ ЕООД, Т.Й.С. и В.Д.С. за солидарно заплащане на посочените в изпълнителния титул суми.

С разпореждане № 196389 от 07.10.2020г., постановено ч.гр.д. № 43989/2020г. по описа на СРС, 36-ти състав, заявлението е отхвърлено изцяло.

Вследствие на подадена частна жалба от заявителя „Стал 2007“ ЕООД, с определение № 265967 от 30.032021г., постановено по в.ч.гр.д. № 2753/2021г. по описа на СГС, VI отделение, е отменено разпореждане № 196389 от 07.10.2020г., постановено ч.гр.д. № 43989/2020г. по описа на СРС, 36-ти състав, с което е отхвърлено заявлението за сумата от 82144,86 лева по отношение на „Софпроп“ ЕООД и вместо него е разпоредено да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на „Стал 2007“ ЕООД срещу „Софпроп“ ЕООД за подробно посочените суми. Разпореждането е потвърдено в останалата част, с която е отхвърлено заявлението по отношение на солидарните длъжници Т.Й.С. и В.Д.С..

2

След връщане на делото на първоинстанционния съд, същият е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 66 от 19.04.2021г. по ч.гр.д. № 43989/2020г. по описа на СРС, 36-ти състав, с която е разпоредил всички длъжници, включително тези по отношение на които заявлението е отхвърлено с влязло в сила разпореждане, а именно Т.Й.С. и В.Д.С., да заплатят солидарно на „Стал 2007“ ЕООД процесните вземания. На същата дата е издаден и изпълнителен лист № 101 от 19.04.2021г. по ч.гр.д. № 43989/2020г. по описа на СРС, 36-ти състав, отново срещу всички длъжници.

От страна на длъжниците са направени следните процесуални действия: 1. Т.Й.С. и В.Д.С. са подали молба за поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист; 2. Т.Й.С. и В.Д.С. са подали молба за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение по реда на чл. 420 ГПК; 3. „Софпроп“ ЕООД, Т.Й.С. и В.Д.С. са подали частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл. 419 ГПК; „Софпроп“ ЕООД, Т.Й.С. и В.Д.С. са подали възражение срещу заповедта за изпълнение.

Вследствие на гореизложеното първоинстанционният съд е постановил следните актове:

1. С определение № 9826 от 30.11.2021г., постановено по ч.гр.д. № 43989/2020г. по описа на СРС, 36-ти състав, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 19.04.2021 г. по гр. дело № 43989/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, като е заличил Т.Й.С. и В.Д.С. като длъжници по заповедта за изпълнение.

2. С определение № 9829 от 30.11.2021г., постановено по ч.гр.д. № 43989/2020г. по описа на СРС, 36-ти състав, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Изпълнителен лист от 19.04.2021г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 19.04.2021 г. по гр. дело № 43989/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, като е заличил Т.Й.С. и В.Д.С. като длъжници по изпълнителния лист.

3. С определение № 9849 от 30.11.2021г., постановено по ч.гр.д. № 43989/2020г. по описа на СРС, 36-ти състав, съдът е спрял изпълнението на заповедта за изпълнение на основание чл. 420 ГПК.

4. Делото е изпратено на СГС по компетентност на частната жалба по реда на чл. 419 ГПК. Образувано е в.ч.гр.д. № 15431/2021г. по описа на СГС, IV-В въззивен състав, по което към датата на постановяване на настоящото решение не е налице произнасяне.

При съвкупната преценка на така описаните обстоятелства, съдът намира, че обжалваното постановление за частично прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжниците Т.Й.С. и В.Д.С. е законосъобразно и правилно като краен резултат. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците Т.Й.С. и В.Д.С. е отхвърлено с влязъл в сила съдебен акт. Това е така, защото разпореждане № 196389 от 07.10.2020г., с което заявлението е отхвърлено изцяло, е потвърдено в частта по 3 отношение на тези двама длъжници с определение № 265967 от 30.03.2021г., постановено по в.ч.гр.д. № 2753/2021г. по описа на СГС, VI отделение. Разпоредено е издаване на заповед за изпълнение само срещу длъжника „Софпроп“ ЕООД и именно с тази цел делото е върнато на Софийския районен съд. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила на датата на неговото постановяване 30.03.2021г.

Следователно посочването на двамата длъжници Т.Й.С. и В.Д.С. в заповедта за изпълнение срещу „Софпроп“ ЕООД от 19.04.2021г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата, не съответства на правораздавателната воля на съда, изразена във влязлото в сила разпореждане от 07.10.2020г., с което заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено по отношение на тях. Несъответствието между правосъдната воля на съда и обективирания в диспозитива на съдебния акт правен резултат представлява очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл.

247 ГПК. С т. 7 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че разпоредбата на чл. 247 ГПК намира приложение в заповедното производство, същото се отнася и за производството по издаване на изпълнителен лист съгласно изричната норма на чл. 406, ал. 4 ГПК. Също така съдебната практика /решение № 507 от 16.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1575/2010 г., IV г. о., ГК/ еднозначно приема, че след като влезе в сила, решението, с което поправката е допусната, става едно цяло с поправеното решение, като поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката, тъй като тя само отстранява несъответствието между волята на съда и нейния външен израз.

При така установеното действие на поправения съдебен акт следва изводът, че заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист следва да се считат издадени само и единствено срещу длъжника „Софпроп“ ЕООД още от датата на тяхното постановяване – 19.04.2021г. Следователно подадената от първоначалния взискател „Стал 2007“ ЕООД молба за започване на принудително изпълнение от 07.06.2021г., въз основа на която е образувано изп.д. № 20219230400092 по описа на ЧСИ Г.Н. е процесуално недопустима в частта, с която е поискано изпълнение срещу длъжниците Т.Й.С. и В.Д.С., тъй като е насочена срещу лица, които не са посочени в изпълнителния лист и не са обхванати от неговите субективни предели, така както са определени в чл. 429 ГПК.

Молбата е насочена срещу пасивно процесуално нелегитимирани лица – недлъжници, и не е годна да постави началото на процесуално правоотношение по принудително изпълнение, поради което и образуваното въз основа на нея изпълнително производство не подлежи на прекратяване на което и да било от основанията, предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК.

Изброените в тази разпоредба хипотези са приложими само при редовно възникнало процесуално правоотношение между страните в изпълнителното производство, а не и в случаите, в които такова изобщо не е следвало да бъде образувано. Доколкото нормата на чл.

426 ГПК не предвижда специални правила относно проверката за допустимост на молбата за принудително изпълнение, то същата се извършва по реда, предвиден в общата разпоредба на чл. 130 ГПК.

4

В конкретната хипотеза, както беше изяснено по-горе, молбата за започване на принудително изпълнение от 07.06.2021г. е недопустима по отношение на длъжниците Т.Й.С. и В.Д.С. и подлежи на връщане, какъвто ефект има обжалваното постановление за частично прекратяване на изпълнителното производство. Ето защо постановлението е правилно и законосъобразно като краен резултат, макар съдебният изпълнител да се е позовал неправилно на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК. Касае се за правна квалификация, която не обвързва съда. Ирелевантен е въпросът, дали длъжниците са поискали прекратяване на производството спрямо тях, тъй като проверката за редовност и допустимост на молбата за започване на принудително изпълнение е служебно задължение на съдебния изпълнител, което той е длъжен да изпълнява във всеки етап от изпълнителното производство.

Предвид гореизложеното, подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд