Решение № 161 от 02.04.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Ботевград, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря Л.Б.П. като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20231810200772 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„**” ЕООД с ЕИК ** , със седалище и адрес на управление гр.П., област Софийска, жк.”**” бл.**, а** чрез управителя си М. К. Б., е обжалвало в законния срок наказателно постановление №** от 13.10.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, със седалище град София към ГД ИТ, с което за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00лева. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици и алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят „**” ЕООД – гр.П., чрез пълномощника си адв. П.П. от

САК поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата и претендира присъждане на направените разноски за платено адвокатско възнаграждение.

1

Въззивната страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, със седалище град София към ГД ИТ, чрез пълномощника си Началник отдел Е.А. в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства, и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № **/**г.; известие за доставяне; призовка; протокол за извършена проверка № ** от **г. – 3л.; идентификационна карта; пълномощно – 3л.; обяснение; покана; писмо изх.№**г. на ИА „ГИТ“; писмо рег.№**г. на СДВР Отдел „Миграция“; разчетно-платежна ведомост – 4л.;

Заповед № ** Заповед №**г.; длъжностна характеристика – 3л.; Заповед № **г.; длъжностна характеристика – 3л.; възражение; пощенски плик , уведомление до Л.Ч.; пощенска разписка; декларация от Л.Ч.; декларация от Л.Ч.; удостоверение за регистрация от НАП; декларация на основание чл.92, ал.3 от Закона за гражданската регистрация; уведомление до М.О.С.; пощенска разписка; декларация от М.О.С.; декларация от М.О.С.; удостоверение за регистрация от НАП; декларация от М.Р.; уведомление до Ф.В.П.; пощенска разписка; декларация от Ф.В.П.; декларация от Ф.В.П.; удостоверение за регистрация от НАП; декларация от М.Р.; уведомление до В.П.; пощенска разписка; декларация от В.Ю.П.; декларация от В.Ю.П.; удостоверение за регистрация от НАП; декларация на основание чл.92, ал.3 от Закона за гражданската регистрация; уведомление до Е.В.П.; пощенска разписка; декларация от Е.В.П.; декларация от Е.В.П.; уведомление до А.Ч.; пощенска разписка; декларация от А.Ч.; декларация от А.Ч.; удостоверение за регистрация от НАП; декларация на основание чл.92, ал.3 от Закона за гражданската регистрация; разчетно-платежна ведомост за месец април 2023 година за В.М.С. и събраните гласни доказателства - показанията на 2 свидетелите В. И. П. – актосъставител, на длъжност “главен инспектор ” при Д „ИТ” София област и Г. Ц. Г. се установява следната фактическа обстановка:

След проверка по спазването на трудовото законодателство от страна на

„**” ЕООД – гр.П. с ЕИК **, извършена от служители при Дирекция „Трудова мобилност“ към ИА „ГИТ“ бил съставен протокол №** от **г. В същия протокол били издадени предписания към „**” ЕООД, в качеството на работодател, като според т.10 е следвало до 19.06.2023г. да бъдат изплатени на А.Ч., В.М.С., Е.В.П., В.Ю.П., Л.Ч. и М.О.С. и Ф.В.П. съгласно чл.128 т.2 от КТ уговореното и начислено във ведомост за работна заплата за месец април 2023г. трудово възнаграждение за извършената от тях работа през месец април 2023г. Екземпляр от протокола бил връчен на **г. на Т.Т. – пълномощник на цитираното дружество. Посочени по – горе работници на жалбоподателя, с изключение на В.М.С. били руски граждани и до 19.06.2023г. не се намирали на територията на РБългария, като въпреки това управителят на „**” ЕООД – гр.П. на 13.06.2023г. им изпратил на известните му адреси на пребиваване в страната писмени уведомления, с които ги кани да се явят в тридневен срок в обекта на дружеството в гр.София за изплащане на трудовите възнаграждения и алтернативно им сочи възможност да предоставят банкови сметки. С оглед горепосоченото А.Ч., Е.В.П., В.Ю.П., Л.Ч., М.О.С. и Ф.В.П. не се явили в обекта на жалбоподателя до 19.06.2023г за изплащане на трудовите им възнаграждения и не му предоставили банкови сметки. Единствено на В.М.С. било изплатено в срок трудовото възнаграждение за м. април 2023г.

На 15.08.2023г. В. И. П. и Г. Ц. Г. – инспектори при Д „ИТ” София област извършили проверка относно изпълнението на горецитираното предписание, като снели обяснение от Ц.Г.С. – пълномощник на „**” ЕООД – гр.П., която посочила в същото, че предписанието не е изпълнено с оглед на това, че работниците А.Ч., Е.В.П., В.Ю.П., Л.Ч., М.О.С. и Ф.В.П. не са на територията на страната, не са открити и е невъзможно изплащането на трудовите им възнаграждения. Въпреки заявеното от Станиславова на 18.08.23г. св. Г. в присъствието на св.П. съставила АУАН № ******* /**г. за това, че дружеството не е изпълнило в дадения му срок предписанието, посочено в т.10 от протокол №** от **г. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощеното лице на дружеството - Ц.Г.С., след което й бил предявен за запознаване със съдържанието и същата го подписала. На 22.08.23г. М. Б., в качеството й на управител на „**” ЕООД – гр.П. депозирала в ДИТ София област писмени възражения срещу съставения АУАН като представила и платежни ведомости, от които било видно, че са платени трудовите възнаграждения на работниците.

Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е 3 издадено атакуваното наказателно постановление №** от 13.10.2023г от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство.

Наказателното постановление е съставено от оправомощено длъжностно лице, видно от приложените заповеди, издадени от Изпълнителния директор на ИА”Главна инспекция по труда”.

Съдът намира обаче, че от събранието по делото доказателства може да се направи единствен правен извод,а именно че дружеството – жалбоподател не е осъществило вмененото му нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. По делото е безспорно, че в дадения му срок „**” ЕООД – гр.П. не е изпълнило предписанието, посочено в т.10 от протокол №ПР**** от **г, но от друга страна е и безспорно, че жалбоподателят е бил поставен в обективна невъзможност от страна на работници си А. Ч., Е. В.П., В.Ю. П., Л. Ч., М. О.

С. и Ф. В. П.да им изплати трудовите възнаграждения. Същите са руски граждани и в дадения от контролните органи срок са се намирали извън територията на РБългария, търсени са от управителя на дружеството на известните им адреси на пребиваване в страната и след като не са получили съдействие от тяхна страна, „**” ЕООД – гр.П. е бил в невъзможност на изпълни предписанието. В този смисъл, съдът кредитира приложените по делото уведомление до Л.Ч.; пощенска разписка; декларация от Л.Ч.; декларация от Л.Ч.; удостоверение за регистрация от НАП; декларация на основание чл.92, ал.3 от Закона за гражданската регистрация; уведомление до М.О.С.; пощенска разписка; декларация от М.О.С.; декларация от М.О.С.; удостоверение за регистрация от НАП; декларация от М.Р.; уведомление до Ф.В.П.; пощенска разписка; декларация от Ф.В.П.; декларация от Ф.В.П.; удостоверение за регистрация от НАП; декларация от М.Р.; уведомление до В.П.; пощенска разписка; декларация от В.Ю.П.; декларация от В.Ю.П.; удостоверение за регистрация от НАП; декларация на основание чл.92, ал.3 от Закона за гражданската регистрация; уведомление до Е.В.П.; пощенска 4 разписка; декларация от Е.В.П.; декларация от Е.В.П.; уведомление до А.Ч.; пощенска разписка; декларация от А.Ч.; декларация от А.Ч.; удостоверение за регистрация от НАП; декларация на основание чл.92, ал.3 от Закона за гражданската регистрация. От същите, както и от приетото по делото обяснение от Станиславова категорично се установява, че жалбоподателят е бил поставен от поведението на работниците си в невъзможност да им заплати трудовите възнаграждения за м. април 2023г. респ. да изпълни в дадения му срок предписанието, посочено в т.10 от протокол №ПР**** от **г., както и че той не е бездействал и е реализирал възможностите си да ги покани за изплащане на трудовите им възнаграждения на известните им в страната адреси.

Съдът кредитира показанията на свидетелите П. и Г., дотолкова, че с тях единствено се установява само констатация по изпълнението на даденото предписание. Същите обаче при осъществената от тях проверка не са изследвали причините за това неизпълнение и въобще наличната възможност от страна на „**” ЕООД – гр.П. да изпълни предписанието с оглед липсата на съдействие от страна на работниците, на които да се изплатят трудовите възнаграждения.

Преддвид горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63 д, ал.1 от ЗАНН на „**” ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.П., област Софийска, жк.”**” бл.**, а** се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. Претендира се претендира заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 550,00 лв.

Направено е възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представено пълномощно, както и договор, от които е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 550, 00 лв. в полза адв.П.П. от САК . В случая, платеното адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

5

Предвид гореизложеното, ИА”Главна инспекция по труда”следва да заплати на „**” ЕООД с ЕИК ** разноски в размер на 500,00 лв.

/п е т с т о т и н лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 772/2023г. пред Районен съд Ботевград, с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №** от 13.10.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област против „**” ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.П., област Софийска, жк.”**” бл.**, а**.

ОСЪЖДА ИА”Главна инспекция по труда” да заплати на „**” ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.П., област Софийска, жк.”**” бл.**, а** разноски в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 772/2023г. пред Районен съд Ботевград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.